Бюджет 2023: С 1.2 млрд. лв. по-малко ДДС от внос спрямо предходната година

За сметка на това събраният косвен данък от сделки в страната е с 26% повече, показват разчетите на Министерството на финансите

Докато беше извън властта, Асен Василев твърдеше, че служебният кабинет разпъва чадър над определени фирми и умишлено не събира ДДС.
Докато беше извън властта, Асен Василев твърдеше, че служебният кабинет разпъва чадър над определени фирми и умишлено не събира ДДС.
Докато беше извън властта, Асен Василев твърдеше, че служебният кабинет разпъва чадър над определени фирми и умишлено не събира ДДС.    ©  Велко Ангелов
Докато беше извън властта, Асен Василев твърдеше, че служебният кабинет разпъва чадър над определени фирми и умишлено не събира ДДС.    ©  Велко Ангелов
Бюлетин: Ритейл Ритейл

Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща

Постъпленията от данъци през миналата година са с 1.2 млрд. лв. по-малко спрямо планираните. Основното изоставане е в приходите от ДДС от внос и от корпоративни данъци, показват данните на Министерството на финансите за изпълнението на бюджет 2023. За сметка на това през последния месец на годината са похарчени рекордните 11.58 млрд. лв., или двойно повече спрямо средното за всеки от останалите месеци на годината.

Така минусът към края на декември възлиза на 2.2% от БВП по европейската методология (важен показател за еврото) и 2.9% на касова основа. Бюджет 2023 г. беше планиран на минус 2.5% на касова основа и 3% на начислена. Тоест на касова основа дефицитът е по-висок от заложения с около милиард, но пък резултатът за целите на еврозоната е по-добър. Или обобщено - десетилетната практика да се планира едно, а в края на годината да се окаже, че резултатът е различен, продължава. Още повече че този бюджет беше приет през лятото на 2023 г., когато имаше малко по-голяма яснота накъде вървят постъпленията и развитието на икономиката.

По предварителни данни на Министерството на финансите през януари има излишък 400 млн. лв. (около 0.2% от БВП), което е близко до отчетеното през първия месец на 2023 г.

Къде има проблем с приходите

Подробните данни за изпълнението на приходите през миналата година показват, че събраните данъци в държавния бюджет са с почти 2.7 млрд. лв. повече спрямо 2022 г. (или ръст от 8.4%). Спрямо планираното обаче има изоставане от почти 1.2 млрд. лв. То идва основно от по-малко събран ДДС от внос и корпоративен данък.

От бюлетина за изпълнението на бюджета става ясно, че нетният размер на приходите от ДДС от внос към декември 2023 г. е с 16.8% (или 1.21 млрд. лв.) по-малко спрямо предходната година, или 88.6% от годишните разчети за 2023 г. За сметка на това обаче събраният от ДДС при сделки в страната е 100% на годишния разчет, а сравнен с предходната година, той нараства с 26% (2.11 млрд. лв.). Така общото неизпълнение от косвения данък е сведено до 780 млн. лв., става ясно от разчетите на Министерството на финансите. По негови данни по ревизионни актове миналата година са постъпили 265.7 млн. лв., или със 17.3 млн. лв. (7%) повече от отчета за 2022 г.

Преди да стане министър на финансите обаче, Асен Василев твърдеше, че приходите от ДДС са по-малко, защото служебният кабинет разпъва ДДС чадър над някои фирми.

Следващото перо, в което има разминаване между реалност и план, са корпоративните данъци. Приходите от тях са с почти половин милиард по-малко спрямо планираните, "което се дължи на по-амбициозните цели, които бяха заложени за годината".

Министерството на финансите отчита и по-малко спрямо очакваните постъпления от мита и митнически такси, дивиденти и други данъци. Неизпълнението по последното перо е в размер на 138 млн. лв., като тук влиза и солидарната вноска, която дължеше "Лукойл" и която се очакваше да е около 400 млн. лв. Тъй като няма разбивка какво още влиза в графата "други данъци" обаче, не става ясно откъде идва неизпълнението.

Какви са тези милиардни разходи в повече през декември

Само през декември държавата е похарчила 11.579 млрд. лв., т.е. през месеца са извършени 15.6% от общо отчетените разходи за годината. Това е близо два пъти повече спрямо средните разходи през останалите месеци от годината. От Министерството на финансите обаче посочват: "Такова струпване на разходи в края на бюджетната година е традиционно и се наблюдава с малки изключения през последните 20 години."

