По-стегнатият бюджет 2023

Проектът на правителството дава ясна политическа заявка за еврозоната. Въпросът сега е дали може да се изпълни

Запазваме данъчните ставки, но ще има значително затягане на контрола от приходните администрации, заяви финансовият министър Асен Василев

Вера Денизова

Запазваме данъчните ставки, но ще има значително затягане на контрола от приходните администрации, заяви финансовият министър Асен Василев © Цветелина Белутова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко

Асен Василев представи финансов план без нови щедри разходи и с идеи за свиване на сивата икономика.
Ако бюджетът се изпълни в тази рамка, България запазва шанс за приемане на еврото от 2025 г.
Страната ще трупа нови дългове през следващите три години заради трайните дефицити.

Политическата криза, в която беше страната доскоро, създаваше риск и държавните финанси да се влошат. С всички последици от това - да финишират с огромен минус, нужда от повече и по-скъп дълг и в крайна сметка да сложат край на амбициите на България да приеме еврото в близко време. Представеният от Министерството на финансите проект на бюджет за тази година до голяма степен тушира тези опасения. Разчетите са за дефицит на касова основа от 2.5% от БВП и 3%, ако се смята по европейските правила. Тоест в рамките на числовите критерии от Маастрихт. Така поне засега единственият показател, който не покрива България за еврозоната, е този за инфлацията. А надеждите на правителството са, че тя ще продължи да се свива, както и че Брюксел ще оценява изпълнението на критерия с едно полузатворено око подобно на Хърватия. Балканската държава стана двадесетият член на еврозоната в началото на тази година, а при изчисляването на критерия за ценова стабилност ЕК изключи някои държави от сметката.

Сега основната въпросителна е дали новите разчети за бюджета са реалистични - екипът на финансовия министър Асен Василев предлага свиване на някои разходи, но и залага на милиарди нови приходи, които може и да не се изпълнят.

Едрата картина

Министерството е изготвило разчетите си при очаквания за 1.8% ръст на икономиката през тази година и средногодишна инфлация 8.7%, т.е. използва макрорамката на служебния кабинет. Но пък сметките за приходи и разходи са променени така, че номинално минусът в бюджета се свива до 4.6 млрд. лв. за тази година - далеч по-нисък спрямо 12-те милиарда, които беше изчислил кабинетът "Донев".

Оптимизацията е за сметка на очаквани повече приходи (около 1.33 млрд. лв. повече от данъци, 830 млн. лв. от дивиденти на държавните дружества и евентуално второ плащане по плана за устойчивост) и свиване на някои разходи - за инвестиции и за издръжка. От думите на Василев индиректно стана ясно, че има още резерви в капиталовите разходи (които се свиват с 1.88 млрд. лв.) и вероятно и след редуцирането им някои от тях ще останат неизпълнени до края на годината. А за събиране на повече данъчни приходи ще се разчита и на по-активна работа на приходните агенции. Тук рискът е да се залитне в излишно притискане на бизнеса. Голяма част от предложенията за промени в данъчните закони, които са разписани в преходните и заключителни разпоредби на проектобюджета, също са в посока ограничаване на сивата икономика (виж карето).

Извън повече данъци Василев разчита да "върже" приходите и като вземе печалбата на държавните дружества под формата на 100% дивидент, което означава допълнителни около 800 млн. лв. Тук обаче също има казус - финансовият резултат на БЕХ - 1.6 млрд. лв. за 2022 г., който обаче след направени обезценки пада до 582 млн. В държавния енергиен холдинг има кеш над 2 млрд. лв., но финансовият министър е поставен в ситуация да не може да изтегли голяма част като дивидент. Причината е, че холдингът е отписал близо 700 млн. лв. дълг на "Булгаргаз", заради което печалбата му за 2022 г. спада драстично. Василев разпореди проверки от АДФИ и НАП, като освен това поиска да се забрани правенето на обезценки (което може да се окаже незаконно). Но как ще се развие този казус засега не е ясно.

Под въпрос е и второто плащане по плана за възстановяване, което е за над 1 млрд. лв. България все още не е изпълнила условията за него, а и от Министерството на финансите посочват, че тъй като страната иска предоговаряне на плана, е възможно забавяне и по тази линия.

От друга страна, България смята да насочи почти 700 млн. лв. евросубсидии по забавени проекти по друго перо - вече платените компенсации за ток към бизнеса. Тази промяна ще върне въпросната сума за ползване от държавата.

