Подаването на сигнали за нарушения трябва да е част от управлението на бизнеса

Важността на хората, които подават сигнали, за нашето общество намира обичайно израз едва при избухването на скандал от разкритията им и трайната промяна, която техните действия способстват да настъпи.

Защо е важна културата на открито говорене в компаниите - каква е нейната ценност и принос за устойчивостта на средата?

Уроците от наскоро оповестени провали на високопоставени организации в Европа да се справят с "друг тип" поведение на работното място подчертават важността на силно развити системи за открито говорене в компаниите и от нуждата да се насочват всякакви сигнали, които бъдат получени, към правилните функции в компаниите, за разследване.

Серия от проучвания в началото на това десетилетие показват недвусмислено, че компаниите с по-висок брой вътрешни сигнали са били ответници в по-малко искови производства спрямо тези без подобен вътрешен канал за подаване на сигнали и са инкасирали с повече от 20% по-малко разноски за процесуални производства или извънсъдебни споразумения. Средно 38% от сигналите, подадени през "Гореща линия", и близо 60% от тези по други канали се потвърждават в хода на вътрешни проверки и разследвания. А според изследване на Асоциацията на лицензираните форензик специалисти (Association of Certified Fraud Examiners' Report to the Nations) от 2020 г. 43% от случаите на финансова измама са били установени на базата на подадени сигнали, като малко повече от половината от тях са подадени от служители на съответната компания.

Можем с основание да предполагаме, че банкрутът на ЕNRON през 2001 г. нямаше да настъпи, ако в тази публична корпорация имаше наложена култура на "открито говорене" и независимо разследване на подадени по вътрешни канали сигнали за нарушения. Иначе няма как да бъде обяснено защо близо пет месеца основателят на корпорацията Кенет Лей е бил глух за многото сигнали за неправилно счетоводно отчитане на активите и дейността на корпорацията от страна на нейния вицепрезидент Шерон Уоткинс (Sherron Watkins).

С какво е важен и положителен за бизнеса новият Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публични оповестяващи информация за нарушения? Какво предвижда той?

Директива 2019/1937 (известна още като EU Whistleblower Protection Directive), която беше транспонирана в българското законодателство посредством този закон, цели да подобри защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения, т.е. да даде достатъчно увереност на потенциалните податели на сигнал, че той ще бъде разгледан, а няма да остане "незабелязан", че ще бъде реализирана на практика неприкосновеността и защитата на съдържанието на подадените сигнали и на техните податели.

Установявайки минимални изисквания и нива на защита, директивата урежда различни задължения за работодателите във връзка със създаването и въвеждането в действие на вътрешни канали за подаване на сигнали, както и да гарантират правата и защитата на лицата, които подават сигнали. Може определено да кажем, че тази директива и Законът за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, са еманация на концепцията за "открито говорене" в частния и публичния сектор за проблеми и нарушения на правните норми. Затова и въвеждането с този закон на изисквания към организации от частния и публичния сектор не бива да се разглежда като налагане на административни тежести/задължения за техните собственици и ръководители. Самото появяване на бял свят на подобна правна уредба е важно събитие, защото за съжаление България е една от немалкото държави в Европа, в които няма правна или културна традиция да се предоставя защита на податели на сигнали.

Нещо повече, в България подаването на сигнали за незаконосъобразни действия се приема негативно от обществото главно поради исторически причини и натоварване с негативен смисъл на подобно поведение. Да, вероятно ще отнеме време това да бъде осъзнато, но е безспорно ход в правилната посока за развитие на обществено отговорна корпоративна политика за управление на бизнеса (без значение дали става дума за частния или публичния сектор). Бих си позволил да цитирам адв. Олег Темников, който в интервю пред БНР през февруари много правилно определи, че "този закон е възможност за бизнеса да осветли много практики и да познава по-добре дейността си".

Кои са лицата и субектите, които влизат в обхвата на този закон? За какъв тип сигнали осигурява защита новият закон и кои остават извън него?