Една част от тях се дължи на разходите по сметките за средства от ЕС - те са близо пет пъти повече (номинално нарастване с 1.7 млрд. лв.) спрямо декември 2022 г., "което се дължи на по-високите разходи във връзка с приключване на проектите за програмен период 2014 - 2020 г.". Най-големите разходи през декември са били: Инструмент SAFE на ЕС в подкрепа на малките и средните предприятия и уязвимите домакинства, които са особено засегнати от увеличете цени на енергията в контекста на войната в Украйна - 853.1 млн. лв.; Фонд мениджър на финансови инструменти в България - 204.6 млн. лв.; Национална компания "Железопътна инфраструктура" - 149.9 млн. лв.; за софийското метро - 134.6 млн. лв., и други.

Разходите по държавния бюджет нарастват номинално с близо 1 млрд. лв. спрямо декември 2022 г. "основно поради по-високите разходи на МРРБ и Министерството на отбраната".

През декември Василев обяви, че е отделил и 1.2 млрд. лв. по специална сметка на МРРБ и които ще се харчат тази година за общинските проекти. Тъй като тези пари са "изписани" през миналата година, те се осчетоводяват като дефицит на касова основа през 2023 г., а ще се харчат през тази. На начислена обаче (по методологията на ЕС) те се отчитат като разход в момента, в който е разплатено с тях. Общо подадените от местната власт идеи за пилеене на държавни пари (т.е. проекти) са за над 4 млрд. лв., но за целта в бюджет 2024 бяха планирани 2 млрд. лв., с идея че изпълнението им ще е в продължение на няколко години и плащанията ще са на части.

Ако се гледа изпълнението на разходите на държавата за цялата 2023 г. - те са с 2.7 млрд. лв. по-малко от планираните. Спестено е основно от пари за издръжка на ведомствата и от социални разходи и стипендии. За сметка на това общините са получили с над 1.1 млрд. лв. повече от планираните трансфери от държавата. В сметката не влизат 1.2 млрд. лв., които са заделени за харчене през тази година.

3 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    scuby avatar :-(
    scuby
    • - 2
    • + 1

    Лъже, маже ваш Асан, но скоро ще се види, че царят е гол. За съжаление ще е твърде късно, а ваш Асан както сам си казва - по островите, а културиста и "най-голям данъчен експерт" Спецов в Дубай, от където не може да го докараме пак по никакъв начин!

    Нередност?
  • 2
    kbx101194588 avatar :-|
    kbx101194588
    • - 2
    • + 3

    Бюджетът е изпълнен, какво искате! Аман от хейтъри 🤭

    Нередност?
  • 3
    kuranakyumura avatar :-P
    kuranakyumura
    • - 1
    • + 1

    О чудо! Капитал върна коментарите, а таман си мислех, че ще се отърват от мен завинаги.

    До коментар [#2] от "kbx101194588":

    Всъщност бюджетът в приходната си част, която Капитал показва горе, не е изпълнена. Може би поради техническа грешка, таблицата е обърната и сборните данни са на първия, а не на последния ред. Така, общите постъпления са 34351 млн. лева, разликата спрямо заложените е 1208,4 млн. лева по-малко, съответно изпълнението е 96,6%. С две думи Кокорчо не е изпълнил заложените приходи с 3,4%.

    Ако погледнем разбивката, изводите са дори по-интересни и само подчертават некомпетентността на финансовия ни министър. Преизпълнението е в четири пера – акцизите, доходите на физическите лица, застрахователните премии и осигуровките. Най-голямата тежест от тия са последните като обем. С други думи – обрулили сме обикновените хора и съвестните работодатели, ощавили сме за цвят застрахователите с допълнителни такси, а всичко друго е дроб сърма.

    ДДС-то – фундаментът на фискалната политика е несъбрано с малко под 800 млн. лева. При това не знаем дали Кокорчо не изнудва бизнеса със задържане на изплащането на ДДС, както правеше навремето Дянков. Великият данък/акциз/мито на Газпром се изпари и сега перото с митата е на минус. Корпоративният данък е неизпълнен с близо 10%, при това с рекордни вноски на Лукойл към хазната. Вместо да изсветли бизнеса – Кокорчо май го кара да не плаща и уж водени от социална политика, накрая тежестта във фиска идва от преките данъци.

    Жалко, че няма подробна таблица в Капитал за разходите. Както и по-подробен анализ, как при неизпълнение от 1,2 млрд. лева на дефицитът е 2,2%. Има свиване на разходите, като те са изпълнени на 98,8%, ако погледнем статии на други медии. Имаше теория, че Кокорчо ще започне декапитализация на държавните предприятия, за да си върже гащите и да покрием Маастрихтските критерии. Какво става там с тях? Това са правилните въпроси, които явно са неправилни, защото в момента се лъже и маже, какво е състоянието на публичните финанси, само и само да успеем да въведем еврото. Ама да не стане като с Шенген – само по въздух и вода да правим разплащания с него.

    Нередност?
Нов коментар