"Нестабилната външноикономическа среда и по-конкретно глобалната тенденция за все още висока инфлация и сериозно забавяне в икономическата активност през 2023 г. и умерено възстановяване в средносрочен хоризонт представляват съществен риск за реализиране на бюджетната прогноза. Ефектите могат да се проявят както по отношение на приходите, така и на разходите", се посочва в тригодишната бюджетна прогноза на ведомството на Василев. Като риск експертите посочват и по-бързо от очакваното увеличение на основните лихвени проценти. Това би могло да доведе до рефинансиране на държавния дълг при по-неблагоприятни условия. Този риск обаче е доста по-умерен. Изчисленията са, че държавният дълг към края на 2023 г. ще нарасне до около 40.6 млрд. лв., или 23% от БВП. Номиналното увеличение е с близо 4.5 млрд. лв. спрямо нивото от края на 2022 г. За тази година е планиран нов дълг от 7.5 млрд. лв., като в него са включени и 2.9 млрд. лв. от облигациите, емитирани през януари на международните пазари. Остатъкът от около 4.6 млрд. лв. ще се използва за покриване на дефицита.

Погледнати в малко по-дългосрочен план, държавните финанси ще продължат да са на минус през следващите поне няколко години. А това означава и още дълг. Очакванията са той да достигне 60 млрд. лв. към края на 2025 г. (или 29% от БВП), а разходите по обслужването му ще нараснат с 1 млрд. лв.

Кой печели и кой губи

Разходите на държавата тази година ще надхвърлят 74 млрд. лв., което е 40.1% от очаквания БВП. Ако се направи сравнение с бюджет 2022 - приходите са планирани да нараснат със 7.2%, а разходите - с 12%. Значително увеличение - от 17.7% (или по-високо от инфлацията), има при разходите за социални трансфери, най-вече поради нарастване на плащанията за пенсии и увеличаването на обезщетенията и помощите за домакинствата.

Общините - предвид предстоящите кметски избори - също не са подминати - планираните разходи за тях номинално са с 1.6 млрд. лв. повече спрямо миналата година. Отделно - по бюджета на регионалното министерство са предвидени и средства за осигуряване на финансирането на втория етап на общинските обекти. Миналата година по тази линия бяха предвидени 400 млн. лв. За тази обаче се уточнява: "Средствата ще се предоставят на база фактически извършени разходи от общините."

Предвидени са и парите за увеличение на заплатите на педагогическите специалисти за достигане на не по-малко от 125% от средната работна заплата, както и за 10% увеличение на разходите за персонал за държавните структури, които не са получили такова увеличение през миналата година. Парите, които се получават за втора година майчинство, пък се увеличават до 780 лв. със задна дата от 1 януари тази година. Минималната работна заплата остава 780 лв. през тази година, но ще бъде увеличена по формулата за 50% от средната за страната от догодина.

Така поне на пръв поглед някои по-големи разходи като тези за инвестиции, както и реформи в публичната сфера остават за бюджет 2024 г. Както казва и Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика пред БНР - със сметките за тази година бяха направени по-скоро някои технически промени и някои фини настройки. С бюджета за следващата година обаче трябва да се направи избор дали да има социални програми, които да са по-малко, но за всички, или ще са целенасочени и с по-големи плащания, но само за тези, които имат нужда.

Планът на правителството е бюджет 2023 да бъде приет от парламента за месец и да влезе в сила от 1 август. Какво ще се случи в пленарна зала обаче засега е трудно да се прогнозира, предвид че подкрепата за този кабинет всеки ден е като нивото на река Дунав - един ден е висока, един ниска. Ако проевропейските партии наистина искат страната в еврозоната през 2025 г., би трябвало да покажат това, като не гласуват нови разходи и не поставят под риск дефицита.

По темата работи и Васил Минков

Какво се променя в данъчните закони

- Дружества с персонал 50 или повече души ще са длъжни да изплащат заплатите на наетите само по банков път. Това задължение ще важи и за работодатели, извършващи доставка на ресторантьорски и кетъринг услуги, независимо колко хора работят за тях. Дивидентите, независимо от тяхната стойност, също ще трябва да се изплащат само по банков път.

- Министерството предлага и една интересна идея, разписана като промяна в Закона за ДДС - ако ресторант или кетъринг фирма не издадат касова бележка при плащане на сметката, клиентът има право да не я плати.

- Предложението, което засяга най-много бизнеси, вероятно е свързано със справките-декларации по ДДС. Министерството на финансите предлага с тях фирмите да подават информация всеки месец за предходния данъчен период и за "общата сума на налични парични средства в касите", както и "размер на вземания по разчети със собственици и персонал, когато надхвърлят праг от 10 хил. лв".

