Безопасна, ефективна и нужна ли е третата доза ваксина срещу ковид

Експертите обаче не останаха особено доволни. Клиничното изпитване на Pfizer е с много малка извадка - едва около 300 души. Специалистите очакваха повече данни специално и за риска от миокардит, особено при по-младите мъже. Но случаите на миокардит след ваксина са много редки и данни за този проблем могат да се съберат само след масово поставяне на трета доза - нужни са милиони ваксинирани.

От друга страна Израел вече има "реални" данни, след като вече е поставила трета доза на над 2.8 млн. души. Регистрирани са 19 по-тежки нежелани събития (сред 2 870 272 ваксинирани), сред които две са алергични реакции, има и един случай на миокардит - мъж в 30-те си години с болки в гърдите и треска три дни след ваксинацията. Той се е възстановил.

Ефективна ли е третата доза?

Безспорно да. Данните на Министерството на здравеопазването в Израел са категорични, че отчитаните като "тежки случаи" спадат след третата доза. Клиничните изпитвания на Pfizer пък безапелационно показват, че трета доза увеличава значително неутрализиращите антитела.

По време на дебата обаче бе засегнат и друг въпрос: Защо фокусът е изцяло върху неутрализиращите антитела, а почти няма данни за клетъчния имунен отговор? Представители на Pfizer заявиха, че всъщност имат много добри данни за В-клетъчния и Т-клетъчния имунитет и той работи отлично сред общата популация. Това твърдение изненада и до голяма степен раздразни експертите в комисията, тъй като подобни данни не са били популяризирани досега. А те са важни и експертите ясно показаха, че биха искали да ги видят.

Клетъчният имунитет е силен фактор срещу тежко развитие на болестта. B и T клетките унищожават вече заразените клетки в тялото и пречат на болестта да се развие в тежка форма. Клетъчният имунитет обаче не е добър инструмент срещу разпространение на вируса. Много по-ефективни за това са неутрализиращите антитела, които обезвреждат вируса преди да проникне в клетките и така намаляват репликацията и разпространението му.

Така двата вида имунитет могат да бъдат съотнесени към различни цели. Основната причина да се обмисля поставянето на трета доза в Европа и САЩ е да се намали рискът от по-тежко развитие на болестта. Но ако клетъчният имунитет продължава да предпазва от тежко разболяване, въпреки че неутрализиращите антитела спадат с времето, то трета доза би била по-скоро излишна. Тя ще е от полза най-вече на по-уязвимите групи.

Повишаването на неутрализиращите антитела с трета доза обаче потенциално може да намали предаването на заразата и да предотврати развитието на "дълъг ковид". Всъщност от презентацията на здравното министерство на Израел става ясно, че страната иска да провери и дали тези две цели могат да бъдат постигнати с трета доза. Така Израел ще бъде опитна станция на света в това отношение.

Но тук идва въпросът доколко преследването на този непотвърден засега ефект е етично в настоящия момент, при положение че все още две трети от света няма достъп до ваксини и е напълно незащитен.

Има ли реална нужда от третата доза?

Дали ефективността на ваксините наистина намалява с времето, както предполагат данните от Израел, остава спорен въпрос.

В петък, часове преди заседанието на експертната комисия по ваксините, Центърът за контрол и превенция на болестите в САЩ (C.D.C.) публикува данни от проучване сред 3700 ваксинирани пациенти (без такива с нарушена имунна система), приети в болници в САЩ от март до август т.г. Според тях нивото на защита срещу хоспитализация при ваксината Pfizer наистина спада - от 91% на 77% четири месеца след втората доза. Ваксината на Moderna обаче не показва такъв спад: тя е 93% ефективна срещу хоспитализации изначално и 92% след четири месеца. За еднодозовата ваксина на Johnson & Johnson няма убедителни данни, тъй като много малка част от участниците в проучването са били ваксинирани с нея, но като цяло при нея се посочва по-ниска защита срещу хоспитализации - 71%.

На пръв поглед звучи сякаш има нужда от трета доза поне за тези, ваксинирани с Pfizer. Но всъщност наличните данни не са единодушни. Участниците в проучването, ваксинирани с Pfizer, са били с висока средна възраст - 68 г., а ваксините принципно са по-слабо ефективни при по-възрастни хора.

Освен това има други проучвания, публикувани от C.D.C. седмица по-рано, които показват, че ефективността на Pfizer срещу всякаква симптоматика вероятно спада до към 70%, но защитата срещу хоспитализация остава над 90% месеци след втората доза, и то въпреки по-заразния вариант делта.

Кой е тежко болен?

Ако е вярно твърдението на Pfizer, че клетъчният имунитет остава силен и след време, кое тогава е обяснението за ръста на по-тежките случаи в Израел? По време на дискусията стана ясна една интересна особеност - Израел и САЩ определят "тежка болест" по доста различен начин, отбелязва NYTimes. В Израел всеки с ускорена дихателна честота и ниво на кислород в кръвта под 94% е "тежко болен". В САЩ C.D.C. определя като тежки случаи само тези, които са имали нужда от хоспитализация, обясни д-р Сара Оливър, учен от C.D.C., на заседанието на консултативния комитет.

Това разминаване може да обясни отчасти защо двете страни отчитат много различни резултати - в САЩ едва 2% от тежките случаи са сред напълно имунизирани. Все пак въпросът остава до голяма степен неизяснен.

И в крайна сметка

При липсата на категорични доказателства, че с времето всички имунизирани хора отново стават уязвими за тежък ковид, хоспитализации и дори смърт, експертите разбираемо предпочитат да подходят консервативно и да препоръчат трета доза само на възрастните и най-уязвимите. Има очаквания, че при окончателното решение на FDA освен за хора над 65 г. и имунокомпрометирани третата доза може да се препоръча и на други рискови групи като медици и учители.

Подобни решения за ограничено използване на третата доза взеха и някои европейски страни като Германия и Франция. Във Великобритания трета доза се препоръчва на малко по-широка периферия - хората над 50 г.

Някои експерти все пак са на мнение, че трета доза наистина може да ограничи предаването на заразата и да доведе до много по-зрял имунен отговор сред хората. Но доколкото към момента още няма доказателства за това, повечето от тях се обединяват около твърдението, че ако наистина искаме да преобърнем курса на епидемията, трябва първо да се ваксинират неваксинираните.