🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Край на офшорките

Глобалният минимален корпоративен данък влиза в сила

През 2021 г. повече от 130 държави сключиха историческо споразумение, насочено към промяна на начина, по който се облагат големите компании. Споразумението обещава да преобрази начина, по който държавите споделят властта да облагат печалбите на мултинационалните компании. То също така постановява, че никоя голяма фирма не трябва да плаща данъчна ставка под 15%, независимо къде осчетоводява печалбите си (идея, известна като "глобален минимален данък"). Но фанфарите подцениха колко много работа остава да се свърши. През 2024 г. обаче някои компоненти от тази голяма сделка най-после ще започнат да влизат в сила.

Промените, които идват най-скоро, засягат глобалния минимален данък. През 2024 г. законите, с които данъкът ще се въведе, ще влязат в сила в ЕС, Обединеното кралство, Япония и други страни. Повечето от тях вече облагат компаниите с над 15%. Но отсега нататък те ще започнат да събират и "допълнителни" данъци от големи фирми, които използват законови вратички, за да прехвърлят печалбите си към данъчни убежища като тези в Карибите, които налагат по-ниски ставки. Идеята е да се спре "състезанието към дъното", при което правителствата от години намаляваха ставките на корпоративния данък, за да привлекат инвестиции. Въпреки че в началото само няколко големи страни ще въведат минималния данък, други ще ги последват.

Но дори докато плановете за въвеждане на глобален минимален данък напредват през 2024 г., друга важна част от голямото международно данъчно споразумение може да се разпадне. Години наред правителствата се оплакват, че бързият растеж на продажбите на дигитални продукти и услуги е позволил на големите чуждестранни фирми да печелят пари от техните граждани, без да създават местни звена, които да облагат с данъци. За да се справи с това, споразумението от 2021 г. дава на правителствата по-големи правомощия да облагат част от печалбите, които най-големите компании в света генерират от продажбата на стоки на техните пазари. В замяна страните се споразумяха да се откажат от плановете за налагане на нови данъци върху технологичните гиганти, които биха затруднили извършването на трансграничен бизнес.

Проблемът е, че повечето компании, засегнати от тези разпоредби, са американски - а американският Конгрес не желае да предостави на чужденците повече права да облагат с данъци американски фирми (въпреки че администрацията на Джо Байдън изигра важна роля в уреждането на глобалната сделка). Ако ситуацията се запази до края на 2024 г., около 30 държави могат да въведат нови данъци. Това може да накара ядосаните американски политици да отговорят със собствени данъци. Към края на 2024 г. усилията за избягване на скъпоструващ сблъсък ще стават все по-големи.

2023, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved