Категорично не. Разбира се, че не сме се водили нито по ухански, изгубени в превода, протоколи, нито пък впоследствие по това, което министерството се опита да събере оттук-оттам като добра медицинска практика. Спазвали сме протокола на нашите учители. Извинявайте, но в България, като се започне от педиатрите и се мине през интернистите и пулмолозите, има много добра практика за лечение на интерстициална пневмония, конкретно в случая вирусна. Но няма пневмония, която да започне от интерстициума и да не ангажира и въздухоносни пътища, тоест цялостни функционални единици на белия дроб, а често и обеми граничещи с цялостно обхващане на двата бели дроба (белият дроб е чифтен орган, тоест ляв и десен бял дроб, това имам предвид).

Вашата клиника беше ли търсена за споделяне на опит при лечение на COVID-19 и обучение, при положение че сте излекували най-много пациенти в България?

Откровено казано, бяхме търсени от колеги мислещи, работещи, такива като нас - бих използвал категорията "производители". Колеги, които приемат болен, диагностицират го и го излекуват или поне искат да го лекуват адекватно. И ние имаме загуби, но сме се борили за всеки един пациент и всяка една загуба сме приемали като лична, такава загуба винаги ни смазва, но ние сме спазвали добрата медицинска практика, а тя е заслуга на всички колеги, които са ни учили. Тези колеги са педиатрите (детските лекари), които се справят успешно в ежедневието си с вирусни пневмонии, интернистите, които имат основната заслуга сегашното положение да не се превърне в катастрофа за България, пулмолозите, които винаги са коректив в ежедневната диагностично-лечебна дейност. Нищо по-ново, нищо по-различно, с някои нюанси, разбира се. Просто се оказва, че голяма част от съвременните лъжелечители и лъжеспециалисти не са си прочели, като се започне от анатомията, патоанатомията, физиологията, патофизиологията и много още буквари, и затова се стигна до част от идиотщините в съвременните подходи за лечение на коронавирусна инфекция. Например - хидроксихлороквин, ивермектин, колхицин, ремдисивир. Конкретно при ремдесивир-гейт бих се въздържал - там има резон в мисленето, но се оказа, че не е по-ефективен, отколкото ако не го прилагаш. Рековалесцентна плазма - това е идиотията на N-та степен, това е престъпление, това е вуду-магия. Един съвременен лекар да прилага рековалесцентна плазма е експеримент на живо "в стил Менгеле", не може такъв експеримент да се прави през 21 век, мога да изброя и други такива, нежно казано, уклони.

Факт, че препоръките минаваха през обожествяване и след няколко седмици отричане на редица методи за лечение.

Да, но лошото е, че тези уклони продължават и в момента, а ние сме потърпевшите, защото вече усложненият пациент, докаран доникъде, идва в "Пирогов" или при колегите, които наистина работят - в Инфекциозна болница, в "Св. Анна" (бившата Окръжна), бих похвалил екипите, които работят там и реагират много адекватно.

Фотограф : Цветелина Белутова

Според вас в тази ситуация какво трябваше да направят държавата, съсловните и професионалните организации, за да ви подпомогнат в работата?

Администраторите, държавата, регулиращите органи трябваше да се допитат до хора, които са истински експерти, хора, които разбират от работата, а не всички те да бъдат отхвърлени още от самото начало, а да се оставят хора, които нямат хабер от тази работа да дават наклон на диагностичното и терапевтичното поведение.

Можеха да разкрият легла, да похарчат за подготовка на кадри парите, които сега се харчат за глупости. А не да закриват легла по вътрешни болести и пулмология и да твърдят, че няма нужда от такива специалисти. Не да съсипят и да докарат до такова дередже съвременната "интерна медицина". Слава Богу, ние пак успяхме да реагираме адекватно, да реагираме на тази закачка на природата, защото това е малкият знак. Когато не разбираме малките знаци, Природа, Съдба, Бог - който и да е Той, ни изпраща големи знаци.

Сега се пропука здравната система, какво би се случило при по-тежка болест с истински епидемичен характер?

Тази инфекция е сравнително милостива, ако беше един безапелационен убиец, нямаше да имаме време гащите да си обуем, нежели да създаваме щабове и антищабове. Ядосвам се.

Бяхте ли обучени вие и вашите колеги за втората вълна?

Каквото можахме, направихме в движение с подръчни материали. Цяло лято се загуби ценно време в глупави спорове и "маневри" и "игра на тронове", време, в което можеше да се подготвят личните лекари, това са хора, които имат знания и опит и с по 2-3 събирания, лекции, колегиуми... или просто казано, щяха да разберат от две думи, разменени с нас, какво да правят и щяха да бъдат много по-ефективни. Слава Богу, те много помогнаха, ако не бяха те, за да поемат част от вълната, болничната система нямаше да издържи. Можеха да се подготвят спешните екипи. В рамките на модула ПУЛСС (практически увод в лечението на спешните състояния) за обучение на спешни екипи (екипите на Спешна помощ). Вместо да бъде замразен, този модул можеше да се провежда регулярно през лятото точно с насоченост COVID-19 - да обучим спешните екипи, а не да вадят емпиричен опит по най-трудния начин.

Обучението на колегите от другите лечебни заведения беше на принципа "който се сети да ни пита". Конкретно в "Пирогов" създадохме организация, обучение, направихме си срещите с екипите, когато се наложи от 60 легла да скочим на 450, направихме вътрешен препоръчителен протокол, успяхме да създадем колаборация между екипите, защото, като се пръснат отделенията с "коронапациенти" на повече от 15 различни етажи, е почти невъзможно екипът на клиниката по вътрешни болести да консултира навсякъде едновременно. Успяхме и това да направим все пак, но ние като болничен кадрови ресурс имаме големи възможности да се справим сами.

