Глобалният минимален данък от 15%: как ще се прилага

Идеята е да се постигне справедливо минимално облагане на големите международни групи в местата, където оперират, като същевременно се цели и препятстване на конкуренцията между държавите за въвеждане на все по-благоприятни данъчни правила с оглед привличане на международни бизнеси.

В България засегнати съгласно директивата ще са няколко големи местни групи с обороти над 750 млн. евро, както и дъщерни дружества на големи международни групи, които оперират у нас. Очакваните допълнителни приходи за България от този данък са около 220 млн. лева по изчисления на Министерството на финансите.

Как работи механизмът на глобалния минимален данък

Идеята на механизма е попадащите в обхвата на правилата големи групи, които оперират в една или повече юрисдикции, да изчисляват ефективен данък, който плащат за дейностите си в съответната юрисдикция, и ако той е под заложения минимален данък от 15% (например 11%) разликата до 15% да бъде дообложена. Правилото е, че ефективният данък се изчислява на ниво юрисдикция общо за всички дружества на съответната международна група, които оперират там. Правилата, по които се изчислява ефективният данък, са определени в самата директива и не се влияят от местното законодателство на юрисдикцията, където оперират дружествата. Правилата са доста обстойни, специфични, като предвиждат редица преобразувания както на данъчната основа (има редица изключени приходи и разходи), така и на платения данък, които вземат предвид ефекта на данъците във времето, свързани с временни и постоянни данъчни разлики.

Като цяло за извършване на необходимите изчисления е нужна информация, която не е налична в готов вид в съответните счетоводни системи на дружествата и ще се наложи допълнителна работа за извличането и обработването и до вид, което е годен за ползване за изчисленията. За дружества, които ще бъдат обект на дооблагане до размера на глобалния минимален данък, са предвидени и допълнителни облекчения от основата за дооблагане, свързани с разходи за персонал и капиталови активи (т.нар. активни дейности). Предвидени са и изключения от облагане за дейности под определени прагове. Унифицираното прилагане на правилата и препятстването на злоупотреби се подсигурява с обстоен механизъм за обмен на информация и съответни санкции.

Данъкът се дължи и събира от крайното дружество, което консолидира групата (т.нар. дружество майка). Ако това дружество е разположено в държава, която не прилага механизма, данъкът се събира от следващото дружество по веригата (идеята е да не се разрешава избягване от облагане). Възможно е и допълнителният данък да се събира от юрисдикциите, където оперират съответните дружества, стига тези юрисдикции да са приели такива правила (това е възможност, която директивата им предоставя - България вероятно ще реши да се възползва, тъй като това ще е източник на допълнителни постъпления в бюджета). Държави, които имат под 12 международни групи, попадащи в обхвата на директивата, могат да решат да отложат прилагането и за 6 години, но това не би променило много общата данъчна тежест за групата, тъй като юрисдикциите, където оперират съответните групи, най-вероятно ще са приели механизма и просто те ще дообложат дружествата от съответните групи за сметка на държавите, които са отложили приемането й.

Какво трябва да знаят дружествата в България

В обхвата на приложение на правилата на глобалния минимален данък биха попаднали две групи дружества:

• Местни международни групи с консолидиран оборот над 750 млн. евро за две от последните четири години (такива, които консолидират в България); Други видове свързаност (като общ собственик физическо лице например) не се прилагат.
• Дъщерни дружества в страната на международни групи с консолидиран оборот над 750 млн. евро за две от последните четири години.

Местните групи, които ще са задължени да прилагат механизма, ще имат доста повече задължения, тъй като те ще трябва да събират и представят информация по юрисдикции и дружества за цялата група и съответно да калкулират съответните задължения. Преценката в коя държава се дължи допълнителният данък се прави от данъчната администрация. Практиката сочи, че това не е лесна задача заради различните финансови правила и стандарти в съответните юрисдикции, счетоводни системи, които се използват централно и по места, данъчните правила и калкулирането на данъците в различните държави, включително разсрочено плащане, данъчни кредити и облекчения. Освен това се очаква тези групи да знаят и данъчните правила за глобалния минимален данък в държавите, където оперират, за това къде данъкът ще се дължи по места и къде от дружеството майка.

Дъщерните дружества у нас на големите международни групи също следва да заделят време и ресурси за справяне със задълженията около глобалния минимален данък. Най-малко защото в България стандартната ставка е 10% и е много възможно в повечето случаи да е налице необходимост от дооблагане, още повече и ако България въведе възможността допълнителният данък за дъщерните дружества на чуждестранните групи да се събира у нас.

Не на последно място трябва да се има предвид и необходимостта от коректно бюджетиране от компаниите на допълнителните средства, които биха им били необходими за покриване на задълженията, свързани с глобалния минимален данък.

Като цяло е безспорно, че администрирането на този данък от страна на бизнеса ще е обстоен и продължителен процес, свързан с немалко усилия и средства, който ще се превърне в неизменна част от основните процеси в компаниите, свързани с отчетност, данъци и финанси.

*Орлин Хаджийски e съдружник "Данъчни и правни услуги" в "PwC България" и адвокат с повече от 20 години опит в данъчни спорове