Как ваксината срещу COVID-19 получи толкова бързо одобрение от регулаторите
Тя минава през същите оценки на ефективността и безопасността като всяка друга ваксина, а бързината идва от по-добрата организация и повечето ресурси
Как ваксините срещу COVID-19 бяха разработени и одобрени толкова бързо и можем ли да сме сигурни, че въпреки безпрецедентната скорост всички процедури и гаранции за безопасност са спазени? Това са ключовите притеснения, които са в основата на задръжките на немалка част от хората (някои от най-популярните въпроси за безопасността на ваксината и техните отговори вижте тук) в навечерието на старта на ваксинациите с първата одобрена за спешно ползване във Великобритания, Канада и САЩ ваксина срещу коронавируса - на Pfizer и BioNTech. На 21 декември се очаква да се произнесе и Европейската агенция по лекарствата (ЕМА), като очакванията са тя да даде т.нар. условно разрешение за пускане на пазара (Conditional Marketing Authorisation), което важи за целия ЕС. Скоро пък и ваксината на Moderna може да се присъедини в отбора, като днес американския регулатор FDA я определи като е "високоефективна" в анализ, който публикува. Компанията кандидатства наскоро също за условно разрешение за ползване и в ЕС.
В края на отминалата седмица Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) организира публична онлайн дискусия с цел именно да разясни как създаването и оценяването на ваксините се случи толкова бързо и защо това не е повод за притеснение.
От нея станаха ясни няколко ключови факта:
- Ваксината срещу COVID-19 е преминала през същите процедури на одобрение като всички други ваксини досега. Нито една стъпка и принцип, касаещи безопасността, не са били пренебрегнати, напротив - в определен смисъл някои от тях са били дори по-ефективни.
- Бързината както в разработването, така и в оценяването на ваксините са постигнати най-вече с огромна концентрация на ресурси, с много по-добра организация и с едновременни вместо последователни действия. Процедурите по оценка от страна на регулатора са се случвали паралелно с всяка стъпка в процеса на създаването и тестването на ваксината, вместо да изчакват да приключи цялата фаза и след това да анализират, както е обикновено.
- Заради краткото време не всичко за действието на ваксината е известно - например дали осигурява дългосрочна защита и дали предотвратява предаването на заразата. Това, което се знае дотук обаче, звучи много добре. Към този момент няма системни данни, които да подсказват, че в някакъв аспект ваксината може да не е безопасна.
- Наблюденията и допълнителните анализи на данните ще продължат и занапред в кампаниите по масово ваксиниране с цел пълен контрол на безопасността
Как се създава ваксина на скорост
Първата одобрена ваксина на Pfizer (както и тази на Moderna) е т.нар. mRNK ваксина и разчита на новаторска технология, но това не означава, че тя е създадена изведнъж от нищото за няколко месеца. Всъщност в нея са вложени няколко десетилетия научни усилия. Много години работа има и зад другата сравнително модерна технология на векторните ваксини, сред които е и тази на AstraZeneca. Така че страховете, че хората в момента са "опитни мишки", далече не са коректни. В същото време обаче тези технологии сами по себе си позволяват доста бързо разработване на ваксината, което в случая е голямо предимство.
Разработката на потенциални ваксини минава през няколко основни фази, които в случая на коронавируса преминаха безпрецедентно бързо заради огромните ресурси, отделени за това и ангажирането на много повече частни и публични организации от обичайно, обясни Марко Кавалери от ЕМА. Обикновено всички тези фази се провеждат една след друга и отнемат години. В случая обаче те вървяха паралелно или се застъпваха.
