🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Какви ваксини срещу COVID-19 се разработват и как действат

Разликите между различните типове ваксини са какъв вирус или част от вирус вкарват в тялото и как

Тринадесет от над 200 - толкова кандидат-ваксини срещу COVID-19 успяха да стигнат до финалната трета фаза на клинични изпитвания за почти година работа, а две от тях силно вероятно до дни ще получат и официално одобрение от регулаторите в Европа и САЩ.

Тази безпрецедентна скорост е изумително постижение, но парадоксално тя се превърна в проблем - много хора се притесняват дали така бързо създадените ваксини са безопасни. Тревогите са разбираеми, но до голяма степен са неоправдани - като цяло дотук нито една от десетките ваксини в различни фази на клинични тестове не са показали алармиращи странични ефекти. А огромната част от спестеното време дойде не от процесите, засягащи безопасността и тестовете, а от едновременното задвижване на технологични и организационни етапи, които обичайно се случват един след друг.

Всички ваксини целят да изложат тялото на антиген от вирус, който няма да причини заболяване, но ще предизвика имунен отговор и ще създаде антитела. Впоследствие те ще блокират или убият истинския вирус, ако човек се срещне с него. Разликите между различните типове ваксини са какъв вирус или част от вирус вкарват в тялото и как.

Има четири основни подхода: при най-стария и познат от тях в тялото се инжектира омаломощен или убит вирус. Друг разпространен метод е ваксината да съдържа само части от протеини на вируса - антигени, а не цял вирус. Модерните подходи пък доставят в тялото само генетична информация от вируса - директно или чрез безобиден вирус-носител, а клетките сами изработват антигена на вируса и се задейства имунна реакция срещу него. Двете ваксини, които са най-близо до финала и показаха най-добри резултати дотук - на Moderna и Pfizer/BioNTech, са именно генетични ваксини.

Повече информация за различните видове ваксини вижте в инфографиката или текста в каретата по-долу

РНК ваксина

Основни разработчици: Pfizer, Moderna, CureVac, Imperial College London

Нужни дози: 2

Как работи: РНК (или ДНК) ваксините са най-новият и модерен подход във ваксинирането. При тях генетичен материал от вируса се вкарва директно в човешката клетка. Това на практика са инструкции към клетките да произведат сами антиген на коронавируса. Произведените антигени впоследствие привличат вниманието на имунната система, която реагира срещу тях и създава антитела, които ни защитават. РНК и ДНК ваксините работят по много сходен начин, но инжектирането директно на т.нар. информационна РНК спестява няколко стъпки в процеса в сравнение с използването на цяла ДНК.

COVID-19 ваксините на Moderna и Pfizer са точно РНК ваксини. Те са високоефективни и с голяма степен на безопасност - РНК от вируса не навлиза в ядрото на човешките клетки и не взаимодейства по никакъв начин с човешкото ДНК.

Предимства: Разработва се лесно и бързо. Висока степен на безопасност.

Недостатъци: Напълно нов клас ваксини. Сложна логистика и съхранение при много ниски температури.

Примери за такъв тип ваксини: Няма.

Векторни ваксини

Основни разработчици: AstraZeneca, Janssen (Johnson & Johnson), Sputnik, CanSino

Нужни дози: 1-2

Как работи: Векторните ваксини използват друг вирус като носител, чрез който да изпратят в човешките клетки генетичния код за направата на протеина - антиген на коронавируса. Такива вируси носители са например аденовирусите (вид вирус на обикновената настинка) или обезвреден вирус на морбили. Има два подтипа според използвания вирус носител - вектори, които все още могат да се репликират в клетките, и такива, които не могат, тъй като гените им за репликация са деактивирани. Двата основни претендента за ваксина в тази ниша - Johnson & Johnson и AstraZeneca, работят с нерепликиращи се аденовируси. Такива са и одобрените за локално използване ваксини на китайската CanSino и руската ваксина "Спутник V".

Предимства: Използването на живи вируси като носители е силно ефективно, защото те причиняват по-силен имунен отговор.

Недостатъци: Ако човек има изграден имунитет към вируса вектор, това може да намали ефективността на ваксината.

Примери за такъв тип ваксини: Ебола, ваксини за животни.

Ваксина с протеин-базиран антиген

Основни разработчици: Novavax, Sanofi, Medicago

Нужни дози: 1-2

Как работи: Тези ваксини освобождават директно в тялото протеините (антигени) или части от протеини на коронавируса, вместо да носят инструкции за изработването им от човешките клетки. Имунната система открива тези частици от вируса и реагира с имунен отговор. Протеиновите частици са отгледани в клетки на насекоми. Те не съдържат друга част от коронавируса, така че не могат да се размножат в човешките клетки и да ги разболеят. Подобни ваксини, разработвани срещу SARS, са давали добри резултати върху маймуни, но никога не се е стигнало до човешки опити заради бързото отшумяване на болестта.

Като подвид са ваксините, които използват фрагменти от протеини или протеинови обвивки, които имитират външната обвивка на коронавируса и така подлъгват имунната система да реагира.

Предимства: Не може да причини инфекция. Фокусира имунния отговор директно върху най-опасната част на вируса.

Недостатъци: Може да не предизвикат силен имунен отговор. Нужно е да се комбинират с други вещества, които стимулират имунитета. Може да са нужни и повече дози. Имитиращите вирусни протеини ваксини са трудни за производство.

Примери за такъв тип ваксини: Хепатит Б, човешки папиломавирус (HPV)

Ваксина с деактивиран или отслабен вирус

Основни разработчици: Sinovac и Sinopharm, Covaxin, Codagenix, Indian Immunologicals

Нужни дози: 1

Как работи: Излагането на тялото на отслабен или убит вирус с цел да предизвика имунен отговор, без да се разболее, е най-старият начин на ваксинация. Много съществуващи ваксини са правени така, но в момента това е най-непопулярният метод, по който се работи за COVID-19 ваксината - особено с жив отслабен вирус, защото той е и най-рисков. Базираната в Ню Йорк Codagenix е една от малкото, които работят по ваксина с отслабен вирус. Отслабването му се случва чрез поредица мутации на оригиналния вирус. Деактивирането му пък се прави с радиация, химикали или с топлина. Това е и много по-популярният метод, защото е по-безопасен - убитият вирус не може да разболее. С деактивиран вирус работят китайските Sinovac и Sinopharm, чиито ваксини имат разрешение за локално използване.

Предимства: Отслабеният вирус предизвиква силен имунен отговор, защото все пак е жив. Деактивираният вирус е безопасен, защото не може да се репликира. Лесни са за създаване.

Недостатъци: Ваксина с отслабен вирус може да не е напълно безопасна за хора с компрометирана имунна система. Ваксина с деактивиран вирус не е толкова ефективна, както тази с жив вирус. Безопасността ѝ при коронавируса трябва да се докаже.

Примери за такъв тип ваксини: С отслабени вируси - морбили, рубеола, варицела, заушки. С деактивиран вирус - полиомиелит.