Бюджет 2023 завършва с 2.2% дефицит, основно заради по-малко разходи
Изоставането от ДДС все пак не е наваксано, а общините получиха 1.2 млрд. лв. в аванс
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Държавните финанси завършват 2023 г. в по-добра форма от планираното с дефицит под 3% от БВП и в синхрон с изискванията за членство в еврозоната. Минусът към края на декември възлиза на 2.2% по европейската методология и 2.8% на касова основа, става ясно от предварителни данни на Министерството на финансите. Резултатът е постигнат, въпреки че България не получи в рамките на годината очакваното плащане по плана за възстановяване. А сметките включват и извършени авансови плащания в размер на 1.2 млрд. лв. за общински проекти, предвидени за тази година.
Бюджет 2023 г. беше планиран на минус 2.5% на касова основа и 3% на начислена. Т.е. на касова основа дефицитът е по-висок от заложения с около 800 млн. лв., но пък резултатът за целите на еврозоната е по-добър. От предварителните данни може да се съди, че все пак има неизпълнение на разходите по план, а изоставането на приходите от ДДС, изглежда, така и не е наваксано изцяло. Подробните данни за изпълнението по пера обаче ще станат ясни едва в края на януари.
Според финансовия министър Асен Василев по-ниският дефицит се дължи основно на повишената събираемост и на по-ниските от предвидените разходи за издръжка, след като цените на ток, газ и горива паднаха. Финансовото министерство не съобщава точна сума на дефицита на касова основа, но ако се съди по числата за приходите и разходите, той възлиза на около 5.4 млрд. лв. при заложени 4.6 млрд. лв.
Все пак както обикновено разходите значително са се засилили малко преди края на годината. Само през декември те възлизат на 11.4 млрд. лв., при средно около 5.6 млрд. лв. на месец до ноември включително. Тук влиза и направеното авансово плащане за общински проекти, с което на практика министерството си оставя буфер за тази година. С Бюджет 2024 бяха одобрени за финансиране стотици общински проекти общо за над 2 млрд. лв. Не става ясно дали парите вече са платени или са заделени в специална (извънбюджетна) сметка на МРРБ.
По-малко приходи и разходи
Общо събраните приходи по консолидираната фискална програма са 67.1 млрд. лв. при заложени малко над 69 млрд. по план. Сумата е с 2.3 млрд. лв. повече спрямо предходната година, но и с 2.37 по-малко спрямо плана. От тях 724 млн. евро (или 1.44 млн. лв.) са авансовата вноска от ПВУ, която се очаква в началото на тази година. Останалата сума са по-малко средства във фонд "Сигурност на електроенергийната система" и по-малко ДДС.
От съобщението на финансовото ведомство ставя ясно, че има неизпълнение на постъпленията от ДДС от внос. Така приходите, събрани от Агенция "Митници", се очаква да бъдат с около 650 млн. лв. по-малко от планираните за 2023 г. При ДДС от сделки в страната изпълнението е "над 99% от планираното". Постъпленията от данък върху доходите на физическите лица и социални и здравни осигуровки са изпълнени 99%.
В сравнение с 2022 г. данъчните приходи са с близо 12% повече. Ако се съди по данните на управление "Емисионно" в БНБ, фискалният резерв в края на годината е над 10 млрд. лв.
Направените разходи общо за годината възлизат на 72.5 млрд. лв. и са изпълнени на 97.9% от плана. Сумата е с 9.6% повече в сравнение с 2022 г. Най-значително нарастване има при капиталовите и социалните разходи, както и за персонал. Тук обаче влизат и заделените 1.2 млрд. лв. за общините, които реално ще се харчат през тази година.
Към края на ноември държавните финанси бяха с 0.5% дефицит. По-подробните данни към този месец показват, че в приходната част най-значително като процент изостават постъпленията от мита, които са едва под 74% от годишните разчети; а като сума най-далеч от целта са приходите от ДДС.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.