България и еврото: и влакът за януари 2025 г. се отдалечава

Очакванията са, че страната няма да получи "да" в доклада през юни заради инфлацията. А това означава и изместване на датата за присъединяване с поне половин година

Министерството на финансите представи лого и слоган на кампанията за присъединяване на България към еврозоната в деня, в който премиерът започна да подготвя почвата за промяна на датата.

Вера Денизова

Министерството на финансите представи лого и слоган на кампанията за присъединяване на България към еврозоната в деня, в който премиерът започна да подготвя почвата за промяна на датата. © Цветелина Белутова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко

Политиците започнаха да намекват, че приемането на еврото от България може отново да се отложи.
Въпреки понижаващата се инфлация покриването на критерия до средата на годината е малко вероятно.
Положителното е, че този път няма други обструкции и че очакванията са в края на 2024 г. и тази формална пречка да е отпаднала.

Да направим всичко останало, а за инфлацията в Брюксел ще измислят нещо, както с Хърватия. Горе-долу в този стил звучаха изказванията на политици и официални лица, имащи отношение към присъединяването на България към еврозоната. И наистина неформалните сигнали от ЕК и ЕЦБ бяха, че нямат принципни обструкции и са склонни отново да поогънат правилата.

За да може да сработи подобна джентълменска уговорка, е нужно да си близо до целта и компромисът да е политически приемлив. В момента обаче България не отговаря с много и дори и изваждането на 2-3 държави от сметките едва ли ще е достатъчно страната да покрие критерия. А с това става и все по-вероятно приемането на единната валута от 2025 г. отново да се отложи. Така валутният механизъм ERM II поне за България ще оправдае жаргонното си име - "чакалня за еврото".

Подготвяне на почвата

Преди дни премиерът Николай Денков заговори за сценарий, при който еврото може да не стане официална валута в България от 1 януари 2025 г, каквато индикативна дата си определи правителството. "Няма нищо фатално, ако стане не от 1 януари, а от 1 юли и това е възможно. Датата не е сакрална, сакрално е да имаме ясна посока и да работим по нея", обяви Денков в интервю за "Дарик радио" през уикенда. Зад думите му всъщност стоят проведени наскоро срещи с официални лица от Брюксел. И на тях, според няколко източника на "Капитал", са ни обяснили, че няма как да влезем във валутния съюз от началото на следващата година, тъй като видимо не изпълняваме критерия за инфлация.

Към декември нашият показател е двойно по-висок спрямо референтната стойност за еврозоната и изглежда малко вероятно тази разлика да се стопи в близките решаващи месеци до някакви приемливи стойности. Правителството също не си помогна със своята проинфлационна политика, въпреки предупрежденията на експерти.

Така с всеки ден вероятността за второ поредно изместване на датата се увеличава. Първоначално България се движеше в пакет с Хърватия, но заради серията политически кризи подготовката изостана. Така като цел беше определено началото на тази година, но още през пролетта на 2023 г. по време на служебния кабинет стана ясно, че тя е неизпълнима.

Въпросът е, че всяко отлагане, особено за неопределено време, рискува доверието към кредитния рейтинг на страната и изпраща негативни сигнали към бизнеса и инвеститорите. Най-малкото - подготовката за въвеждането на европейската валута изисква от почти всяка компания да задели време и допълнителен ресурс.

Един Давос по-късно

На 18 януари правителствената пресслужба обяви съвсем протоколно, че по време на визитата им в Давос премиерът, финансовият министър Асен Василев и съпредседателят на парламентарната група на ПП-ДБ Кирил Петков са се срещнали с председателя на Еврогрупата Паскал Донаху. Темата на разговор е била "какви са следващите стъпки, за да увеличим шансовете България да постигне своята цел - да стане член на еврозоната от 1 януари 2025 ". Това, което няма как да се напише в официалното съобщение обаче, е, че по време на разговора и двете страни са признали, че проблемът с инфлацията е сериозен и няма достатъчно време страната ни да се вмести в критерия за ценова стабилност до юни, когато ЕК и ЕЦБ ще представят своите Доклади за конвергенция. Те се изготвят през две години и оценяват дали държавите членки изпълняват критериите за членство в еврозоната. На база на тези анализи се взима решение дали и кога дадена страна да бъде поканена в общия паричен съюз. Очакванията са, че докладът за България няма да е положителен.

На 19 януари Денков обясни пред медии в Пловдив, че при разговорите, които е имал - и в Давос, и преди това с други представители на ЕЦБ, с политици, Европейската комисия - "всички казват: ако успеете да се справите с инфлацията, вие няма да имате никакъв проблем да бъдете приети". Това, което също казват, е "да, има възможности за някакви изключения, както беше с Хърватия, но, разбира се, те трябва да бъдат в рамките на нещо разумно". И добави: "Ясно искам да кажа - няма гаранция, че ще успеем до лятото, когато ще излезе докладът, но имам много силна увереност, че до края на годината ние всъщност ще изпълним и този критерии. Въпросът е кога точно ще стане."