Обаче мога само да съчувствам на колегите от провинцията - те бяха поставени в котел, пълен с гърмящи змии, с "голата" надежда, че няма да бъдат ухапани.

Какво представлява вашият вътрешен протокол за лечение и диагностика на COVID-19?

Грубо казано, стратегически подходи за диагностика и лечение (обезпечени с динамичен и ефективен мониторинг) на всеки пациент с усложнена коронавирусна инфекция с конкретните тактически, терапевтични посоки - как да се подходи, кои патологични процеси да се анализират и кои да се коригират и как конкретно да се лекува всеки пациент, с кои медикаменти със съответните показания, противопоказания. Тоест един нормален работен протокол. Той, разбира се, е отворен. Ние всеки ден се учим и продължаваме да научаваме нещо нова за хода на инфекцията при различните пациенти. Всеки пациент е отделна вселена, всеки от тях понякога успява да ни изненада с нещо ново като симптоматика, като ход на заболяването, като ефект от прилаганото до момента лечение. Освен това и ние четем, разликата е там, че когато опитът на колегите от чужбина се чете от канцеларски плъхове, изводите са едни, а когато се чете от производители като мен и колегите ми, които пряко работят COVID-19, изводите са съвсем различни. Едно е да работиш с пациента пряко и да четеш опита на други колеги, друго е да седиш в канцеларията и да премяташ статиите, правейки капитални (но погрешни) изводи и заключения. Ние първо започваме с обучение на пациентите как да дишат, как да "пазят леглото". В началото на миналия век бащата на българската пропедевтика на вътрешните болести проф. д-р Стоян Киркович е казвал, че пациент, който е тежко болен, задължително трябва да се приеме в болница и да "пази леглото". Това е израз отпреди век. Това е т.нар. "първи режим", или "червен режим", строг леглови режим. Това е режим, при който се прави дори и тоалет в леглото (имам предвид всички естествени нужди), за да "икономиса" болният и енергия, и кислород! Това е заболяване, при което всяка молекула кислород и всяка калория енергия са важни за пациента и оздравяването му. Това са много прецизни неща. Затова и при среднотежко и тежкоболните неуспехът при домашното лечение е в кърпа вързан, защото на първо място не "пазят леглото", а това е част от лечението.

Не трябва да плашим хората, защото това дава пагубни резултати - страхът води до самолечение, което е убийствено. И пак се нагнетява страх - сега с "новите щамове" - няма нов щам. Има вариации на познатия ни щам и тези вариации не са "по-заразни, по-болестотворни", слава Богу не са "истинските убийци", каквито се стараят да ги издокарат. Не разбирам защо се прави всичко това?! И ми се иска да подчертая, че нагнетяването на страх, което и в момента се случва, е заговор срещу всички нас. Иска ми се да помоля всички истински журналисти да не участват в това престъпно деяние.

Идва ли трета вълна и какво може да се направи?

Флуктуации ще има, искрено се надявам да няма трета вълна в този смисъл на думата. Разчитам много на ваксинацията, било природна, било планова, това е глобалното решение на проблемите. Надявам се плановата ваксинация да е ефективна, да доведе до изработването на имунитет. Засега сблъсъкът с вируса, преживяването на инфекцията води до добър и мога вече смело да кажа - продължителен имунитет. Ние имаме пациенти, които идват на шестия месец с продължаващо повишаване на антителата като количествена единица (към момента разполагаме с методика за качествено разпознаване и полуколичествено определяне на антителата).

Вие се подготвяте да напишете статия през април за опита си в лечението на коронавирус...

Да, през април ще имаме завършен едногодишен мониторинг при около 400 пациенти с преживяна преди година коронавирусна инфекция със средно тежки и тежки усложнения. Това са пациенти, които сме дехоспитализирали (изписали) през април на миналата година. На шестия месец при всички тях кривата на антителата е възходяща - ще видим какви ще са резултатите през април. Пациентите не са "кой знае колко", но все пак са достатъчни като брой, за да се направят значими изводи. В рамките на една година, като се започне от екзактна параклиника - тоест наблюдаваме ги и рентгенологично, и лабораторно (биохимично), и серологично (като наличие на антитела), ние наблюдаваме пациентите и чисто индивидуално клинично като физикални, а и като социални параметри - дали този човек е възстановил физическия си капацитет, дали се е върнал на работа, има ли сили да работи и да е полезен на обществото, дали се е адаптирал психически след всичко, което му се е случило. Защото това са тежко болни, при нас леки болни не са се излежавали. Мога да кажа, че в "Пирогов" лекуваме само среднотежки и тежки (изключително тежки даже) по степен заболявания - имам предвид не само "най-модерната" болест, а по принцип. Това оставя и сериозен психически отпечатък. Ние работим с тези хора и с група психолози, имаме един великолепен психиатър в болницата, който много ни помага в това отношение. Ще направим комплексно проследяване и оценяване на тези пациенти. Засега над 90% от тях са възстановени и психически, и физически и са готови да се върнат към нормалния си начин на живот, както преди заболяването. В около 10% остават отклонения, които все още се нуждаят от корекция, но това е съвсем приемливо. Пак казвам - всеки човек е различен, някои от тях са психически по-лабилни и е логично да очакваме такива последствия в рамките на една година. Ако се наложи, при такива "по-крехки" пациенти, които в края на първата година все още ни притесняват като клинично състояние и параклинични резултати, ще продължим контрола и след изтичането на тази година.

Интервюто взе Десислава Николова