- Предварителното деклариране на данни за превози на стоки с висок фискален риск става задължително. Такива са например меса, риби, яйца, млека, плодове и зеленчуци и т.н. Очакваният ефект за тази година е 530 млн. лв. повече приходи и 740 млн. лв. допълнително догодина.

- Финансите предлагат и две идентични промени в Закона за кредитните институции и в Закона за пазарите на финансови инструменти, с които се дава право на публичните изпълнители заедно с органите по приходите да имат достъп до защитена информация, съответно банкова и търговска тайна. Промяната дава право на данъчните да получават и информация от инвестиционни посредници за инвестициите на длъжника в ценни книжа (акции, облигации и т.н.)

- Въведен е акцизен календар за поетапно увеличаване на ставките за цигари и тютюневи изделия за период от четири години. Предлага се течностите за електронни цигари, несъдържащи никотин, и заместителите на тютюна, съдържащи никотин, също да се облагат с акциз.

- До края на юни ще действа намалена ставка на 9% на ДДС за природен газ и тази за доставките на топлофикациите. От 1 юли ДДС за тях става отново 20%. За останалите ДДС преференции ще се решава с бюджета за 2024 г.

- От началото на следващата година се въвежда минимален 15% данък за мултинационалните компании в ЕС в областта на корпоративното облагане. По силата на евродиректива "всички дружества, които са част от многонационални или национални групи предприятия с годишни приходи в консолидираните финансови отчети на крайното образувание майка на групата през поне две от четирите данъчни години, непосредствено предшестващи текущата данъчна година, от най-малко 750 млн. евро, които се намират в държава - членка на ЕС, в която се облагат с ниска данъчна ставка, т.е. по-ниска от 15%, каквато е и България, ще подлежат на облагане с този допълнителен данък". В българският случай според Василев промяната засяга големите ритейлъри и финансовата сфера, като очакванията са догодина в бюджета да влязат допълнително около 250 млн. лв.

-Преди да направят плащане към компания, която изпълнява договор по обществена поръчка, публичните структури (с някои изключения) ще са задължени да уведомяват НАП и митниците за предстоящите плащания. Условието е те да са по сключени договори на стойност над 10 хил. лв., както и за предявени изпълнителни листове на стойност над 1000 лв.

- Предлага се и като условие за извършване на технически преглед на превозно средство да са заплатени глобите по влезли в сила наказателни постановления, фишове и електронни фишове за нарушения. В момента се изисква само да е платен местният данък. Всеки собственик на МПС ще е длъжен да даде имейл, на който ще му се връчват фишовете за пътни нарушения.

- Минималниятосигурителен доход за самоосигуряващите се от 1 януари 2023 г. се запазва на 710 лв., но от от 1 август 2023 г. нараства на 780 лв. За 2024 и 2025 г. е до нивото на минималната работна заплата, която ще е 50% от средната.

- Минималният осигурителен доход за земеделските стопани и тютюнопроизводителите нараства на 780 лв. от 1 август тази година. За 2024 и 2025 г. е до нивото на минималната работна заплата, която ще е 50% от средната.

- Максималният осигурителен доход остава на същото ниво - 3400 лв.

- Квотата за ваучери за храна и сметки се увеличава с 400 млн. лв. до 1.4 млрд. лв. Ваучерите ще станат електронни от следващата година.

Въвеждане на еврото като паралелна валута - има ли смисъл

Правителството обсъжда странна идея - еврото да се ползва в България преди официалното му въвеждане. Това стана ясно от думите на финансовия министър Асен Василев. Идеята е на практика физическите лица в страната да имат възможност на доброволен принцип да реализират сделките си или в левове, или в евро. Тънкият момент тук е дали идеята ще се хареса на Европейската централна банка (ЕЦБ). Както и че за да се случи това, бизнесите ще трябва да пренастроят софтуерите си за продажби по-рано, за да могат да предлагат плащания и в двете валути. От думите на Василев стана ясно, че разговорите с европейските ни партньори предстоят. "Към момента нямаме потвърждение, че такова действие би било възможно. Нека да си проведем всички разговори с Европейската комисия и ЕЦБ и ако има промяна по плана за еврото, тя ще бъде своевременно комуникирана", посочи още финансовият министър. Не е ясно каква е целта на това упражнение - евентуално то може да има някакъв ефект в посока по-лесно приемане на еврото от страна на скептиците. Особено в контекста на готвения от "Възраждане" референдум против еврозоната. Истината обаче е, че евроинституциите рядко гледат с добро око на едностранни актове като този.