Субектите, за които законът създава задължения, са работодателите в частния и публичния сектор с 50 или повече работници или служители, с изключение на общините с население под 10 000 жители. Наред с това независимо от броя на работниците или служителите задължени са и работодателите в частния сектор, осъществяващи дейност, попадаща в изрично изброени области на приложното поле на ЕС, напр. компаниите, които по силата на закона възлагат обществени поръчки или имат договори за концесия дейности в секторите енергетика, транспорт, пощенски услуги; компании от сектора на публичния транспорт, финансовите услуги (които са задължени да прилагат мерки срещу изпирането на пари) и други.

Всички те следва да изградят вътрешен канал за подаване на сигнали за нарушения на посочените в закона актове на ЕС и/или националното законодателство в следните области от обществено значение:

• обществени поръчки;
• финансови услуги, продукти и пазари и предотвратяването на изпирането на пари и финансиране на тероризма;
• безопасността и съответствието на продуктите;
• безопасността на транспорта;
• опазването на околната среда;
• радиационната защита и ядрената безопасност;
• безопасността на храните и фуражите, здравето на животните и хуманното отношение към тях;
• общественото здраве;
• защитата на потребителите;
• защитата на неприкосновеността на личния живот и личните данни;
• сигурността на мрежите информационните системи;
• нарушения, които засягат финансовите интереси на ЕС, правилата на вътрешния пазар (включително правилата относно конкуренцията и държавните помощи), трансгранични данъчни схеми, чиято цел е да се получи данъчно предимство, което противоречи на предмета или на целта на приложимото право, в областта на корпоративното данъчно облагане, престъпления от общ характер, за които защитените лица са узнали във връзка с извършване на своята работа или при изпълнение на служебните си задължения.

Този закон се прилага и при нарушения на българското законодателство в областта на правилата за заплащане на дължими публични държавни и общински вземания, трудовото законодателство и законодателството, свързано с изпълнението на държавна служба.

Този закон не се прилага за сигнали за нарушения на правилата за възлагане на обществени поръчки в областта на отбраната и националната сигурност, когато те попадат в обхвата на чл. 346 от Договора за функционирането на ЕС; за защитата на класифицирана информация по смисъла на Закона за защитата на класифицираната информация; когато са станали известни на лица, упражняващи правна професия и за които съществува задължение по закон за опазване на професионална тайна, за поверителността на здравната информация по Закона за здравето (т.нар. лекарска тайна), на тайната на съдебното съвещание и на правилата на наказателното производство.

За по-големите работодатели (тези с не по-малко от 250 работници/служители) срокът за въвеждането на вътрешен канал за подаване сигнали изтече в началото на месец май, а компаниите с персонал между 50 и 249 работници/служители следва да направят това не по-късно от 17 декември 2023 г.

Какви са практическите стъпки, които компаниите могат да предприемат, за да насърчат служителите да докладват за опасения или неправомерно поведение?

Когато става дума за съответствие (compliance), то принципът за "тон, зададен от върха" е винаги приложим. Ако висшият и средният ръководен персонал застанат недвусмислено зад изграждането и правилното опериране на вътрешен канал за подаване на сигнали, тогава всички служители много лесно ще се убедят, че този канал няма за цел да бъдат поставени на позорния стълб други хора, колеги или началници, а да се подава информация за неправилни или незаконосъобразни действия в защитена среда. Системата за подаване на сигнали насърчава създаването на етична култура и заздравява доверието вътре в компанията и на обществото към компанията.

За да стане това възможно обаче, е нужно ръководствата на компаниите да провеждат перманентно разяснения и обучения на всички свои служители за съдържанието и целите на закона. По този начин те ще съумеят да елиминират всички резерви или предразсъдъци към системата за подаване на сигнали. Подходящ начин (особено в компаниите с голям брой служители, които имат определен представител за връзка с ръководството или където има изградени профсъюзни структури) представителите на работниците или служителите да бъдат включени в процеса на подбора, внедряването и обучението за работа с вътрешния канал за подаване на сигнали. По този начин тези лица ще се превърнат лесно в адвокати (посланици) на културата за "отворено говорене" в компанията, активатор на която се явява и вътрешният канал за подаване на сигнали.

