От любовта на Пеевски с ГЕРБ се роди служебен кабинет

Двете персонални решения за министерствата, които предлага Главчев, показват ясно нагласата му: вътрешното министерство, което е ключово за организацията на изборите, остава сфера на влияние на Борисов и Пеевски, а правосъдието ще се доминира от прокуратурата, което е опит да се сложи кръст на всички усилия, направени до момента за обезвластяване на тази институция, която години наред доминира съдебната власт, и то в колаборация отново с ГЕРБ и ДПС.

Като се има предвид, че кабинетът "Денков-Габриел" падна по думите на ПП-ДБ поради нежеланието на Борисов да поеме конкретни ангажименти за продължаване на реформите в правосъдието, както и преосмисляне на службите, предложенията за министри във въпросните ведомства на свързания с ГЕРБ Димитър Главчев косвено потвърждават версията на партиите на промяната.

В състава на служебното правителство се забелязва и друго: в него са предложени досегашните министри на земеделието Кирил Вътев, на транспорта Георги Гвоздейков и на образованието Галин Цоков. В оставането им има редица нюанси. Първият и най-важен детайл е, че с тяхното "преназначаване" може да се аргументира и това на Калин Стоянов в МВР.

След това обаче идват по-малко очевидните изводи: по информация още от преговорите за съставяне на правителството "Денков-Габриел" - образователният министър Галин Цоков е бил предложение на Мария Габриел, т.е. тук ясно се вижда влиянието на ГЕРБ. Транспортният министър Георги Гвоздейков е член на "Продължаваме промяната" и оставането му в служебното правителство би създало впечатлението, че интересите на всички партии от настоящата сглобка са удовлетворени. От срещата в президентството обаче се разбра, че това не е така. Съпредседсателят на ПП Кирил Петков съобщи, че партията ще изключи Гвоздейков заради отказа му да се оттегли от поста.

Шефът на земеделското ведомство Кирил Вътев се смяташе за близък до ПП-ДБ, но също е решил да остане на позицията си и в кабинета "Главчев".

В проектосъстава на служебния кабинет има две фигури, които се свързват с БСП, но се ползват и с протекциите на ДПС и по-специално на съпредседателя Делян Пеевски. Едната е на номинирания за служебен министър на икономиката Петко Николов, а другата е на предложения за министър на иновациите Росен Карадимов. Николов беше дълги години председател на Комисията за защита на конкуренцията, като по негово време органът даде зелена светлина за различни сделки на дружества, които се свързваха с бизнеса на Делян Пеевски. По време на правителството на Кирил Петков Николов оглави държавната компания "Индустриални зони", назначен от тогавашния министър на икономиката Корнелия Нинова.

Карадимов пък беше съветник на бившия премиер Сергей Станишев по време на управлението на тройната коалиция БСП, НДСВ и ДПС, но името му се свързваше с фалиралата банка КТБ и интересите й в областта на цифровизацията на ефира. До известна степен изборът на Карадимов вероятно е и реверанс към президента, защото в предишния служебен кабинет на Гълъб Донев, той стана председател на надзорния съвет на Българската банка за развитие.

Министър на финансите и вицепремиер - Людмила Петкова

Людмила Петкова Фотограф : Цветелина Белутова

Директорът на дирекция "Данъчна политика" в Министерството на финансите Людмила Петкова е в структурите на Министерството на финансите от 2010 г., което означава, че най-дълго е работила в периода, когато начело на министерството беше Владислав Горанов. За периода тя рядко е влизала в публичното пространство, определяна е по-скоро като изпълнител, а не носител на идеи.

Това не е много добра новина за един от важните приоритети пред България - влизането в еврозоната. Следващите месеци са ключови за приемането в общата валута, като там трябват много сериозни усилия в две посоки - запазване на бюджетна дисциплина, офанзива за натискане на инфлацията и активно лобиране в Брюксел и Франкфурт. За всичко това е нужен активен политик със сравнително голямо влияние както в България, така и поне познат в Европа.

