Окончателно: Данъчните оценки на имотите няма да се променят, ДДС за ресторантите остава 9%
Големите компании получиха само частично исканото облекчение за глобалния данък печалба
Капитал Право
Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си
Ако има сектор, който може да се похвали със стабилно лоби в парламента, то това са ресторантите. Преференциалната ставка от 9% по ДДС за тях остава до края на следващата година без каквито и да е ангажименти за изсветляване на сектора. Това решиха окончателно депутатите от ДПС, ГЕРБ, Възраждане и БСП при второ четене на промените в Закона за ДДС за догодина. За сметка на това фитнесите и туроператорите, чиято ставка също беше намалена заради ковид кризата, от 1 юли вече ще дължат 20% ДДС. Освен ако до лятото не си намерят по-стабилен политически гръб.
Отпадна и идеята данъчните оценки на имотите да могат да се актуализират. Не беше приет и текстът, според който размерът на данък сгради да може да се определя спрямо населеното място, зоната в него и вида на имота.
Като цяло депутатите отхвърлиха почти всички резки промени в данъчните закони, които предложи Министерството на финансите. Единствената мярка за изсветляване на бизнеса, за която успя да се пребори, е (през предложение на Венко Сабрутев от ПП/ДД) ако даден търговец не издаде касова бележка, клиентите да стоят и да не плащат, докато не я получат.
Какво се прие за големите компании
Един от най-спорните моменти беше около текстовете, с които се въвежда допълнителен национален корпоративен данък в размер на 15%. Той е за големи български групи, както и дружества и места на стопанска дейност на големи чуждестранни групи в България. Условието е годишните приходи в консолидираните финансови отчети на групата да са най-малко 750 млн. евро през поне 2 от последните 4 данъчни периода. И грубо казано цели тези компании да изчисляват ефективен данък, който плащат за дейностите си в съответната юрисдикция, и ако той е под заложения минимален данък от 15% (например 10%) разликата до 15% да бъде дообложена.
Споровете бяха около искането да се прилага облекчение за съществена стопанска дейност. То предвижда възможност за изключване за целите на изчисляването на допълнителен данък на фиксирана възвръщаемост от съществени стопански дейности, изчислена въз основа на стойността на дълготрайни материални активи и изключване на допустими разходи за възнаграждения. Според едрия бизнес тези облекчения са гласувани от почти всички държави от ЕС.
Искането им първоначално беше прието на косъм в ресорната бюджетна комисия. То е да се приложи облекчение (разрешено по Директива) от 8% върху допустимите разходи за заплати и 8% върху балансовата стойност на допустимите дълготрайни материални активи. В рамките на 10 години е предвидено постепенно намаляване на това облекчение до 5% върху допустимите разходи за заплати и до 5% от балансовата стойност на материалните активи.
В зала обаче текстовете (на Делян Добрев от ГЕРБ) не бяха подкрепени, като в последствие той внесе ново предложение. То беше изтълкувано от финансовия министър Асен Василев така: "Евродирективата предвижда изключения за определени разходи - за ДМА за инвестиции и работни заплати. С това предложение се дава възможност инвестициите да бъдат освободени. С презумпцията, че ако се правят капиталови инвестиции се увеличава производителността на труда, което води и до по-високи заплати".
По директива може да се въведе и облекчение за разходите за заплати, но то не беше одобрено.
Това, което остава невидимо за широката публика е, че зад гласуването стои договорка между партиите, крепящи правителството. А тя е повече пари за култура срещу одобрение на меко казано странната (и неработеща) поправка за касовите бележки и половинчато одобрение на данъчното облекчение за глобалния 15% данък.
6 коментара
§ 9.В чл. 118 се правят следните допълнения:
1. Създава се ал. 1а:
„(1а) Когато регистрирано или нерегистрирано по този закон лице не издаде документ по ал. 1, получателят има право да задържи плащането на стойността на доставката/продажбата. Изречение първо не се прилага в случаите, когато този закон или наредбата по ал. 4 допускат при доставки/продажби в търговски обект да не се издава фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон).“
Това е приетият текст днес. В него се посочва, че се отнася за всички лица, а не само за извършващи определена икономическа дейност. Текстът не предвижда разпоредба докога получателят по доставката има право да задържи плащането.
Няма такава глупост за 9% ДДС за ресторантьорите, без никаква икономическа логика. Това е само заради някакво изхвърлено обещание на Борисов към представители на този бранш и от тук едно от условията ГЕРБ да подкрепи бюджета. :(
До коментар [#1] от "Пресценър на БСК":
Благодаря за уточнението! Тези текстове се пишат на коляно, четат се в зала без да може да се видят и осмислят преди това и не винаги дори депутатите разбират какво точно се гласува.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.