От кого се учихте при създаването на COVID отделението? Тогава нямаше протоколи, нямаше насоки, вие сами си създадохте организацията...

- Нашето ръководство, директорът на болницата, заместник-директорите, завеждащата на епидемиологичния отдел още от самото начало работиха да се създаде най-оптималният вариант за отделение за лечение на COVID-19, за голяма и частна болница като нас. Ръководството намери верния начин и схема, на второ място - междуекипната работа беше много застъпена и успешна. Учихме се в движение всички.

От първия миг, в който ни затвориха заради първия карантиниран пациент, който беше диагностициран в белодробното отделение, тогава започна да се ражда идеята да разделим отделението и да имаме и за COVID-19. Тогава директорката ни прекара нощта в болницата и заедно работихме по въпроса. Учихме се от стандартите, разписани от Световната здравна организация, който каквото прочете от опита в чужбина. Стараехме да спазваме от самото начало предпазните мерки. Тук не се допусна липса на предпазни средства. Още от първите дни имахме строга организация за превенция на разпространението на заболяването и в другите отделения.

Създадоха се веднага отделни потоци за съмнителните болни, беше изнесена диагностиката в отдалечени, специални зони, въведе се тестуване за всички пациенти, постъпващи в останалите отделения. Първоначално поемахме самонасочилите се пациенти, защото в началото не бяхме определени като основна болница за лечение на COVID-19, но успяхме да създадем добра работеща система и по време на последната вълна се оказахме една от болниците с най-много разкрити COVID легла. Мисля, че се справихме успешно.

Имаше ли единен протокол за лечение на COVID-19, кой го издаде, имаше различни препоръки, вие самите направихте ли свой и каква трябваше да бъде отговорността на държавата в този момент?

- В началото, когато открихме отделението и започнахме да лекуваме, имахме голям проблем с това как трябва да се лекува. Всички официални становища през април бяха, че нищо категорично не помага за това лечение, четяхме препоръките на СЗО, които, общо взето, казваха: няма някакъв протокол за лечение, всичко е подпомагащо лечение. Тогава държавата не разпространи някакви протоколи и ние четяхме това, което излиза от Ухан като документация, преминахме през най-различни схеми, заредихме с най-различни лекарства, които се смятаха за актуални - първото беше калетра, след това хидкроксихлорохин.

Нека кажа, че от него не сме недоволни, тогава той беше препоръчван и от Министерството на здравеопазването в болнична обстановка и ние имахме добри резултати през първата вълна. Продължихме да го използваме при някои пациенти и при втората вълна, но не в критичните случаи - при тях няма време това лекарство да подейства. При тях нито една от схемите не работи 100%, до ден-днешен. Чух наскоро колегата д-р Увалиев, който е анестезиолог-реаниматор и отговаря за COVID реанимацията в "Аджибадем Сити клиник" - "Младост", чието изказване подкрепям - за нас това заболяване е лечимо, но лечението трябва да започне в ранните етапи, не трябва да се чака да се стигне до разгръщане на тежка пневмония, а тя може да се развие мълниеносно.

Нямаме все още механизъм, по който да предвидим кога ще започнат да се влошават показателите, като че ли това е крайъгълният камък. В този аспект трябва да се обърне внимание повече на препоръките за амбулаторно лечение и на самото амбулаторно лечение и стриктно наблюдение, защото там е разковничето да се улови кой тръгва по пътя на влошаването и да не се чака.

Министерството и РЗИ изпратиха протоколи за лечение през есента. Закъсняха ли, бяха ли полезни?

- Като че ли беше закъсняло. Ние през цялото време имахме проблеми да разберем какво точно е официалното становище в България за лечение на COVID-19. Имаше най-различни протоколи, вярвам, че в динамика в целия свят се променяха протоколите, но имахме проблеми както в намирането им - те не са много достъпни, даже и днес се опитах да намеря свободно в мрежата единния протокол за лечение на COVID-19 от месец ноември, но не успях.

От друга страна всички лекари, които се занимаваме със заболяването, нямахме никакво обучение. Всеки сам беше оставен да се учи и от време на време се пускаха някакви протоколи, които са - да, добре, преписани от световните виждания, което е хубаво, защото ние сме малка държава и не можем да обхванем да наблюдаваме голям брой пациенти, нито развиваме сериозна наука.