Министър на вътрешните работи: Калин Стоянов

Калин Стоянов Фотограф : Велко Ангелов

Министърът на вътрешните работи Калин Стоянов се оказа формалната причина за провала на ротацията, заради което се стигна и до предсрочни избори. В началото на кабинета "Денков-Габриел" той беше представен като независим експерт, равноотдалечен от партиите и направил кариерен скок по времето на служебния министър и впоследствие депутат от ПП Бойко Рашков. Впоследствие около фигурата и действията на Стоянов се появиха доста въпросителни, а след полицейски побои върху протестиращи срещу предишното ръководство на Българския футболен съюз ПП-ДБ поискаха оставката му. ГЕРБ и ДПС обаче застанаха зад Стоянов и така мандатоносителят не успя да направи промени в кабинета си, за който твърдеше че има само една фигура на ГЕРБ. Събитията тогава станаха повод Кирил Петков (ПП) да съобщи публично, че вътрешният министър всъщност не е номинация на формацията му, както твърдеше преди, а е предложение на ГЕРБ. Впоследствие ПП-ДБ свързаха Стоянов директно с Делян Пеевски. Междувременно се оказа, че министърът е назначил за шеф на кабинета си Васил Кръстев, който в миналото е бил мениджър на сигурността на фалиралата верига "Лафка", която неформално беше свързана с ДПС депутата.

При разговорите за състава на кабинета "Габриел-Денков" след несъстоялата се ротация ПП-ДБ поискаха смяната на Стоянов на финалната права на преговорите. ГЕРБ отказаха и това окончателно провали договорката за ново правителството. Междувременно различни представители на ПП-ДБ публично обявиха, че са против оставането на Калин Стоянов на поста. Свързаният с ГЕРБ служебен премиер Димитър Галчев обаче остави министъра в ключовото за организацията на изборите министерство. Решението беше обявено само ден след като главният секретар на МВР Живко Коцев (свързан с ПП-ДБ) подаде оставка "по лични причини", а по информация на "Капитал" това се е случило след среща с и.ф. главния прокурор Борислав Сарафов и след обиски в дома и офиса на Коцев. Главчев оправда оставането на Стоянов на поста именно с напускането на Коцев, защото МВР не можело да остане без двамата си ръководители в навечерието на избори.

Министър на правосъдието - Мария Павлова

Мария Павлова Фотограф : Юлия Лазарова

Към настоящия момент Мария Павлова е заместник главен прокурор на изпълняващия функцията шеф на държавното обвинение Борислав Сарафов. Павлова вече е била веднъж служебен министър на правосъдието в назначения от Румен Радев кабинет "Герджиков" през 2017 г. Била е и заместник-министър на правосъдието в две служебни правителства, назначавани пак от президента Радев - през 2021 и 2022 г. Кариерата на Павлова е тясно свързана със следствието, а оттам и с Борислав Сарафов. Тя е работила над 10 години като следовател в Националната следствена служба (НСлС), както и в столичното ѝ подразделение. Била е прокурор в Софийската районна прокуратура (СРП).

След като ВСС уволни демонстративно бившия главен прокурор Иван Гешев по искане на ГЕРБ и ДПС, а впоследствие и назначи за и.ф. Борислав Сарафов, той избра именно Павлова за своя заместничка. Веднага след това съдебният съвет я назначи на поста. Месеци наред Павлова беше единствената му заместничка.

Тя демонстрира пълна солидарност с началника си. Последната ѝ публична активност беше, когато заедно със Сарафов и още 20 прокурори от ВКП демонстративно влязоха на проверка в СРП след гръмването на скандала със случая "Нотариуса". Именно това беше ползвано за повод за отстраняването на шефката на районната прокуратура Невена Зартова, смятана за близка до Гешев.

Поставянето на поста служебен министър на правосъдието на заместничката на главния прокурор поставя сериозни въпроси за избора, направен поне официално от Димитър Главчев. На фона на усилията на управляващите до момента да обезвластят прокуратурата възкачването на поста министър на правосъдието на заместник главния прокурор е, меко казано, смущаващо най-малкото защото тя е участник в заседанията на ВСС, но не на последно място и защото досегашната власт се намираше на финалната права преди внасянето на нов Закон за съдебната власт, който с маневри може да бъде осакатен в интерес на държавното обвинение.

