Предсрочните избори - специалитетът на ГЕРБ
Със служебното правителство на Димитър Главчев партията на Борисов си осигури по-комфортен подстъп към новия парламент
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
В края на миналата седмица, когато председателят на Сметната палата Димитър Главчев прие да е служебен премиер, отпадна една от двете големи въпросителни за аха политическата криза с поредните предсрочни избори за парламент. Най-късно до понеделник той трябваше да предложи и министрите в служебния кабинет, за да може президентът Румен Радев да се вмести в крайния срок - 9 април, с указа за провеждането им заедно с тези за Европейския парламент. (Главчев направи това още в петък, така чe може да се очаква датата на двойните избори.)
Според социологическите проучвания изглежда, че и след тях ще продължи същата патова ситуация от три години насам - ГЕРБ ще е първа политическа сила, ПП - ДБ - втора, ДПС ще играе с гарантирани карти с или между тях. От другите в сегашния парламент неяснота има само за ИТН. Но това, което ще направи новия парламент различен, са фините настройки в разположението на силите - също част от дълъг и контролиран процес.
Победа след победа за ГЕРБ и само един пълен мандат
Поглед назад показва един странен парадокс в политическото и управленско дълголетие на ГЕРБ. Партията на Бойко Борисов традиционно печели избори, но само веднъж довършва целия си мандат - от 2017 до 2021 г. Борисов подава предсрочно оставката на първия и третия си кабинет, печели поредица вотове, но не сформира правителство, а също така и сваля правителства - случаят с кабинета "Петков". Голямата част от тези спечелени вотове са предсрочни. В последния от миналата година Борисов "отстъпи" отговорността за властта на ПП - ДБ в ротационно управление на двете формации. То оцеля договорените първи девет месеца с премиер Николай Денков, след което лидерът на ГЕРБ отново предизвика предсрочни избори, отказвайки ротацията на Мария Габриел на поста.
Игра на дълги разстояния
Очакванията са , че и те няма да пренаредят силите в парламента. След заявката на ПП - ДБ, че са готови да преговарят с ГЕРБ и ДПС след тях, голяма част от интригата се изгуби. А вероятно и възможността за по-голяма мобилизация за гласуване при трайно спадналата активност. Така битката през юни отново ще е предимно между твърдите електорати и това може би е калкулирано в хода на Борисов да предизвика нов вот.
Ключово за евентуална промяна в политическата динамика ще е представянето на ПП - ДБ и дали ще запази статута си на равностоен на ГЕРБ играч, или ще е в отслабена позиция. Социологическите проучвания досега отразяват негативите, които понася заради участието си в "сглобката", въпросът е ще успее ли да ги преодолее в оставащото време до изборите.
Приетите междувременно конституционни поправки ограничиха избора на служебен премиер до десет публични фигури, предложени и избрани от ГЕРБ и ДПС. (Изключение е излъченият от ПП - ДБ зам.- управител на БНБ Андрей Гюров.) При всички случаи поемането на поста от председателя на Сметната палата и дългогодишен депутат от партията на Борисов осигурява предимства на ГЕРБ. Дори повечето министри, които той обеща да предложи като експерти, да са такива, две ведомства ще са ключови - МВР, което трябва да следи за изборните измами, и Министерството на електронното управление - с "Информационно обслужване", което обработва резултатите от гласуването.
Засега намерения за ново преправяне на Изборния кодекс не са заявени, но от акцията за местните избори с участието на ДАНС, ЦИК и досегашния министър на електронното управление срещу машините се видя, че за ГЕРБ и ДПС няма пречки да дадат какъвто пожелаят формат на изборния процес. А с конституционните промени могат го правят и в условията на работещ парламент след насрочването на изборите
Двете партии продължават да държат лостове за влияние, дори когато изглежда, че не са в добра форма. Тя може да е част от по-дългосрочна стратегия на временни отстъпления в името на запазването на контрола върху ключови държавни структури като органите на съдебната власт и регулаторите.
Да няма реформи, които биха довели до съществени п промени в тях, е залогът на изборния маратон, започнал преди три години, който може да продължи още. Рискът от провал на важни за страната цели като еврозоната и Шенген не изглежда особен проблем. Тези цели останаха встрани от въжделенията на голяма част от населението, което ще гласува на изборите.
3 коментара
Защо такива комплекси за малоценност звучат от пропагандните клишета на ППДБ?
Обяснявайки пределно видимата катастрофа, до която месеците на управление на хермафродитозата ППДБ докараха държавата (няма в българската история друг финансов министър освен Асен В, на когото парламентът да е забранил да харчи!), изпадам в странното положение да звуча като адепт на Герб, какъвто не съм и никога не съм бил. Просто смятам, че политическия тарикатлък е нещо като нелечим скоротечен рак за цялото общество.
Обяснението, че Герб печели "служебно" е неадекватно.
Герб има други способи да "печели" и те са всеизвестни от десетките разни избори досега.
Тънкият момент с тези предсрочни избори, е че тъкмо "правното острие" на ППДБ Христос Иванов даде на Герб петия туз, като в обсесията си да ореже правомощията на президента да реди служебни кабинети, всъщност изписа очите на Борисов, като подреди в "домовата книга" имената на първи, втори и трети клас гербаджии!
Мисля си, че дори хермафродитозата ППДБ да не оцелее след изборите, поне Христос Иванов ще си е отвоювал шанса отново да стане министър на баце в поредното му правителство.
А къде по завоите на властогонството изпадна "борбата с мафията" и освобождаването на "овладявана държава"?
Министърът на финансите няма необходима грамотност за изпълняваната длъжност. Без ползване на нужните знания е невъзможна устойчива успешна финансова политика.
Кратко:
Неизпълнението на вноска за изплащане на заем или подобен договор създава щети.
Служебното правителство ще е в условия да няма общо противодействие срещу щети от заеми и подобни договори. Съдействува се за възникване на безгранични щети. Всички сме жертви на финансовата сгрешеност.
Неограничаваните щети от заеми и подобни договори осигуряват провалът на правителството.
Добрата новина е, че е възможно с общо противодействие срещу щети от заеми и подобни договори постигането на устойчив национален просперитет.
Защо обществеността пренебрегва опасната финансова политика, която развива неограничавани щети?
Защо е с публично мълчание, че неограничаваните щети от заеми и подобни договори подсигуряват провалът на политиците?
Ще се запазва ли създаващата разруха финансова сгрешеност?
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.