При 70% заети ковид легла в страната здравното министерство не бърза да затяга мерки
Според служебния министър Кацаров ситуацията е напрегната, но няма паника
Третата вълна на ковид епидемията в България започва да се ускорява и здравната система е под натиск, но ситуацията е под контрол, свободни легла в болниците има, а жертвите на ковид, макар и обективно да са много, са по-малко в сравнение с последните две вълни. Поне засега. Тази сравнително оптимистична визия за ситуацията с епидемията споделиха служебният министър на здравеопазването Стойчо Кацаров и негови колеги на пресконференция днес.
Те не коментираха конфликтната тема за затягането на антиковид мерките, но по думите на Кацаров в петък вероятно министерството ще представи предложения за допълнителни мерки за ограничаване на разпространението на коронавируса. На национално ниво сега те остават силно либерални, въпреки че вече осем области са в тъмночервената зона (над 500 случая на 100 хил население), а почти цялата останала страна е в червена зона (над 250 случая на 100 хил.).
Опитите за затягане на ограниченията на регионално ниво обаче - например в София, водят до спорове и конфликти с представители на засегнатите индустрии.
Каква е ситуацията според данните и как я виждат здравните власти
Броят на регистрираните заразени с коронавирус в България за втори пореден ден вече надхвърля 3400 дневно, като делът на положителните тестове доближи 20% в сряда.
В болница са настанени 5646 души, като 485 от тях са в интензивни отделения. Това означава, че 70% от ковид леглата в страната са заети, което според зам.-министъра на здравеопазването д-р Александър Златанов означава напрегната, но далеч не и паническа ситуация за здравната система. Тя обаче не е еднородна навсякъде. Така например в София са заети почти 80% от наличните малко над 1500 легла и над 90% от тези в интензивните отделения. Силно натоварени са още болниците в Търговище, Габрово, Шумен, докато по думите му в други области като Враца и Плевен, където заболеваемостта е ниска, са заети само 8-9% от наличните легла.
Директорът на Националния център за заразни и паразитни заболявания (НЦЗПЗ) проф. Ива Христова отчете, че заболеваемостта в България в последните седмици е сходна с тази в страни като Албания, Турция и Гърция, докато Сърбия и Румъния например отчитат с пъти повече случаи на коронавирус в сравнение с България (виж графиката).
Сравнението на заболеваемостта между държавите обаче е силно условно, защото колко случая разкрива всяка държава зависи от това колко тества тя. Така например Гърция е сред десетте най-тестващи държави в Европа с над 2.2 млн. теста на 1 млн. население, докато България е в дъното на това подреждане с над три пъти по-малко тестове на глава от населението. Така може със сигурност да се направи обосновано предположение, че в страната има неотчетена заболеваемост, както бе и в предходните вълни. Колко е нерегистрираната заболеваемост може да се разбере около две седмици по-късно по броя на починалите.
Сравнението за жертвите на ковид между тези държави изглежда много по-различно. Средният брой жертви в България на седемдневна база в момента е между 12 и 13 починали на 1 млн. души дневно, докато в Албания, Гърция и Турция те са под 5, а в Сърбия са около 7 жертви на милион. Единствено Румъния в последните два дни изпреварва България с около 16 жертви на милион дневно (виж графиката).
Все пак, ако се сравняваме сами със себе си, третата вълна в България наистина засега не е достигнала щетите от предходните две. Заболеваемостта в момента все още е наполовина на пика от втората вълна през пролетта и на около ⅔ от първата през есента и зимата на миналата година. Смъртността също е с около ⅓ по-ниска в сравнение с предходните вълни. По данни, представени от проф. Мира Кожухарова, която е съветник на министъра за ковид епидемията, за първите девет седмици на първата вълна (за начална точка на епидемичната вълна се приема момента, в който заболеваемостта премине 100 заразени на 100 хил. души) официално са починали от ковид 4735 души, за същия период на втората вълна - 4479 души, а за деветте седмици от началото на настоящата вълна, която започна в началото на август - 3364 души.
Това "намаление" на жертвите вероятно е резултат от факта, че 23% от населението все пак е ваксинирано, а може би още толкова е и преболедувало.
Въпреки това България е на челното място в света заедно с Черна гора по ковид жертви на глава от населението от началото на епидемията досега (виж графиката), като общият им брой в страната вече е почти 22 хил. Това е приблизително град с размерите на Свищов, без в това число да се включват неофициалните и косвените жертви на епидемията.
Трудните мерки
От началото на седмицата София също се присъедини в списъка на областите в тъмночервената зона, които са вече общо осем, а още поне две ще ги последват скоро. Ситуацията в столичните болници е доста напрегната, като от общо разкрити за ковид 1569 легла към днешна дата са заети 1236 от тях (71%), но интензивните легла са заети на над 90% - 212 от общо 231.