Сериозен тест за независимостта на Павлова би било дали тя се осмели да внесе искане за дисциплинарно производство срещу шефа си в ПРБ - Борислав Сарафов, заради отказа му да се яви в Народното събрание по случая "Нотариуса". Юристи вече публично обясниха, че в поведението му с просто око се намират основания за търсене на отговорност за уронване на престижа на съдебната власт. Такова основание беше ползвано за отстраняването на Иван Гешев.

Министър на иновациите и растежа - Росен Карадимов

Росен Карадимов

Росен Карадимов сега се изкачва до министър на иновациите и растежа, след като през 2022 г. при предходния служебен кабинет на президента Румен Радев той беше назначен за председател на надзорния съвет на подопечната на ведомството Българска банка за развитие.

Той е дългогодишен адвокат и преподавател по право в Софийския университет, но името му се свързва най-вече с БСП, от чиито редици е бил депутат от Великото народно събрание (1990-1991) и от 36-ото Народно събрание (1991-1994). Макар че от 1994 г. не е в ръководството на партията, той често е приеман за близък до една или друга фракция в левицата. В един момент става част от отцепилата се партия "Българска Евролевица" начело с Александър Томов и Николай Камов, но по-късно се завръща в орбитата на БСП като съветник към Министерския съвет, когато премиер е Сергей Станишев. Тогава името му изплува и покрай лобистката афера "Хохегер".

В по-късни години, след като партията беше овладяна от Корнелия Нинова, Карадимов беше приеман за част от близкия ѝ кръг, но със свиването му по всичко личи, че се е преориентирал към друг лагер и в последните две години кариерното му израстване се случва неизменно в служебните кабинети на Радев.

Името на Карадимов изскочи и от материалите по делото КТБ. При разпити на свидетелката Юлия Илиева, която е била касиерка във фирмите около банката, тя се сеща за Росен Карадимов, който идвал "всеки месец за 10 хил. евро на ръка". Някогашният съветник на премиера Сергей Станишев неколкократно е споменаван от Цветан Василев редом с Делян Пеевски като архитект на цифровизацията на ефира, където КТБ имаше солиден интерес. Бивши знакови лица от БСП като Татяна Дончева и Весела Лечева през годините също са обвързвали Карадимов с Пеевски, докато самия той категорично отрича.

Министър на икономиката и индустрията - Петко Николов

Петко Николов Фотограф : Надежда Чипева

Петко Николов вече четвърт век е на публични позиции и по тази причина може да се определи като любимец на управляващите, най-вече в ерата на ГЕРБ.

Първият му държавен пост в началото на века беше като председател на надзорния съвет на Агенцията за приватизация и дойде по линия на царската партия НДСВ. Оттам се изстреля като председател на Комисията за защита на конкуренцията, която оглавява от 2003 до 2016 г., като умело се хареса и на ГЕРБ. За дългия си престой във важния регулатор Николов зададе тон за синхрон с властта и ключовите решения на КЗК бяха в унисон с желанията на ГЕРБ.

За този дълъг мандат в комисията той не разби монополи или картели. Затова пък беше благосклонен към депутата от ДПС Делян Пеевски при разрешаването на сделки, засягащи интересите му. Органът решаваше в рекордно кратки срокове от няколко работни дни при законов срок минимум месец: за поглъщането на "Водстрой 98" от варненската "Хидрострой", купуването на "Техномаркет България" от "НСН инвестмънт", придобиването на "Канал 3" от "Нова българска медийна група", няколко скоростни одобрения на акционерни рокади в "Булгартабак", съмненията за надхвърляне на правомощията на комисията при случая "Дунарит" и т.н.

После, през 2016 г., юристът се озова начело на Патентното ведомство, където беше номиниран от тогавашния икономически министър Божидар Лукарски. След махането му през 2021 г. неочаквано оглави държавната компания за индустриални зони НКИЗ. Назначението стана по времето, когато министър на индустрията беше лидерът на БСП Корнелия Нинова.

Като служебен министър на икономиката той ще отговаря за куп държавни дружества като тъмната структура ДКК, но и за целия оръжеен сектор.

