Данъци и осигуряване

Бюджетът е с половин милиард лева излишък към края на юли

Постъпенията от преки данъци и осигурителни вноски растат с двуцифрени темпове, но тези от ДДС са под нивото от 2022 г.

Бюджет 2023 официално влезе в сила от 1 август, след като държавата досега работеше в рамките на миналогодишните разчети.
Бюджет 2023 официално влезе в сила от 1 август, след като държавата досега работеше в рамките на миналогодишните разчети.
Бюджет 2023 официално влезе в сила от 1 август, след като държавата досега работеше в рамките на миналогодишните разчети.    ©  Георги Кожухаров
Бюджет 2023 официално влезе в сила от 1 август, след като държавата досега работеше в рамките на миналогодишните разчети.    ©  Георги Кожухаров
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Държавният бюджет излезе на плюс от половин милиард лева към края на юли, което е приблизително 0.2% от прогнозния БВП. Това е втори пореден месец с излишък, като той дори се разширява с около 0.3 млрд. лв. в сравнение с юни, отчитат от Министерството на финансите. С приближаването на края на годината обаче тенденцията вероятно ще се обърне, тъй като по план бюджетът трябва да завърши с дефицит от 2.5% от БВП на касова основа.

Юли на практика е последният месец, в който държавата все още работеше "по инерция" с финансовите разчети от 2022 г. С повече от половин година закъснение от 1 август официално влезе в сила бюджет 2023, който окончателно беше приет от депутатите миналата седмица. Във финалната му версия бяха включени увеличения на заплати на част от служителите в държавния сектор, които първоначално не бяха предвидени. В тази група влизат полицаи, военни, работещите в НАП, митниците, ДАНС, Спешна помощ и др. По-високите текущи разходи ще се финансират за сметка на орязани 300 млн. лв. от капиталовата програма.

Приходите са повече от разходите, но растат по-бавно

Засилване на приходите стои в основата на по-добрата бюджетна позиция през юли. От данъчните постъпления преките данъци и осигурителните вноски растат с добри темпове, отчитат от финансовото министерство. А косвените данъци, които през последните месеци изоставаха от разчетите, постепенно наваксват и се приближават към нивата от миналата година. Неданъчните приходи, които са по-малка част от общите, също се увеличават заради по-високи постъпления от собственост, такси, глоби, санкции и наказателни лихви, продажба на квоти за емисии парникови газове и други.

Към края на юни, за когато министерството публикува по-подробни данни, преките данъци и вноските за социално и здравно осигуряване растат с по около 15%, като последните могат да се обяснят с нарасналите възнаграждения за труд през последната година. Приходите от ДДС обаче, които са един от водещите източници за бюджета, изостават с над 1% от миналогодишното ниво въпреки все още високата инфлация. Слабото представяне се оправдава с по-ниската цена на петрола, курса на щатския долар и по-малките количества внос, включително на суров петрол за преработка. Това може да се окаже проблем, тъй като бюджетът разчита на това приходите от ДДС да завършат годината с ръст от 11%.

Така общо приходите към края на седмия месец достигат 37.4 млрд. лв., което е увеличение с 10.6% спрямо същия период на 2022 г. Ръстът е по-висок от заложените общо за годината малко над 7%. Разходите са 36.9 млрд. лв. и се покачват с 14.4% - по-бързо от предвидените 12% към края на годината. От тях най-значително нарастват тези за пенсии и за персонал и капиталовите разходи. Трябва да се има предвид обаче, че и приходите, и разходите не се движат равномерно, а имат по-силни и по-слаби месеци.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
Нов коментар

Още от Капитал