Какво означава първият доказан случай на реинфекция с COVID-19

Как знаем, че наистина става дума за реинфекция

В случая от Хонконг става дума за 33-годишен пациент, който вече е карал вируса със сравнително леки симптоми през март - треска, болки в гърлото, главоболие и кашлица, като две седмици по-късно е бил напълно оздравял. Сега, при завръщането си от почивка в Испания, той пак е дал положителна проба на задължителния при влизане в Хонконг PCR тест. Този път инфекцията му преминава безсимптомно.

По време на пандемията дотук изследователи са документирали няколко предполагаеми реинфекции на COVID-19 при пациенти от Япония, Китай, Франция и САЩ, които са развили нови симптоми или пък са дали отново положителен тест известно време, след като са били официално оздравели - от 3 до 6 седмици. За нито един от тях обаче не бе доказано, че става дума наистина за повторна зараза, а не за някои от многобройните случаи, в който вирусът месеци наред не може да бъде изчистен от организма, или пък за дефектни тестове.

В случая от Хонконг обаче има доказателство - сравнението на пробите на пациента от март и от август разкриват значителни разлики във вирусния геном. Макар коронавирусът да мутира много по-бавно от например грипния вирус и да е по-стабилен, той все пак се променя. Дотук са регистрирани няколко по-значителни (предимно безобидни) промени в неговата РНК последователност, които позволяват технически да се различат отделни щамове. Така генетичният отпечатък на вируса от пробата на пациента от март съответства на щам, изолиран в САЩ и Англия през пролетта. Този, открит в тялото му през август, пък е като циркулиращия в Европа сега. Това се приема като силно правдоподобно доказателство, че става дума наистина за повторна зараза.

Добрата страна на лошата новина

За имунолозите реинфекция не е непременно същото като липса на имунитет. "Всъщност в случая новината е добра - този човек е защитен от болестта", казва Дона Фарбер, имунолог от Колумбийския университет, цитирана от Wired. Обикновено респираторните вируси заразяват хората многократно в живота им и тя не е изненадана да види, че това се случва и със SARS-CoV-2. Важното в случая според нея е, че втория път имунната система, изглежда, е свършила работата си и се е справила с вируса, без тялото да разбере.

Това, което със сигурност може да се каже за пациента от Хонконг, е, че той няма т.нар. "стерилизиращ" имунитет. При него имунната система на човек е в състояние да блокира способността на вируса да проникне в клетката и да се репликира, съответно и да причини инфекция, благодарение на т.нар. неутрализиращи антитела. Пациентът от Хонконг обаче е имал предостатъчно количество вирус в гърлото, за да бъде засечен с PCR тест, което означава, че той се е размножавал в клетките му.

"Стерилизиращият" имунитет е характерен за болестите, които човек хваща веднъж в живота си - например шарки, като той (без значение естествено създаден или чрез ваксина) ни защитава цял живот (с малки изключения). Респираторните вируси обаче почти не създават такъв имунитет и няколко водещи световни инфекционисти, които специализираното медицинско издание STAT е потърсило за мнение, по-скоро не го очакват и при SARS-CoV-2.

Според повечето от тях реинфектираният пациент от Хонконг (с уговорката, че все пак няма достатъчно информация за случая), изглежда, все пак има т.нар. функционален имунитет. Именно този тип имунитет специалистите смятат за най-вероятен за COVID-19 като цяло. При него антителата намаляват с времето, така че хората на практика могат да се заразят отново. Но пък имунната система е запазила спомена от предишната инфекция и задейства други силни оръжия срещу вируса, дори дълго след първата среща. В резултат заразените наново не развиват никакви симптоми или, ако развият, те са много леки.

"Очаквам такъв траен, почти стерилизиращ имунитет при почти всеки човек, който веднъж е бил инфектиран със SARS-2. Възможно е да се заразите отново. Но инфекцията ще бъде лека или безсимптомна, със значително по-ниски нива на репликация на вируса", казва и известният германски вирусолог Кристиян Дростен, директор на Института по вирусология в Берлинския университет..

Осемте месеца на присъствие на коронавируса не са достатъчни да отговорят на въпроса дали този имунитет е наистина траен или ще премине във форма, наречена "спадащ имунитет" - такъв, който отслабва с времето и прави хората отново уязвими и проявяващи по-изострена симптоматика. Такъв е случаят с обикновените настинки, при които имунитетът пази приблизително от 6 до 12 месеца, след което можем пак да се разболеем. Но дългосрочни изследвания показват, че дори с този имунитет защитата никога не се губи изцяло и пациентите никога не развиват толкова силни симптоми, колкото при първа среща с вируса.

Фукнционален или дори спадащ имунитет срещу COVID-19 всъщност е доста добра новина за имунолозите. Според Дорстен, ако реинфектираните не генерират толкова високи нива на вируса в дихателните си пътища, както очаква той, то следователно няма и да допринасят много и за разпространението на вируса. Така COVID-19 с времето може да стане и не толкова опасен, и по-рядко срещан.

Друга обнадеждаваща част от този сценарий е свързана с децата. Първо, те карат заразата по-леко от възрастните и второ, ще бъдат защитени от по-тежко развитие на заразата и занапред, дори да се заразят пак. Така на практика, ако реинфекциите са по-масово явление, в дългосрочен план може да отпадне и нуждата от ваксини.

И лошата страна на добрата новина

Да се направят изводи от един случай - и за лошите, и за добрите страни на реинфекцията, обаче е трудно. Колко чести са те засега остава напълно неясно. Много малко проби от пациенти по-късно се използват за извличане на пълната РНК последователност на вируса, за да се извърши такава медицинска детективска работа както при случая от Хонконг. А и редовен скрининг на хора без симптоми се случва в малко държави по света. Така засега е невъзможно да се знае как би се развила повторната инфекция при повече хора - дали би била безсимптомна при всички или не. На ниво хипотеза е и дали реинфектираните ще са наистина по-малко заразни и колко по-малко. В изследването, базирано на пациента от Хонконг, не се посочва, дали той е успял да разпространи вируса. Но според експертите количеството вирус в гърлото му е такова, че той със сигурност е бил заразен - неясно колко силно и колко дълго обаче.

Така за имунолозите реинфекциите може и да са добра новина, но за учените, които изследват разпространението на епидемията, разкритието е притеснително. Безсимптомните хора и сега са основно предизвикателство за удържането на COVID-19. Ако се окаже, че реинфекциите са често явление и повторните безсимптомни носители на вируса го разпространяват - макар и не в толкова голяма степен като кихащите и кашлящите, то това ще бъде още по-голямо предизвикателство за създаването на модели и стратегии за задържане на епидемията, които и сега са достатъчно сложни.

И все пак - пациентът от Хонконг е само един случай от над 20 млн. регистрирани и не може да даде отговори на много сложни въпроси. Със скоростта, с която се разпространява епидемията обаче - над 200 хил. официално разкрити случая на ден, със сигурност учените имат много възможности да ги намерят.