Министър на енергетиката - Владимир Малинов

Владимир Малинов Фотограф : Цветелина Белутова

Владимир Малинов е дългогодишен изпълнителен директор на държавния газов оператор "Булгартрансгаз", от който зависят най-големите инфраструктурни проекти в енергетиката. Главно действащо лице в построяването на "Турски поток" преди няколко години, за който биват изхарчени поне 3 млрд. лв. държавни средства с много спорна възвращаемост и при ясен руски геополитически интерес. През годините Малинов е назначен по времето на кабинетите на ГЕРБ, но може да се каже, че работи еднакво добре с ДПС и със служебните правителства на президента Румен Радев. Оказа се като един от несменяемите фактори в последните години в държавната енергетика - дори по времето на кабинета "Петков" не беше сменен и дори не беше дискутирана неговата ротация.

Според източници на "Капитал" може да се заключи, че Малинов е "инженер" на PR стратегията зад "Турски поток" пред Брюксел, представяйки го като "Балкански поток" и "Газов хъб Балкан". Нещо, което се твърди на ежеседмична база и от лидера на "ГЕРБ" Бойко Борисов заради скорошните лийкнати документи за финансирането и руското влияние върху газопровода. Неговите метаданни са налични на дълго пазената в тайна "Пътна карта" за построяването на "Турски поток"

Малинов играе важна роля при сделката с турския газов оператор "Боташ", която вече е в сила, но не се ползва и струва милиони на българския "Булгаргаз". Според мнения от енергийния сектор неговото назначаване като служебен министър е много изненадващо и вероятно е провокирано от огромното напрежение върху "Булгартрансгаз" и ГЕРБ около разкритията за "Турски поток" и изпирането на руските милиони през арабското дружество "Аркад". Именно по тази причина се счита, че чрез новия пост той може да бъде изваден от оперативното управление на българската енергетика, за да се освободи от напрежението и от шума около руските връзки в сектора.

Министър на отбраната - Атанас Запрянов

Атанас Запрянов, в ляво

Служебният военен министър Атанас Запрянов е генерал-лейтенант от запаса и три пъти зам.-министър на отбраната, излъчен по линия на ГЕРБ (включително и в последното правителство). Беше кандидат за министър на отбраната и в нереализиралия се кабинет "Габровски", лансиран от партията на Бойко Борисов. След излизането си от системата на армията през 2010 г. става съветник на о.з. ген. Аню Ангелов - тогавашния министър на отбраната в първото правителство на ГЕРБ.

В професионалната си военна кариера е изкачил цялата йерархична стълбица на Свързочни войски. След това е бил началник на Военна академия "Г.С. Раковски", зам.-началник на Генералния щаб по ресурсите и представител на началника на ГЩ на армията във военните комитети на НАТО и ЕС.

Запрянов се смята за един от основните архитекти на междудържавния договор със САЩ за придобиването на първата партида американски изтребители F-16, след като третото правителство на Борисов реши да бламира решението на служебното правителство на президента Радев, класирало на първо място офертата за конкурентните изтребители Gripen на шведската корпорация Saab. По това време министър на отбрана е лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов, който влиза във властта по линия на коалицията "Обединени патриоти". В този период Запрянов е "човекът в сянка", който защитава интересите на ГЕРБ във ведомството.

Министър на регионалното развитие и благоустройството - Виолета Коритарова

Виолета Коритарова

Виолета Коритарова е бившият ръководител на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, където е назначена от бившия регионален министър от ГЕРБ Николай Нанков през 2018 г., и е махната от досегашния министър Андрей Цеков малко след съставянето на кабинета "Денков". При махането ѝ Нанков изригна с гневен пост във фейсбук, че Коритарова била "покрила страната" с кадастрална карта.

За Коритарова-Касабова, както е пълната ѝ фамилия, се твърди, че е дългогодишен служител на кадастъра, въпреки че през същата тази 2018 г. жена със същата фамилия е представител на Министерството на образованието и науката в Комитета по наблюдение на ОПРР. В началото на 2024 г. МОН е обявил конкурс за директор на обществените поръчки, който е спечелен от Коритарова-Касабова и тя фигурира на сайта на министерството като директор.

Министър на транспорта и съобщенията - Георги Гвоздейков

Георги Гвоздейков

Георги Гвоздейков е единственият член на ПП, който остава на министерския пост за транспортния сектор в служебният кабинет. Запазването му Главчев аргументира със "завършване на работата по проекта за вагони на Deutsche Bahn".

