С такса или без? Това не е истинският проблем на висшето образование

Приобщаването във висшето образование също е проблем. И въпреки че правителството е въвело мерки за насърчаване на включването на определени социално уязвими групи, тези усилия често са разпокъсани и недостатъчни. Има инициативи за предоставяне на стипендии или други форми на финансова помощ за студенти от маргинализирани общности, но тези програми често не достигат до най-нуждаещите се.

Определено обаче качеството на обучението е истинският и значим повод за безпокойство. През последните години бяха въведени няколко мерки за подобряване на съответствието между търсенето и предлагането на пазара на труда, като например определянето на приоритетни и защитени специалности, споразуменията за сътрудничество с работодатели и програмите за обучение срещу сключване на договор. Въпреки тези усилия обаче някои критици твърдят, че системата все още страда от липса на фокус и координация.

Таксите: функция

Премахването на таксите за обучение провокира и самото ректорско съсловие да изрази своята позиция. "Съветът на ректорите счита, че мярката за отпадане на таксите по никакъв начин не кореспондира със заявената цел - насърчаване на достъпността и приобщаването във висшето образование", посочи в интервю за "Капитал" проф. Миглена Темелкова, която е ректор на Висшето училище по телекомуникации и пощи и председател на Съвета на ректорите.

Според експертите на Института за пазарна икономика (ИПИ) таксите за обучение, които студентите плащат, имат и други функции, освен на независим от държавата приходоизточник за университетите - те регулират над оптимално търсене на услугата, като намаляват, поне до известна степен, участието в системата на по-ниско мотивирани студенти и такива, които искат да се възползват от статута и от допълнителни предимства, които той носи, без да преследват образователни постижения и успешно придобиване на образователната степен.

Таксите имат и косвен ефект върху търсенето на по-качествена услуга, като увеличават вероятността студентите да се вълнуват повече какво получават срещу парите си, да обжалват и протестират срещу нарушения и лоши практики, както и да избират по-внимателно висше училище, водени от мотив за по-добра реализация на пазара на труда. Това увеличава конкуренцията между висшите училища и натиска върху тях да подобряват услугата.

"По наше мнение тази популистка идея на правителството може да навреди на системата, вместо да постигне някакъв резултат. Тя не адресира основния проблем на системата, а именно - качеството на услугата, дори напротив - има вероятност премахването на таксите да стимулира излишното участие на немотивирани студенти, да намали стремежа на студентите да "контролират" университетите какво им предлагат като ниво на образование, а това води до неефективност и разпиляване на обществен ресурс. Таксите и в момента са достатъчно ниски, така че за голяма част от студентите и техните семейства нивото на доходите слабо влияе върху вземането на решение за получаване на висше образование (това се доказва впрочем и от слабото участие на студентите в системата на кредитиране). Връзка с влизането в еврозоната трудно може да се търси директно, а що се отнася до твърденията, че премахването на таксите ще намали инфлацията - само ще отбележим, че в индекса на потребителските цени таксите за висше образование са с тежест от 0,2% (на годишна база), сподели своето мнение в коментар за "Капитал" Лъчезар Богданов, главен икономист в ИПИ.

Според експертите на ИПИ "това, което по-силно ограничава достъпа до висше образование, са разходите за издръжка по време на следването, особено за студенти от провинцията и такива, произхождащи от семейства с ниски доходи. Тук се включват разходи за квартира, учебници, книги и учебни помагала, храна, спорт и други дейности от ежедневието на студентите. Това налага студентите да работят по време на следването си, да търсят кредит или изобщо да избягват висшето образование".

И последиците

Потенциалното премахване на таксите за обучение може да има дори отрицателни последици върху качеството на образованието и академичната среда. Мерки като определяне на приоритетни и защитени специалности, във важни за държавата отрасли и професионални направления, обучение срещу сключване на договор с работодател и т.н., които бяха въведени, за да коригират нерационалното търсене от страна на кандидат-студентите и реалните нужди на пазара на труда, ще бъдат прекратени.

Освен това премахването на таксите ще има отрицателен ефект върху независимостта и автономията на висшите училища. В момента таксите са основният и единствен законово гарантиран приходоизточник с постоянен характер за тях, осигуряващ им независимост от опити за политическо влияние.

"Предлага се замяната на този приходоизточник със съставен по неясни критерии компенсаторен механизъм, който ще е с временен характер (година за година) и ще зависи от политическите фигури на министъра на финансите и министъра на образованието и науката, които и да са те. Оттам до "изкушението" да се разделят университетите между отделните партии е само крачка", казва проф. Темелкова.

В действителност според ректора могат да бъдат взети мерки за улесняване на достъпа на определени социално уязвими групи, но тези мерки в никакъв случай не би следвало да бъдат правени по начина, по който се предлагат "на калпак", а следва да бъдат насочени и концентрирани според някакъв специфичен признак - социален, регионален или друг, за да се очаква да са ефективни. "Като цяло достъпността до висше образование в най-малка степен зависи от размера на таксите, а в много по-голяма степен от разходите за живот в столицата и големите градове, които са и университетски центрове", допълва още председателят.

Помощ или поощрение

За съвсем различен подход се обединяват от Съвета на ректорите. Те изразяват загриженост, че ограничените финансови ресурси на някои студенти ги принуждават да работят в несвързани с обучението им професии, за да покрият разходите си за живот, което може да повлияе отрицателно на академичното им представяне и цялостния опит в образованието. За да се справят с този проблем, те предлагат разширяване на стипендиантската програма, за да осигурят по-високи стипендии на по-широк кръг лица. Това би позволило на повече студенти да се съсредоточат върху обучението си, без да се налага да балансират между работа и учене.

"Много по-ефективни резултати в краткосрочен аспект щеше да има, ако бе коригиран размерът на стипендиите, които отиват при точно определени групи - социално уязвими студенти, студенти с висок успех, студенти с върхови постижения, студенти, обучавани в приоритетни за държавата направления... С други думи - отпадането на таксите за всички студенти, обучавани в държавна поръчка, може да се сравни с раздаването на помощи, без значение дали сме работещи или безработни", сподели Темелкова.

Предизвикателствата не са финансови

Най-належащите предизвикателства, пред които са изправени студентите днес, когато става въпрос за достъп до висше образование, са свързани с избора на специалност. Те често изпитват затруднения да намерят специалност, която отговаря на техните интереси и кариерни стремежи, което води до чувство на неудовлетвореност и липса на мотивация.

"За студентите са важни възможностите, които специалностите им дават на пазара на труда. В този ред на мисли студентите твърде прагматично избират и съпоставят очакваната полза и доход впоследствие от изучаваната специалност и финансовия разход за обучението си. Точно и поради тази причина, таксите не са им били и едва ли ще бъдат проблем за достъп до висше образование", казва ректорът.

"Формираният поколенчески мироглед, че всичко трябва да се получава тук и сега, а започването на работа и получаването на доход в краткосрочен план е за предпочитане пред инвестирането на време, усилия и работа в обучение, чрез което дългосрочно се формира по-висок капацитет и добавена стойност на труда, са пречка за поставянето на ученето в университета като проритет. Именно тук е необходима промяна, която обаче може да бъде постигната единствено чрез системните усилия на цялото общество", допълни още проф. Темелкова.

И докато повишаването на достъпността и приобщаването във висшето образование са важни, също така важно е това да бъде постигнато по начин, който запазва качеството, независимостта и автономията на висшите училища - например с мерки, които са насочени конкретно към нуждите на социално уязвимите групи и които гарантират, че всички студенти имат достъп до качествено образование.