Не на последно място изборът на лицето(ата), което да се занимава с разглеждането на сигнали, е от огромно значение за създаване и засилването на доверието към докладване от страна на служителите на случаите, в които те имат сериозни причини да смятат, че е налице неправомерно поведение. Служителят за защита на лични данни (Data Protection Officer) също може да допринесе много за постигането на такъв резултат, като създава високи стандарти за защита на лични данни, получени и/или обработени в процедура по разглеждане на подадени сигнали за нарушения и контролира отговорно изпълнението на законовите изисквания за безпрекословна защита на всички подобни данни в хода на евентуално разследване и/или комуникация с подателя на сигнала и засегнатите от това лица.

Как се гарантира, че процесът на докладване е справедлив, поверителен и свободен от форми на "отмъщение"?

На първо място, бих искал да отбележа, че законът дава защита както на лицата, които подават сигнали и свързани с тях лица, така и на лицата, срещу които са подадени сигнали. При осигуряването на защита по закона се прилагат няколко мерки:

а) задължените да поддържат канал за подаване на сигнали субекти предприемат мерки за защита на информацията, свързана с подадените сигнали за нарушения, и за защита на самоличността на защитените лица;

б) въведена е забрана за ответни действия спрямо лицата, които са подали сигнал или публично са оповестили информация за нарушение. Забранена е всякаква форма на ответни действия:

• временно отстраняване, уволнение или прилагане на друго основание за прекратяване на правоотношението с работника/служителя, който е подал сигнал;
• понижаване в длъжност или забавяне повишение в длъжност;
• изменение на мястото или характера на работата;
• намаляване на възнаграждението;
• отказ за осигуряване на обучение за поддържане/повишаване на професионалната квалификация на работника/служителя;
• отрицателна оценка на работата, включително в препоръка за работа;
• прилагане на имуществена и/или дисциплинарна отговорност;
• отказ за преминаване от срочен трудов договор към такъв за неопределено време;
• предсрочно прекратяване на трудовия договор;
• предсрочно прекратяване или разваляне на договор да доставка, ако лицето, подало сигнала не е работник/служител, а доставчик на стоки или услуги;
• прекратяване на лиценз/разрешение;
• насочване на лицето към извършване на медицински преглед;
• включване в списък, изготвен въз основа на официално или неофициално споразумение, в сектор или отрасъл, което може да доведе до това лицето да не може да постъпи на работа или да не може да доставя стоки/услуги в този сектор или отрасъл (да бъде включено в "черен списък") и др.

В закона са предвидени и мерки за подкрепа на сигналоподатели, срещу които може да възникне опасност от репресивни действия, които се изразяват в:

• безплатна и достъпна информация и съвети относно процедурите на защита;
• помощ пред всеки орган, необходим за защитата им срещу репресивни ответни действия;
• правна помощ;
• помощ при извънсъдебно решаване на спорове.

Законодателят е въвел мерки за защита и на засегнатите от сигналите лица, които включват:

• всеки сигнал да се проверява по отношение на неговата достоверност;
• да не се разглеждат сигнали, които не попадат в обхвата на закона и съдържанието на които не дава основание да се приемат за правдоподобни;
• сигнали, които съдържат очевидно неверни и заблуждаващи твърдения за факти, водят до носене на отговорност за набеждаване, а законът предвижда и административна санкция - глоба в размер от 3000 лв. до 7000 лв., което не отменя правото на засегнатото от сигнал с невярно съдържание лице да претендира обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди.

Ефективни ли са програмите за вътрешно обучение на служителите за техните права и защити съгласно този норматив?

Такива програми тепърва ще бъдат създавани в българските компании и екипът ни вече работи с няколко от нашите клиенти именно в посока - да им помогнем както с провеждането на подобни обучения за служителите им на достъпен език, с много практически примери и дори игрови елементи, така и с бързото и ефективно налагане на културата на отворена комуникация в тези компании. Чрез споделяне на опита ни в други държави успяваме по-лесно да убедим лидерите на тези компании в ползата от прилагането на подобна корпоративна култура и във важността да водят чрез личен пример.

В тази връзка огромна е и ролята на регулаторния орган да се включи активно в разясняване на смисъла и предназначението на закона, да бъде последователен и безпристрастен в прилагането му, като задава самият той тон като отговорен за оперирането на външния канал за подаване на сигнали за нарушения. Подобно поведение ще стимулира служителите в компаниите да разчитат на и да използват първо вътрешния канал за подаване на сигнали.