Напълно несъгласен с това решение обаче, Кирил Петков твърдо заяви, че ако остане в служебният кабинет, Гвоздейков ще бъде изключен от ПП.

Гвоздейков изигра важна роля в създаването на първата система за спешна медицинска помощ по въздух в България. Той беше депутат и заместник-председател на Комисията по транспорт в 47-ото Народно събрание. С решение на НС обаче и след създаването на държавен авиационен оператор "Хели мед сървиз" за нуждите на HEMS депутатските му задължения бяха прекратени, а той беше назначен за изпълнителен директор на новото дружество. Правомощията му обаче бяха прекратени, след като "Хели мед сървиз" беше закрито от служебния кабинет на Гълъб Донев.

Като следваща стъпка в кариерата си Гвоздейков стана министър на транспорта и съобщенията в последния редовен кабинет на Николай Денков, като успя да завърши поръчката за медицинските хеликоптери. Малко след пристигането на първия хеликоптер обаче излезе и разследване на bTV, което доказа редица нарушения при доставката.

Георги Гвоздейков е авиационен инженер с магистърска степен "Авиационна техника и технологии" и "Проектиране на летателни апарати" от ВВВУ "Георги Бенковски" в Долна Митрополия. Той се присъединява към партия "Продължаваме промяната" с цел прилагане на иновативни политики в областта на въздухоплаването и разработване на стратегии за интегриране на устойчиви, безопасни и екологични транспортни решения, които отговарят на обществените и бизнес нуждите.

Министър на труда и социалната политика - Ивайло Иванов

Ивайло Иванов Фотограф : Надежда Чипева

Ивайло Иванов сега е управител на Националния осигурителен институт (НОИ). На този пост беше избран през 2017 г., като беше издигнат от ГЕРБ и избран с техните гласове, както и на няколко други партии. Преди назначението му в НОИ беше заместник-министър на труда и социалната политика в две правителства на ГЕРБ, както и в първото служебно на Румен Радев.

Министър на здравеопазването - Галя Кондева

д-р Галя Кондева Фотограф : Надежда Чипева

Лоялност: неясна

Д-р Галя Кондева е хематолог, който оглавява Националната хематологична болница. Преди това е била хематолог в частна болница и един от най-добрите експерти на здравната каса по лекарствата. Д-р Кондева е изключително добър специалист, много диалогичен директор, който успяваше да постигне споразумение с всички кредитори на болницата, която е една от най-задлъжнелите държавни клиники заради тежестта на заболяванията и скъпите медикаменти, които се използват. Последното правителство опита да слее хематологията и държавната онкологична болница, които се намират в един двор, но без особено ясна стратегия как точно ще бъде управлявана новата мегаболница. Назначаването на д-р Кондева е добър знак към здравния сектор, тъй като тя е действащ лекар и познава еднакво добре и проблемите на лекарите, и лекарствоснабдяването.

Министър на образованието и науката - Галин Цоков

Галин Цоков Фотограф : Юлия Лазарова

Галин Цоков също запазва неговия пост в настоящия служебен кабинет. Най-вероятно това всъщност е, защото той застъпи на поста министър на образованието в кабинета на Денков-Габриел по предложение на самата Мария Габриел.

Цоков започна плавни стъпки към реформа в образователната система, като стартира цялостна промяна на учебните програми, направи поредно увеличение на учителските заплати, разработи визия за стандарт за управление на качеството в училищното и предучилищното образование и премахна таксите за висше образование.

Министър на земеделието, храните и горите - Кирил Вътев

Кирил Вътев Фотограф : Юлия Лазарова

Кирил Вътев е добре познато име в земеделския и хранително-вкусовия бранш като собственик на една от най-големите месопреработвателни компании в България - "Тандем-В", която основава с брат си Тодор през 1993 г.. Бил е и председател на Асоциацията на месопреработвателите в България три мандата, неин почетен член и дългогодишен член на Държавната комисия по биологично земеделие.

Вътев стана министър на земеделието в кабинета "Денков" през юни 2023 г. като номинация на "Продължаваме промяната" и решението му да остане в служебния кабинет сега донякъде е изненада.

