Няма европейска страна, в която да е разрешено ползването на ивермектин срещу COVID-19

Анализът на фармакокинетичните данни показва, че при познатите режими на дозиране на ивермектин плазмените концентрации са в наномоларния диапазон, което

Изключва постигането на нивата, необходими за проява на противорусна ефективност

В проучването на австралийския колектив, което породи интереса към лекарството са установени вирус-инхибиращи ефекти при прилагане на около 2,5 микромола/литър, но реално постижимите концентрации при прием на нормални дози са десетки пъти по-ниски. Много е порочно и да се препоръчва ивермектин за профилактика, тъй като данните са от противоречиви проучвания, които или още не са публикувани в научно списание или са представени в издания без импакт фактор, в които попадат научни студии с безкрайно ниско качество.

Плазменият полуживот на инвермектина е едва 18 часа

което означава, че около 4-5 дни след еднократен прием концентрациите стават безкрайно ниски. Мантрата, че това лекарство е безопасно идва от неговата нормална употреба при заболявания, причинени от високо чувствителни паразити, при които ивермектин се дава еднократно, а в ендемични региони веднъж годишно, като това няма профилактично значение, а се прави за повлияване на евентуални реинфекции, подобно на обезпаразитяването на домашните любимци. В последните години се натрупаха данни, че при продължителна употреба, лекарството крие риск от невротоксични ефекти, още повече че вече има данни и за генетичен дефект, който позволява натрупването на медикамента в централната нервна система при някои пациенти, с тежки прояви, подобни на тези след предозиране. Подобен дефект има при около 30% от кучетата от порода коли, шелти и австралийските овчарки, при които лечението с ивермектин крие риск от фатален изход. Ивермектинът взаимодейства с кумариновите антикоагуланти, които са широко използвани в ЕС и Северна Америка, което крие риск от кръвоизливи. Сугестиите за ефективна превенция с ивермектин ще отклоняват хората от ваксинация, което е безкрайно неетично.

Независимо от всичко, което се казва в публичното пространство, на този етап

Клиничните проучвания за приложение на ивермектин при коронавирусната инфекция

а крайно противоречиви, дизайнът на много от проучванията е нвеадекватен, голям брой са обсервационни, а много от рандомизираните не са двойно слепи, което ги прави недостатъчно достоверни. Друг проблем, е че значителна част от клиничните проучвания не са публикувани в научно издание, а са депозирани в т.нар. препринт сървъри (SSRN, bioRxiv, medRxiv и пр.), което означава, че не са били подложени на рецензия от поне двама независими и анонимни рецензенти, което е златният стандарт за качествен контрол на научните статии. Любопитно е какъв текст акомпанира всяка публикация в един от тези сървъри: "bioRxiv получава много нови статии за SARS-CoV-2 коронавируса. Напомняне: това са предварителни доклади, които не са били рецензирани. Те не трябва да се разглеждат като окончателни, не трябва да ръководят клиничната практика и свързаното със здравето поведение или да се съобщават в новинарските медии като достоверна информация.

Мета-анализите и т.нар. систематични обзори на Панамериканската здравна организация (Регионалният офис на СЗО за Сев. И Южна Америка), Университета в Лион и Колаборативен проект под егидата на Cochrane базата данни сочат, че качеството на наличните доказателства е много ниско, което не дава основание това лекарство да бъде използвано за лечение на заболяването на този етап.

В редица държави забраниха използването на ивермектин

извън контекста на регистрирани клинични проучвания, а други дори криминализираха тази практика.

Аналогията с хидроксихлорохина е неизбежна. В кратка хронология култът към хидроксихлорохина се разви по следния начин:

• Ранни клинични резултати от Китай, но без статистически данни, гарнирани с обещаващи in vitro данни за инхибираща активност;
• Обсервационно проучване на марсилският гуру Didier Raoult, агресивно рекламирано от него в социалните мрежи с последваща глобална Off-label употреба (тоест употреба извън одобрените в продуктовата литература индикации) и множество неадекватни проучвания; подобни знахарски послания от САЩ - Vovka Zelenko.
• Постове в социалните мрежи от влиятелен американски милиардер, станали достояние на най-влиятелният политик в света;
• Натиск над FDA да даде разрешение за извънредна употреба (което бе отменено от агенцията при първа възможност);
• Дихотомно разделяне на световната общественост на иконолюбци и иконоборци в новата хлорохинова религия, и заклеймяване на неверниците като поклонници на Big Pharma;
• След като човечеството похаби огромен експертен потенциал, ресурси и постави на риск огромен брой пациенти, подложени на тази терапия, мащабните рандомизирани проучвания (RECOVERY, SOLIDARITY и др.) премахнаха всички напразни надежди.

Подходът при ивермектинолюбците е подобен - проучвания, които са безкрайно некачествени за да бъдат публикувани в научни списания, но се рекламират в социалните мрежи и неизбежният чат, в който всеки иконоборец, който си позволи да изкаже скептицизъм, се обвинява във връзки с архетипния враг на човечеството - Big Pharma и е подложен на хули и дори заплахи от войнствени лаици, прочели огромно количество информация за материя, от която нищо не разбират. Опитите за оборване на мантрите им с научни доводи неизменно се окачествяват като

Медицинска елитарност от страна на надменна фармакологична интелигенция

(това отново стана пейоративен израз), а изказването на съмнения в качеството на проучвания, проведени в страни от третия свят като предубеждение. На практика обаче, повечето проучвания са критикувани от експертите не по географски причини, а поради катастрофалния дизайн на студиите и фактът, че най-често ивермектинът се прилага в комбинация с кортикостероиди и други лекарства. Поради разделението, което настъпи във връзка с нагласите за ползване на ивермектин в България, скептиците получават много обвинения, че пречим на достъпа на световното население до евтини и безопасни лекарства и обслужваме интересите на интересите на Big Pharma. Подобно "елитарно" и иконоборческо становище обаче имат и редица световни експерти като австралийските учени Craig Rayner и Mark Sullivan, доайенът на клиничната фармакология и председател на Jeffrey Aronson от Оксфордският университет, известният вирусолог от ЮАР François Venter, както и Doris Cully, която е един от ключовите световни специалисти по ивермектина.

В един интересен ракурс, e добре да се знае, че

Компанията, създала ивермектин - MSD

от 1987 г. съвместно с регионалните структури на СЗО и редица неправителствени организации провежда мащабна кампания за ерадикация на речната слепота и лимфатичната филариоза в Латинска Америка, Африка и Йемен, като досега безвъзмездно е предоставила милиарди дози от лекарството. Ежегодно се предоставят около 300 000 000 дози. Апропо на сайта на тази т.нар. Mectizan Donation Program е обявена позицията на експертния комитет, която гласи, че високата концентрация на ивермектин, необходима за постигане на антивирусни ефекти при лабораторната тъканна култура, далеч надхвърля безопасните нива на дозиране, одобрени от FDA за лечение на паразитни инфекции, като на практика е в пъти по-висока от нивата, тествани някога в хуманната медицина. Оставям изводите на вас.

В заключение, четейки становищата на PAHO/СЗО, FDA (САЩ), NIH (САЩ), National COVID-19 Clinical Evidence Task Force (Австралия), ICMR (Индия), IETSI (Перу) и много други организации, оставам с впечатлението, че те не вярват на чудеса. Само мащабни многоцентрови проучвания с адекватен дизайн и достатъчен брой пациенти ще могат да ги убедят, защото както регулаторите отвъд океана обичат да казват: In God we trust, the others must provide data.