Данъци и осигуряване

Съдът на ЕС: НАП погрешно събира ДДС при бракуване на стоки

Докато не се промени ресорния закон, не са изключени спорове с НАП въпреки наличното тълкуване от съда

Орлин Хаджийски

Ритейл

Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща

Темата накратко

Според съдa изискванията на българския закон при брак да се връща ползвания ДДС кредит в много случаи противоречи на европейските правила.
В решението си СЕС посочва, че е неправилно да се изисква от бизнесите да връщат ДДС при бракуване на стоки, които след това са продадени или са изхвърлени по начин, който води до необратимото им изчезване.
Докато не се промени ресорния закон, не са изключени спорове с НАП въпреки наличното тълкуване от съда.

Ново решение на Съда на Европейския съюз, по което екипът ни работи в защита правата на данъкоплатците, позволява на засегнати бизнеси да поискат от НАП да им възстанови ДДС, който в миналото е трябвало да върнат в бюджета заради бракуване на стоки. Решението е по дело С-172/22 и беше издадено в началото на месец май тази година.

Според съдa изискванията на Закона за ДДС при брак да се връща ползвания ДДС кредит в много случаи противоречи на европейските правила. Докато не бъдат направени промени в съответните текстове на Закона за ДДС е вероятно за възстановяването да трябва да се водят процедури по обжалване, макар и инспекторите на НАП да са принципно задължени да прилагат тълкуването на СЕС. Решението на СЕС също така дава аргументи в бъдеще в подобни случаи да спре да се плаща ДДС.

Проблемът

Като част от обичайната им дейност на много бизнеси се налага да бракуват и след това да изхвърлят или да продадат много под себестойност суровини, готови стоки, машини или други активи, които използват. Причините за това може да са разнообразни - дефекти, остарели технологии и нужда от тяхната замяна, невъзможност стоките да бъдат реализирани по предназначение, промяна в брандирането и асортимента и много други. Когато бизнесът е ползвал ДДС кредит при покупката на тези бракувани стоки и не са налице изключения като приемлив технологичен брак, непреодолима сила или изтичане на срока на годност, според Закона за ДДС и практиката на НАП ползваният данъчен кредит трябва да бъде частично или напълно върнат в бюджета.

Така в допълнение на и без това понесените разходи поради невъзможността съответните бракувани стоки и активи да продължат да се ползват за икономическата дейност, бизнесът бива наказван и с допълнителен ДДС, който остава разход за него. Изискването да се върне ДДС се прилага и дори ако бракуваните стоки се продадат, а не просто бъдат изхвърлени като отпадъци.

От години нашата позицията като специалисти по данъчно право беше, че в някои аспекти българските правила относно ДДС третирането на брак на стоки противоречат на европейските разпоредби. Като в много други области заради членството ни в ЕС българското законодателството в областта на ДДС по принцип трябва да е основано на и да е съобразено с европейските правила. Въпрос на време беше българските съдилища да поискат задължително тълкуване от СЕС как трябва да се разбират европейските правила и дали Законът за ДДС ги прилага по правилен начин.

Тълкуването на СЕС

Именно това се случи с дело С-172/22, по което СЕС наскоро издаде решение. В него съдът посочва, че съгласно общоевропейските правила ДДС подлежи на връщане в бюджета, ако стока, за която е ползван данъчен кредит, престане да се използва за облагаемата икономическа дейност на съответния бизнес. Такова прекъсване не е налице, когато, въпреки че стока е бракувана и вече не се използва по първоначалното ѝ предназначение, след това тя е продадена като вторична суровина - доставка, облагаема с ДДС. Заради това според СЕС в такъв случай е неправилно от засегнатия бизнес да се иска да върне ползвания ДДС кредит.

СЕС приема, че има прекъсване, когато бракуваната стока след това не се продава, а бива изхвърлена като отпадък. Но според съда въпреки това бизнесът не трябва да връща ДДС въз основа на изрично изключение в европейските правила, което се прилага, когато стоката е унищожена и това може да бъде надлежно доказано. Като унищожаване се разбира действие, с което дадена вещ коренно се изменя, прекратява се нейното съществуване чрез разрушаването ѝ или тя се погубва. Унищожаването може да е предприето доброволно с решение на собственика поради констатация, че стоката обективно е станала негодна за използване в обичайната икономическа дейност на бизнеса и той няма никаква полза от нея. СЕС приравнява на унищожаване изхвърлянето на стока чрез депонирането ѝ като отпадък, когато то има за резултат необратимото изчезване на стоката. Горните фактори трябва да бъдат надлежно доказани от бизнеса - например чрез документи, за да се избегнат злоупотреби.

В решението си СЕС изрично посочва, че европейските правила не допускат законодателни разпоредби подобни на тези в Закона за ДДС, които неправилно изискват от бизнесите да връщат ДДС при бракуване на стоки, които след това са продадени или са изхвърлени по начин, който води до необратимото им изчезване.

Кой може да се възползва

Решението на СЕС отваря възможността за бизнеси, които вече са върнали ДДС на НАП в подобни случаи на бракуване на стоки, да поискат възстановяване на неправилно платените суми. Такива бизнеси обикновено са в областта на производството и търговията, но не е изключено да се занимават предимно и с предоставянето на услуги. Възстановяване може да се иска за корекции на ползван ДДС кредит, които са се случили в рамките на периодите, за които все още не е изтекла данъчната давност - обикновено до 6 години назад в миналото. Забавянето на действията за възстановяване ще стеснят времевия прозорец, за който това може да се иска и ще намалят сумата, за която това е възможно. За да обосноват възстановяването, бизнесите ще трябва да разполагат с достатъчно убедителни и подробни доказателства, че именно бракуваните стоки са продадени или изхвърлени.

Желателно е бизнесите да направят анализ дали имат съществени разходи за върнат ДДС в резултат на бракуване на стоки в последните до 6 години и доколко разполагат с достатъчно документи, които да обосноват възстановяването му.

Вероятно е в резултат на решението на СЕС да се наложат промени в засегнатите разпоредби на Закона за ДДС,за да се внесе яснота как трябва да подхождат бизнесите в бъдещи ситуации на бракуване на стоки. При липсата на подобни промени не са изключени спорове с НАП въпреки наличното тълкуване от СЕС.