"От около седмица нашето реанимационно отделение почти постоянно е пълно. Персоналът по клиниките прегаря, защото се натоварва екстремно за пореден път и много трудно мотивираме вече лекарите да влизат в COVID отделенията", каза днес пред Nova д-р Петър Грибнев, зам.-директор на Александровска болница, според когото е нужно мерките в София да се позатегнат. Председателят на Дружеството на софийските общопрактикуващи лекари д-р Георги Миндов пък директно обяви също днес пред БНТ, че според него е нужно е пълно затваряне на София. По думите му "пред кабинетите на джипитата е кошмар, като се смесват заразени с коронавирус и други болни, което води до допълнително разпространение на заразата".
Вчера столичното РЗИ обяви частично затягане на мерки в града от четвъртък, макар че ефектът от тях би бил спорен. Прекратяват се присъствените извънкласни занимания например в езикови центрове и школи, но пък учениците ще продължат да се обучават в класните стаи (виж карето). Заповедта също предвиждаше забрана за всякакви конгресно-конферентни мероприятия, семинари и изложения дори на открито, включително нямаше и изключение за събития, които допускат посетители само с ковид сертификати. В същото време заведенията могат да работят дори без ограничения в работното време, ако посетителите и персоналът им е ваксиниран (а доколко това е така е съвсем друг въпрос, още повече че контролът в тези случаи е изключително труден).
Много заведения в центъра на София също така от седмици работят "в протестен режим" изцяло в разрез с правилата и извън наложения им вечерен час.
В крайна сметка заповедта на РЗИ днес след остро негодувание от страна на конферентния бизнес бе променена, така че проявите ще са възможни, ако се използва до 30% от капацитета (какъвто е и режимът за кина и театри) и не повече от 30 участници. Тези ограничения пък отпадат, ако всички участници са ваксинирани, преболедували са или имат отрицателен PCR тест.
Търпимостта на бизнеса и обществото към мерки обаче вече е видимо изчерпана и те едва ли могат повече да бъдат задържащ епидемията фактор. А на фона и на ниските нива на ваксинации, на практика държавата общо взето няма ефективни начини да повлияе на бъдещия ход на епидемията и колко висок ще е пикът на настоящата вълна и кога ще настъпи остава по-скоро въпрос без отговор.
По данни на МОН актуални към 13 октомври, под карантина поради заболяване или контакт с COVID-19 са 1.55% от учениците и 1.52% от учителите. В електронно обучение от дистанция са 3.31% от паралелките. Изцяло онлайн са занятията в единадесет училища и една детска градина. Това прави около 11 000 официално карантинирани ученици и около 1000 учители. На пръв поглед тези данни изглеждат успокояващи, че в училищата няма сериозна криза с надигащата се четвърта вълна.
Учители от големи столични училища обаче разказват пред "Капитал", че всяка седмица поради ковид излизат в карантина по още няколко техни колеги и по още няколко паралелки (докато други се завръщат), което прави заместването все по-трудно и налага двойна работа - организацията на дистанционен учебен процес за един клас и преподаване присъствено за съседния му в същия випуск.
На теория в мерките на МОН е записано, че при отсъстващи 10% от учениците поради симптоми на ковид директорът може да отправи аргументирано предложение до МОН за минаване на цялото училище в дистанционна среда. Директорите, на които отговорността е оставена, обаче едновременно са масово против дистанционно обучение поради образователните дефицити от него и под голям натиск от страна на някои родители, които също са против. На 1 октомври пък МОН препоръча дистанционно да минават отделни випуски при 10% ученици от випуска "болни от ковид". Липсата на масово тестване на учениците и учителите също прави официалното достигане до такива нива трудно.
Често болните ученици не се докладват в официалната статистика - или защото карат вируса леко, не са тествани и продължават да ходят на училище и да го предават, или защото след антигенен тест родителите им не ги регистрират като официално болни от COVID-19, тъй като това би означавало и карантина за родителите. Така не се карантинира и паралелката. А и често учениците са просто "отсъстващи" без дадено обяснение. На 30 септември например директорът на 119 СУ Диян Стаматов написа в социалните мрежи, че от училището му отсъстват "220 ученици - преобладаващо в 5 клас. Има класове с 50-60% отсъстващи. Със сигурност причината е някакво заболяване в семейството. Двама учители при нас са карантинирани и 10 колеги са болни с различни грипни проблеми". Тогава Стаматов призовава за незабавно въвеждане на ротация за такива випуски. А проформа те не отговарят на изискванията на МОН за затваряне нито на училище, нито дори на випуска, тъй като не са официално "болни от ковид".
По този начин докато все по-голяма част от страната навлиза в тъмночервената зона, училищата на пръв поглед изглеждат почти чисти (и сигурно в малки населени места с ниска заболеваемост наистина е така), но в големите градове ситуацията се влошава, а учители в социалните мрежи коментират, че училищата "горят".