Първата фаза например - оценката за фармацевтичните съставки и качествата им, при водещите производители вървеше паралелно с втората фаза - неклиничните тестове върху клетъчни култури и животни. Трите етапа на последващата фаза на клинични изследвания също се застъпваха във времето, но без да прескачат нужните изисквания, процедури и срокове. Финансирането, което разработчиците получиха от частни и публични донори, помогна и за безпрецедентно бързото организиране на клиничните тестове и набирането на десетки хиляди доброволци. В третата фаза на тестовете на Pfizer например участват над 43 хиляди души, което по думите на Марко Кавалери от ЕМА е едно от най-мащабните проучвания, на които агенцията е ставала свидетел. Това дори осигурява по-голяма степен на безопасност, защото колкото по-голяма е групата на доброволците, толкова по-голям е шансът в клиничните тестове да се проявят и регистрират и по-редки странични ефекти.
По същия ускорен начин се процедира и с производството, което е една от най-времеемките части на създаването на ваксини и отнема години. Обикновено производството започва, след като ваксината е получила одобрение от регулаторите, но за COVID-19 производството на ваксините на най-напредналите и общаващи разработчици започна безпрецедентно след първия етап на клиничните проучвания. Финансовият риск, който производителите поеха, е огромен, но пък целта е ваксината е да е налична възможно най-скоро и това вече е факт.
Как регулаторите реагираха толкова бързо?
Същите принципи на влагане на повече ресурси и по-ефективна организация, за да се ускори процесът, важат и за работата на регулаторите. ЕМА например е в диалог с разработчиците на ваксини от първия ден, подпомагайки ги със съвети и експертиза при нужда. Обикновено регулаторът започва анализа и оценката си за потенциалното разрешение за ползване на ваксината едва след като клиничните изследвания са приключили и този процес отнема много месеци. В случая обаче агенцията анализира и оценява всяка стъпка в отделните етапи на клиничните тестове паралелно с провеждането им. Това означава, че процесът на оценяване се случва едновременно с тестовете и така работата на ЕМА е свършена в огромната си част към момента на приключване на клиничните изследвания. Това е безпрецедентен начин на работа, но на практика ваксините срещу COVID-19 преминават същата оценка като всяка друга ваксина, категоричен бе Кавалери.
Редом с това специално за ваксината срещу коронавируса ЕМА е формирала много по-голям мултидисциплинарен екип от специалисти от самата агенция, както и от представители на националните регулатори на страни в ЕС. Това прави наблюденията и анализа по-бързи, но и дори още по-прецизни.
Липсващите части на пъзела
При взимането на решение регулаторите се водят от най-важния принцип (който е записан и в европейското законодателство): ползите от една ваксина трябва да са значително по-големи от всички възможни странични въздействия или потенциални рискове. В това уравнение има два базови фактора - безопасност и ефективност. Последното означава ваксината като минимум да предпазва от развитието на тежки симптоми и тя няма да бъде одобрена, ако няма данни за това, твърдят от ЕМА.
В случая с най-напредналите ваксини към момента, изглежда, регулаторите не са поставени пред особена дилема - те показаха висока степен на ефективност (около 95% при Pfizer и Moderna, а при AstraZeneca - между 62 и 90%) и към момента не са известни системни и сериозни проблеми с безопасността от клиничните опити.
На втори план са въпросите дали ваксината пази от инфектиране изобщо (или ваксинираните просто карат болестта безсимптомно) и дали ваксинираните могат да предават заразата или не. За отговорите им, както и за потенциални дългосрочни странични ефекти се изисква много по-дълго време, за това и изследванията, наблюденията и анализите на регулаторите ще продължават внимателно и занапред. Именно заради липсващите данни очакваните разрешителни от ЕМА за ваксините на Pfizer, а след това и на Moderna ще са за условно допускане, като липсващите данни, например за дългосрочните последици от ваксината, следва да бъдат представени допълнително. Подобен е и подходът на другите регулатори.
За момента обаче нито европейските експерти, нито пък тези от експертната комисия към регулатора на САЩ, които публично обсъждаха ваксината на Pfizer миналата седмица, изглеждат обезпокоени - с всички условности, че нещата са далече от сигурни, все пак проблемите с ваксините се проявяват най-вече в първите до 6 седмици след поставянето им, а проучванията вече се случват в продължение на няколко месеца и досега не дават поводи за тревога.