Щеше да бъде добре, ако беше обърнато внимание на тези лекари, които се занимават пряко с лечението на COVID-19. Ние нямаме нито една конференция или някакво събиране от страна на лекарския съюз или министерството, поне някой да ни беше събрал да ни каже какво се смята, че трябва да се прави, какво да наблюдаваме, какво да очакваме, ние да обменим опит помежду си. До ден-днешен, за разлика от множеството световни форуми по въпроса, ние нямаме конкретни програми за обучение.

Основният проблем при COVID-19 е, че той е системно заболяване, което засяга целия организъм и може да има тежки последици за много органи. Да, епидемията създаде предимно белодробни смущения и обхвана първо специалистите по белодробните болести. От самото дружество по белодробни болести не видяхме официално обръщение към колегите, само отпечатани на сайта насоки за лечение, някои от които с голямо закъснение. Нямахме и форум, на който да обсъдим опита си.

От самото начало в лекарските форуми всичките ви колеги се консултираха един с друг, постваха рентгенови снимки, изследвания, споделяха се състояния на пациенти...

- Да, това се случва и до момента. Много информация и опит сме почерпили от тези форуми и мненията на колегите, включително и на колеги от чужбина са ни били много полезни. Това е ново заболяване и целият свят все още налучква начина за лечение. Сега имаме доста повече опит спрямо миналия март.

Фотограф : Надежда Чипева

Как държавата би могла да подпомогне цялостния процес по организация? В началото личните лекари бяха като че ли изключени от процеса на диагностика и лечение?

- Не бяха изключени, беше им отредена една непосилна задача, защото в началото се казваше, че ако човек има симптоми, трябва да се обръща към личния лекар, който трябваше по телефона или онлайн да съветва и лекува, нещо, което не е редно.

Трябва да има по-добра организация в доболничната помощ, но тя да не е делегирана само на личните лекари. Аз съм излизала с предложение да има нещо като COVID амбулатории и през зимата направиха нещо като COVID кабинети в ДКЦ-тата. Това трябва да се разшири.

Нашето спешно отделение работи на този принцип - ние имахме възможност да наблюдаваме доста пациенти амбулаторно доста стриктно. Проблемът е, че те бяха в карантина, но и това можеше да се организира със съобщение, че пациентът идва в болницата на преглед. Така успяхме да проследим и наблюдаваме адекватно много пациенти. Това трябва да става много често, не да се се оставя наблюдението на пациента на приказки и телефонни контакти, а тези хора трябва да идват за изследвания, за да може да се предотврати влошаването на състоянието им.

Трябва да има много добро доболнично наблюдение и по-ясен протокол към всички лекари, които ще се занимават с доболнично лечение. Този протокол да бъде съобразен с най-съвременните схващания кое е ефективно за COVID-19 и кои лекарства да се използват, защото много от тях са ефективни най-вече в ранните стадии, включително и основният антивирусен медикамент ремдисивир. Въпреки препоръките той да се използва при разгърната пневмония и дихателна недостатъчност, всички лекари забелязваме, че колкото по-рано започнем, толкова по-добре. Имаме случаи, в които пациентът е с тежка двустранна пневмония и той не е спасението, плазмата също не е спасение и ивермектин не е спасение. Всички те, започнати в ранен етап, имат значителен ефект.

Замисляли сме се дали трябва всяка болница да разкрива COVID звена, защото има парадокси - колеги-ортопеди лекуват COVID-19 в ортопедията и това не ми се струва много удачно, още повече, че не знам дали са минали някакво обучение, по-скоро не вярвам да са минали. Имахме колеги-български лекари в САЩ, които ни разказваха как един месец преди влизането в COVID отделението всеки ден са ги обучавали и сега работят. Тук не вярвам да сме обучили всички колеги.

Трябва да има такъв алгоритъм, който ще облекчи колегите, които не са специалисти, но така или иначе се занимават с лечението на COVID-19, което е масово в България.

Пулмолозите всеки ден сме в отделението, определяме терапии, наблюдаваме пациентите. В екипите, които дежурят през цялото денонощие, имаме разностранни специалисти и сме много доволни от колаборацията с всички тях. Ние сме правили неврохирургични консултации на пациенти с COVID-19, раждания на пациентки с COVID-19, но при нас по всяко време пациентът можеше да бъде консултиран от всякакъв специалист, дори и онлайн.

Трябва да има алгоритъм и за болничното лечение, по-строга система къде да бъдат лекувани тежките болни, по-добра организация и връзка между болниците, за да могат да се поемат всички нуждаещи се пациенти, където има възможност.

Интервюто взе Десислава Николова