Когато пое агроведомството, постефектите от войната в Украйна бяха още силни в сектора - високи цени на суровините и горивата, инфлация и спадащи пазари. За деветте месеца в управлението той се сблъска с редица кризи - острото недоволство на зърнопроизводителите заради вноса на украински слънчоглед, както и два големи фермерски протеста с редица разнопосочни искания на бранша, включително за нова многомилионна финансова помощ от държавата.

Като цяло тези кризи бяха решени успешно с уговорката, че министър Вътев не бе оставен сам и правителството, включително и политическите партии в него, също бяха тясно ангажирани с решаването им. Той бе критикуван обаче, че министерството по-скоро зае страната на зърнопроизводителите в спора им с големите производители на олио заради вноса на украински слънчоглед. От друга страна, в резултат на фермерските протести министерството инициира спешни законови промени - основно в подкрепа на дребните фермери.

Министър на електронното управление - Валентин Мундров

Валентин Мундров Фотограф : Велко Ангелов

Валентин Мундров се издига от заместник-министър към министър на електронното управление. В момента той е заместник на Александър Йоловски, който изкорми отвътре капацитета на министерството и наред с това саботира електронното гласуване за местните избори в края на миналата година.

Подобно на Йоловски, Мундров е кадър на "Информационно обслужване" - държавната компания, чийто принципал е Министерството на електронното управление, но за която множество настоящи и бивши служители на министерството смятат, че на практика динамиката е обърната и "Информационно обслужване" управлява министерството.

Мундров е работил като началник на дирекция "Софтуерна интеграция" в "Информационно обслужване" между 2013 и 2022 г. Освен това е работил и в Агенция "Митници". Той беше предложението за министър на електронното управление и в неслучилия се кабинет на Мария Габриел.

Министър на външните работи - Ивайло Ценов

Дългогодишен дипломат, в продължение на необичайно дълъг период - 15 години е бил консул във Виена, Австрия. За него публично не е известно повече.

Министър на туризма - Евтим Милошев

Евтим Милошев е телевизионен продуцент, завършил строителен техникум и със защитена магистърска степен по геодезия. Собственик е на продуцентските компании "Дрийм тийм прадакшънс" и "Дрийм тийм филмс", а от 2012 г. е в управителния съвет на Асоциацията на филмовите и телевизионните продуценти в България (АФТП). В зората на 90-те е сред създателите на "Ку-Ку", а след стартирането на bTV и на "Шоуто на Слави". През годините е работил и в шоупрограми като "Каналето" и "Хъшове" по БНТ, в които също участие е имал Станислав Трифонов, председател на "Има такъв народ". Продуцентските къщи на Милошев се свързват още с формата "Комиците" и българските сериали "Дяволското гърло", "Столичани в повече", "Дървото на живота", "Откраднат живот".

Изборът на Милошев за министър на туризма буди недоумение у представители на бранша поради липсата му на опит и експертиза. Както се случи с предшественичката му Зарица Динкова, и Милошев едва ли ще получи тяхната подкрепа.

Министър на околната среда и водите - Петър Димитров

Петър Димитров заемаше поста зам.-министър в сегашното правителство на Николай Денков. Той е бивш дългогодишен директор на Басейнова дирекция "Дунавски район" - Плевен. През 2020 г. , в края на третия мандат на Бойко Борисов, беше уволнен от поста от тогавашния министър на екологията Емил Димитров-Ревизоро. Причината беше, че по време на строителството на газопровода "Турски поток" заради допуснати нарушения на фирмата "Аркад" стана инцидент в участък на река Вит, при който водата беше замърсена и това създаде проблеми с водоснабдяването на Плевен. След уволнението Димитров започна работа именно в "Аркад", а впоследствие стана зам.-министър в служебните правителства на Стефан Янев и в това на Гълъб Донев. Запази и поста в ротационното правителство.

Министър на културата - Найден Тодоров

Номинацията за служебен министър на културата на Найден Тодоров не е изненада. Той вече бе на поста във второто служебно правителство на Гълъб Донев от февруари 2023 г. Роден е в Пловдив, а през годините освен там се е изявявал като диригент в Русе, София и Хайва (Израел). В периода 2005 - 2017 г. е директор на Държавна опера Русе, а от началото на 2017 г. на Софийската филхармония. От 2013 г. има диплома за мениджър в областта на културата от "Нов български университет".