Най-големи договори и обществени поръчки за 2023: Кой получи 20 млрд. лв.

Милиардите, които харчи държавата, стават все повече, но качеството остава спорно, а съмненията за корупция големи

Най-големият договор за годината е този за разширението на капацитета на газовото хранилище в Чирен
Най-големият договор за годината е този за разширението на капацитета на газовото хранилище в Чирен
Най-големият договор за годината е този за разширението на капацитета на газовото хранилище в Чирен    ©  Цветелина Белутова
Най-големият договор за годината е този за разширението на капацитета на газовото хранилище в Чирен    ©  Цветелина Белутова
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Сключените договори за изпълнението на обществени поръчки през 2023 г. надминават сумата от 20 милиарда лева. Това безспорно е рекорд, но трябва да се има предвид, че в тази сума влиза цялата закупена електроенергия и всички горива от страна на държавата, общините и техните дружества. Също така тук се включват и направените през годината индексации и сключените допълни анекси. Има и договори, които са били подписани по-рано, но заради обжалвания и друго забавяне са влезли в сила едва през тази година и затова попадат в справката на Агенцията за обществени поръчки.

От над 38 хил. договора общо 2633 са на стойност над 1 милион лева, като те сумарно формират бюджет от 16.88 млрд. лева (почти 85% от цялата стойност). Контрактите над 10 млн. лв. са точно 352 на брой и са на обща стойност 10.37 милиарда. А за над 100 млн. лв. има сключени общо 18 договора с общ бюджет от 2.78 млрд. лева.

Кой получава най-много

Прави впечатление, че този път липсват единични супер големи договори. Най-скъпият контракт е за единият етап от разширението на газовото хранилище в "Чирен", който е за малко под 300 млн. лева. Споразумението за втория етап пък се нарежда на трето място с 221 млн. лв. И двата проекта се изпълняват от консорциуми, начело с "Главболгарстрой".

Случайно или не същата строителна фирма стои и зад втория най-голям договор за годината - този за довършването на магистрала "Европа" за 222 млн. лева. Той е сключен през декември 2021-а, но през 2022 г. нямаше особено движение по него, а в средата на 2023-а е подписан анекс за актуализиране на сумата и затова проектът се появява в годишната справка. Конкретната стойност обаче не е упомената, но от справка за индексациите на строителните договори през годината, която бе предоставена от регионалното министерство на депутати, става ясно, че обединението на "Главболгарстрой" (ДЗЗД "Европа - 2022") е поискало почти 18 млн. лева.

С това се оказва, че и трите най-големи договора за обществени поръчки през тази година се изпълняват от строителната компания на семейство Пешови.

Като цяло "Главболгарстрой", самостоятелно и в консорциуми, е най-големият получател на държавни договори през 2023 г. Освен споменатите три, компанията работи още по газовата връзка със Сърбия, както и по свързващия нов газопровод към хранилището "Чирен", гарата в Разград и др., с което общата сума на подписаните контракти минава 1 млрд. лева. Отделно "ГБС Инфраструктурно строителство" има договори за почти 200 млн. лева.

Втората най-голяма група от фирми-получатели на държавни поръчки е тази на "ЕМУ" и "Импулс Ко". От години те изпълняват проекти на Електроенергийния системен оператор като подстанции и далекопроводи, но през 2023-а сумарно са получили над 570 млн. лева. Съществена част от тях са по рамкови споразумения, подписани в предишни години.

На трето място се нарежда търговецът на ток "Електрохолд трейд", което се обяснява най-вече с доставките на електроенергия за държавни и общински структури. Общо става дума за над 450 млн. лева.

Кой дава най-много

Що се отнася до най-големите възложители, там безспорен фаворит е Агенция "Пътна инфраструктура" с 1.64 млрд. лв. обща стойност на разписаните близо 200 договора.

На второ място е "Метрополитен". През тази година общинската компания поръча нови метро влакове за близо 300 млн. лв. и продължи с разширението на подземната железница, за което получи и финансиране от Плана за възстановяване.

Интересно е, че и самата Столична община е била сред най-големите възложители на обществени поръчки. С обща стойност на договорите от почти 863 млн. лв. тя се нарежда на трето място по този показател. В същото време няма нито един сключен договор за повече от 50 млн. лв. Най-големият контракт е за 47 млн. лв. и е за довършването на реконструкцията на трамвайния релсов път по бул. "Цар Борис 3". Формално той бе сключен още в началото на 2022 г., но поради забавяне и анекси реално договорът и плащанията се прехвърлиха към тази година. Трамвай №5 пък тръгна към "Княжево" едва тази Коледа.

Новите търгове

Срещу подписаните през годината договори стоят и обявените нови обществени поръчки. Те, както винаги са за огромни суми, но в действителност много от търговете се провалят и до договори не се стига, и биват обявявани отново, което изкривява статистиката. И все пак, ако се извадят най-големите подобни казуси, данните на Агенцията по обществените поръчки показват, че през 2023-а са били обявени общо 23 хил. процедури за възлагане на обществени поръчки на обща стойност малко над 29 милиарда лева.

Най-големите два търга са тези на Министерството на транспорта за закупуване на нови влакове. А заедно с останалите процедури за нови локомотиви и вагони стойността на обявените ведомството поръчки доближава 3 млрд. лева.

Проблемът е, че повечето от тях бяха прекратени и реално трябва да бъдат пуснати наново в следващите месеци.

Сумарно обаче най-големият възложител, който изпреварва значително Министерството на транспорта, също както при подписаните договори, е АПИ. Пътната агенция е пуснала търгове за почти 5.6 млрд. лева, като и тук има проблеми с тяхното възлагане.

Най-големият пакет е за т.нар. поддържане и ремонтни дейности на републиканските пътища в различните области, както и на магистралите. Те са за 4 млрд. лв. и бяха пуснати през лятото, след като старите подобни търгове бяха спрени, но и сегашните се движат бавно.

Третата по стойност на новите поръчки институция с 1.5 млрд. лв. е Националната компания "Железопътна инфраструктура". Една трета от сумата е за модернизацията на железопътна линия Видин - София и по-конкретно участъка Медковец - Срацимир. А с по 200 млн. лв. са процедурите за удвояване и електрификация на железния път в участъка Лозарево - Прилеп, част от проекта за жп линия Карнобат - Синдел, както и внедряването на ERTMS в участъка Русе-Каспичан.