Защо беше трудно да се прогнозира инфлацията през миналата година

Анализът хвърля светлина върху моделите, които институцията използва за прогнозиране на инфлацията, и отговаря на въпроса доколко разминаването се дължи на външни фактори, както и доколко е резултат от ограничения в макроикономическия модел и оценките на експертите.

Дирекция "Икономически изследвания и прогнози", която изготвя прогнозите на банката, разделя на четири периода разминаванията:

• в разгара на пандемията (от декември 2020 г. до септември 2021 г.);
• непосредствено преди конфликта в Украйна (декември 2021 и март 2022 г.);
• след избухването на войната (юни, септември и декември 2022 г.)
• до настоящ момент (март 2023 г.).

В различните периоди разминаването в прогнозирането на инфлацията е провокирана от различни фактори, като по време на пандемията разминаванията са най-изразителни, но с времето, след като БНБ актуализира модела си, степента на грешките намалява.

Първият фактор, който изкривява прогнозите на БНБ за инфлацията, е силното поскъпване на природния газ и на електроенергията в Европа. "Извършената през 2021 г. интеграция на електроенергийната система на България с тази на Румъния и Гърция представлява структурна промяна за икономиката, което е причина пазарната цена на електроенергията за стопанските потребители в България да започне да се определя главно от външни фактори", казват от БНБ. Силното поскъпване на енергоносителите на Стария континент през този период води до покачването на потребителските цени, но тъй като тези суровини не влизат в икономическия модел на БНБ към септември 2021 г., институцията не успява да предвиди ръста.

Вторият момент съвпада с войната в Украйна. През това време БНБ актуализира модела си, като включва газ и електроенергия, но техническите допускания не отразяват икономическите ефекти от войната върху цените на други основни суровини: петрол, храни, метали и други. От декември 2021 до март 2022 г. основната част от прогнозната грешка е по отношение на инфлацията при енергийните продукти и храните, които експертите прогнозират на базата на международните цени, които нито една централна банка не успя да предвиди.

В макроикономическата прогноза от юни 2022 г. и при тази от септември и декември 2022 г. се наблюдава стесняване в размера на грешките - прогнозирана 14.3%, но реална 16.9%. Един компонент продължава да убягва на експертите признават от БНБ - групата на храните. Докато тези на международните пазари се понижават, на вътрешния пазар продължават да растат. "За това развитие е възможно да допринасят натрупани високи наличности от суровини и материали в икономиката, което e предпоставка за по-бавно пренасяне на текущото понижение на международните цени върху разходите за производство на фирмите", посочват от БНБ и допълват, че друг фактор може да бъде "асиметрична реакция на фирмите при понижение на цените на основни суровини, която да се определя от адаптирането на политиката за ценообразуване към конкретните макроикономически условия в страната". Дават и конкретен пример - при силно потребителско търсене фирмите не са склонни да понижават крайните цени на продуктите или дори ги повишават независимо от по-ниските цени на суровините и материалите, използвани за производството им.

Има и четвърти фактор - административно определяните цени. В макроикономическия си модел към края на 2021 г. банката включва единствено повишения на регулирани цени, които са обявени от съответните регулаторни органи, като останалите се оставят без промяна за останалата част на прогнозните периоди. Предприетите промени в подхода за прогнозиране на инфлацията допринасят за известно намаляване на прогнозните грешки, но несигурността остава.

Последната прогноза: намаляващо потребление на домакинствата, малко по-висока инфлация

В последната си прогноза БНБ запазва прогнозата си за ръст на БВП през тази година - 1% спрямо 3.4% през миналата година. Факторите, които ще ограничат нарастването на икономическата активност в страната, са забавянето на растежа на частното потребление и отслабването на износа. Същевременно след две последователни години на спад БНБ очаква през 2023 г. инвестициите в основен капитал да се повишат (на годишна база) главно поради допускане за усвояване на средства от ЕС от страна както на публичния сектор, така и на частния сектор.

Инфлацията се очаква да бъде много малко по-висока в края на 2023 г. спрямо изчисленията през първото тримесечие и сега се очаква хармонизираният индекс на потребителските цени да е 5.7%. Причината е в ревизираните по-високи стойности на стоките и услуги с цени, определени от регулаторите (като тютюневи изделия). Очакванията за хармонизирания индекс на инфлацията през 2024 и 2025 г. остават същите - 3.4% и 3% респективно.

• Инфлацията вече е едноцифрена - 8.7% през юни
• МВФ: Глобалната икономика е по-устойчива от очакваното, но рисковете остават

В сравнение с март макропрогнозата от юни за икономическия растеж до 2025 г. остава без съществена промяна. Има обаче промени по сектори. Институцията сега очаква по-слабо частно потребление. Причината е в по-слабия ръст на потребителските разходи през първото тримесечие, което води до по-малко свободен разполагаем доход за населението. За сметка на това има значителна ревизия в положителна посока на правителственото потребление. "Очакваме разходите на правителството за потребление в реално изражение да ускорят темпа си на растеж, като при прогнозирането на тяхната динамика е отчетена информацията за заложените в Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г. от юни 2023 г. по-високи разходи за здравеопазване и компенсация на наетите в публичния сектор" коментира БНБ в прогнозата от юли.

Отрицателен принос на запасите ще стои в основата на по-бавния икономически растеж тази година, прогнозира БНБ. Според БНБ забавянето в растежа на БВП през 2023 г. се дължи най-вече на "преминаването от положителен към отрицателен принос на изменението на запасите в икономиката", което се дължи на отслабващото вътрешно потребление. Търсенето на български продукти в чужбина също се очаква да намалее. "Наличните конюнктурни индикатори за второто тримесечие на 2023 г. дават основание да се очаква влошаване на икономическата активност в България" смятат от БНБ.

Въпреки че очаква по-висока хармонизирана инфлация, БНБ очаква по-ниска базисна такава с около 0.1 процентни пункта до 8.1% през настоящата година