Проблемът с инфлацията

Последните налични данни - към декември, показват, че България не отговаря на критерия за ценова стабилност, дори и да се направи някакво разумно изключение. Критерият предполага средногодишна инфлация, наблюдавана за период една година преди оценката, да не надвишава с 1.5 процентни пункта тази на трите държави - членки на ЕС, с най-добри показатели в областта на ценовата стабилност.

ЕЦБ го изчислява, като използва изменението на последната налична 12-месечна средна за ХИПЦ спрямо предходната 12-месечна средна. На база данните към декември резултатът на България е 8.72% при референтна стойност от 4.41%. Тоест, за да отговаряме на условието, средногодишният показател трябва да бъде почти наполовина. До май има още пет месеца, в които се очаква инфлацията тук да пада бързо, тъй като през първите месеци на миналата година беше двуцифрена и базата за сравнение ще е много висока. Но все пак при изчисленията се взимат 12 месечни стойности и високите нива от миналата година ще продължават да тежат.

При сравнението нерядко се случва отделни страни, които твърде много се отклоняват от общата тенденция и имат необичайно ниска инфлация, да бъдат изключвани при оценката. Именно на това се надяваше и България. Например през 2022 г., когато се оценяваше готовността на Хърватия да приеме еврото, бяха изключени Португалия и Малта. През 2014 г. пък в доклада от сметките са изключени България, Гърция и Кипър, "тъй като темповете им на инфлация се отклоняват значително от средните за еврозоната и включването им би повлияло неоправдано на референтната стойност и следователно на справедливостта на критерия".

При България обаче, стъпвайки на данните към момента, трябва да се изключат около половината държави от ЕС. Дори и в следващите месеци при добро стечение на показателите бройката да спадне до 6-7, пак ще се наложи твърде видимо изкривяване на Маастрихтския критерий, което го прави политически неприемливо.

Друг е въпросът, че самият критерий търпи много критики и в Брюксел и Франкфурт са наясно с недостатъците му. Той е замислян в епоха, когато се е очаквало инфлацията в страните от еврозоната вследствие на общата парична политика на ЕЦБ да се сближи. Реално обаче това невинаги е факт, особено при фази на остри турбуленции като сега. Например в момента само 7 от 20 членки на еврозоната отговарят на инфлационния критерий. Освен това и според прогнозите на самата ЕК България в края на 2024 г. ще покрива критерия. Проблемът обаче е, че условието е вписано в Договора за ЕС и съответно полето за промяна и фриволно тълкуване не е голямо.

Септември ще бъде май

Денков говори за възможно членство от средата на 2025 г. Надеждите на правителството са, че докъм септември България вече ще покрива и ценовия критерий. В този случай можем да поискаме извънреден Конвергентен доклад през октомври. След като той е положителен, ЕК дава препоръка за конкретна дата. Неписаният стандарт е срокът между представянето на доклада, в който се потвърждава, че държавата отговаря на всички критерии, и влизането й в еврозоната, да е шест месеца. Затова и премиерът говори за средата на 2025 г. Подобен сценарий не е невъзможен, макар досега винаги приемането на нови членки да е ставало в началото на годината.

Но всяко отлагане крие и рискове. Мандатът на настоящата Европейска комисия е до края на октомври тази година и точно по това време едва ли на някой ще му е до България. Компромисната сглобка, която крепи правителството тук, също във всеки момент може да се разклати. А служебен кабинет по-трудно може да подготви страната за подобна стъпка.

Все пак частична вина за отлагането си носят и управляващите. Още през есента на миналата година много анализатори предупредиха, че високата инфлация ще спъне България за еврозоната. Но фискалната политика на този кабинет е изцяло проинфлационна. Такава се запази тя и в бюджет 2024. Отделно от това фискалната рамка на държавата беше приета "напрегната", по всеобщо мнение. Което, преведено на прост език, означава, че има риск заложените приходи да не се съберат. Бюджет 2025 ще е още по-напрегнат, тъй като се очаква доставката на първите изтребители F-16. И на начислена основа (тази, която гледа ЕК при изчисляване на критериите) дефицитът ще се увеличи с около милиард, въпреки че разходът за машините реално беше направен преди години. т.е. - няма гаранция, че нещо отново няма да се обърка.

А ако това носи някакво успокоение, България е далеч от постигането на рекорд - Литва и Латвия престояха в ЕRM II по около десетилетие, преди да приемат единната европейска валута като официално разплащателно средство.

По темата работиха и Моника Върбанова, Васил Минков