Всичко, което трябва да знаете за SAF-T в България

Какво еSAF-T

Стандартен одитен файл за данъчни цели (Standard Audit File for Tax, или SAF-T) е стандарт за обмен на данни, който позволява лесно извличане и подаване на предварително дефинирана информация в унифициран формат (xml формат) - транзакционна (данни за продажни и покупни фактури, плащания и други документи), търговска (информация за клиенти и доставчици), счетоводна (например движения по счетоводни сметки и счетоводни операции) и логистична (складови наличности и движения на стоки).

Към момента информацията, изисквана чрез SAF-T, се събира и съхранява от предприятията, но в различни формати. За да се стандартизира подаваната информация, се въвеждат специфични номенклатури, които да позволят приемането й в стандартизиран вид, независимо от организацията на съхраняването й.

SAF-T не следва да бъде бъркан със СУПТО. Стандартният одитен файл за данъчни цели се въвежда с цел обмен на вече съществуваща информация между бизнеса и данъчната администрация в унифициран вид и с широк обхват. Той не предполага нови задължения за документиране на операции (както е с изискванията на СУПТО по отношение на плащанията). Не е свързан и с налагане на изискване за използване на точно определени от администрацията софтуерни решения. Всяка компания ще трябва да избере как технически да обезпечи подреждането и подаването на информацията според изискванията на файла.

Чрез SAF-T Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) прави опит да стандартизира обмена на информация между приходните администрации и бизнеса с цел улесняване на глобалната търговия. Насоките на ОИСР имат препоръчителен характер. Затова държавите, избрали да въведат SAF-T, се съобразяват в по-голяма или по-малка степен с тях.

От момента на създаването им досега броят на вече използващите SAF-T страни расте с всяка година, като в Европа на този етап се използва в около 9 държави, сред които например Франция, Унгария, Полша, Румъния. Все повече и повече държави обмислят въвеждането му, например Дания и Украйна.

Какво трябва да знаят дружествата в България заSAF-T

Въвеждането на SAF-T е ново ниво в комуникацията между данъкоплатците и НАП, което предполага регулярен обмен на данни и ще засегне над 240 хил. компании в България. Планът за въвеждане показва, че реформата ще засегне поетапно задължените лица - първоначално големите данъкоплатци, сред които и мултинационални компании. Голяма част от тях вече имат опит при изготвянето и подаването на файла вследствие на дейността им в други държави, в които SAF-T вече е въведен.

На първо време включването им ще се случи в рамките на тестова фаза. Тя е планувана да продължи шест месеца с индикативна година за началото й 2025 г. Този период ще бъде времето, в което двете страни - НАП и данъкоплатците, ще имат възможността да пригодят своите информационни системи за работа с файла - съответно за неговото генериране, изпращане, валидиране и приемане.

За средните данъкоплатци хоризонтът е задължението за подаване на файла да възникне на третата година от влизането в сила на законодателната рамка на реформата, а за останалите лица - на петата година. Предложеното поетапно въвеждане позволява предвидимост за съответната група данъкоплатци за началния момент, от който възниква задължението за подаване на SAF-T.

С акцент върху намаляването на административната тежест за дружествата при генериране на SAF-T, реформата предвижда различна периодичност за подаване на основните части от файла.

С цел мотивиране на данъчно задължените лица за добросъвестно подаване на пълна и вярна информация се предвижда гратисен период от шест месеца, който да бъде приложим за всяко предприятие, за което в определен момент ще възникне задължение за изпращане на файла към данъчната администрация.

Дългосрочни ползи

Като цяло нужната информация, която ще се подава чрез SAF-T, вече е налична в съответните ЕRP системи или друг софтуер. В тази връзка по-скоро ще е необходимо еднократно усилие при внедряването на съответните функционалности за подаване на файла от задължените лица, както и привеждане в съответствие на вече наличната информация към формата, който ще се изисква от администрацията.

Опитът в другите държави, въвели SAF-T, показва, че за сметка на това в дългосрочен план се очакват ползи за администрацията и бизнеса. Една от тях е намаляване на броя на данъчните проверки и ревизии, а в случаите, в които те са необходими - тяхното по-фокусирано и ефективно провеждане чрез изискване на по-малък брой допълнителни документи и информация. Така например при започване на контролно производство ревизиращите ще имат по-добра предварителна подготовка най-малкото разполагайки с основна информация за компанията като основните контрагенти, предмет на дейност, тип на сделките, в които участва, наличие на активи и т.н. Това предполага намаляване на административната тежест за бизнеса, свързана с подготвяне и отговаряне на (големи по обем) искания за документи и информация. А защо не в бъдеще и поетапно преминаване към електронни (онлайн) ревизии.

SAF-T следва да осигури и по-ефективен контрол на управлението на риска във фискалната политика. Резултатът от това трябва да бъде повишена събираемост на данъци и осигуровки, а оттук и по-малък натиск за увеличаване на ставки на основните данъци, както и облекчаване на осигурителната система.

Повишената прозрачност трябва да доведе и до елиминирането на нелоялната данъчна конкуренция - предимствата, които някои играчи получават вследствие на неотчитане и неплащане на данъчни задължения. И ако това изглежда като типично за определени сектори явление, на трудовия пазар то се усеща от всички.

Какви са следващите стъпки

Към момента НАП е близо до приключване проекта "Повишаване на доброволното спазване чрез внедряване на SAF-T в България", финансиран от Генерална дирекция "Подкрепа на структурните реформи" на Европейската комисия, в рамките на който се изгражда основната рамка на реформата. Предстои разработването и приемането на съответните правила, свързани с обхвата на данните, задължителни и опционални раздели и подраздели, началните дати на влизането в сила по отношение на различните групи данъкоплатци.

Опитът от другите страни показва, че подготовката за имплементация трябва да започне на този етап с предвиждането на нужните ресурси и време, особено за дружествата от първата засегната група.

*Авторът е съдружник "Данъци и право" в "Ernst&Young България" и ръководител проект "Повишаване на доброволното спазване чрез внедряване на SAF-T в България"