Място за старите юнаци

Мила Чернева

Капитал © Цветелина Белутова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Големите градове имат своите архитектурни символи, които пазят духа и историята на поколения назад. София например има няколко чаровни градски къщи - Къщата с ягодите, Двойната къща или тази на поета Пейо Яворов. Пловдив си има редица сгради в Стария град, а Видин е дом на впечатляваща синагога.

Варна може да се похвали с втората по големина катедрала в България, "Успение Богородично". Точно срещу нея обаче се намира една малко по-малко известна жълта чаровна сграда с възрожденски щрихи по фасадата на име Юнашкия салон, пише "Капитал". Зданието всъщност има дълга история, преживяло е различни катаклизми и дори е било на прага на разрухата, но с помощта на предприемчиви хора и успешно финансиране по инициативата JESSICA със съдействието на Регионалния фонд за градско развитие през 2015 г. салонът получава втори шанс. Стойността на проекта е 1.8 млн. лв., а средствата идват по приоритетна ос "Социална инфраструктура" на оперативна програма "Региони в растеж".

Както от община Варна коментираха за "Капитал" - сградата е "емблематична" за града. Някога тя е била дом на спорта - провеждали са се тренировки и състезания по фехтовка, бокс, волейбол, била е първата сграда на Юнашката организация изобщо в страната. През годините зданието влиза в различни роли, като минава през разрушение по време на войните, технопартитата през 90-те години до една почти фатална бъркотия със собствеността в началото на XXI в. През 1982 г. сградата е обявена за паметник на културата и архитектурата. Именно нещастната съдба на много паметници на културата притеснява обществото в България от години и те наблюдават как сгради с богато минало и забележителен вид изчезват от пейзажите на градовете. За щастие с помощта на европейското финансиране сградата получава нови функции - музей на спортната слава на Варна, дом на общинска дирекция и зала за събития.

След ремонта й през 2015 г. сградата се съживява и може да се ползва за нови функции. Вече не е особено годна за спортни мероприятия, тъй като е твърде малка и не е подходяща за настоящите стандарти за тренировки. Специфичната й ценна архитектура и историческата й значимост обаче се запазват. С малко повече въображение и инициативност общината - стопанин на Юнашкия салон, може да събуди духа на мястото и да му намери нова полезна цел.

Волейбол, опери и складиране на жито

"Това е първият гимнастически салон и самото Юнашко движение е било първото доброволно събиране на хора с фокус спорт", обяснява Алис Магърдичян, управляващ директор на Регионалния фонд за градско развитие.

Според книгата на Петър Гечев "Юнашкият салон 1910 - 2015" организация "Юнак" е първата обществена патриотична организация, като началото й е поставено още от края на XIX в. В основата й стои спортът и физическото възпитание като ценност, но освен това тя е имала за цел да възпитава младежта. Постепенно тя се сдобива с редица имоти. Сградата на Юнашкия салон във Варна е построена през 1910 г. по проект на арх. Манол Йорданов. Тя е била и първото здание в цяла България, построено специално за целите на движението. Отпуснат е общински терен за гимнастическия салон на организацията, а строителите работят безвъзмездно, за кауза.

Любопитен факт е, че през 1915 г. става една от малкото обществени сгради в морската столица, които са електрифицирани. Фасадата й носи полъх на възрожденски дух, без да напомня твърде много на отминалите времена. В облика й преобладава стилът сецесион. По нея има уникални дървени елементи и колони.

Салонът приютява спортисти от всякакви сфери още през 20-те години на миналия век: спортна и художествена гимнастика, фехтовка, бокс, волейбол, баскетбол и т.н. По спомените на треньори от онова време, цитирани от Гечев, през студените варненски зими една голяма тенекиена печка е спасявала трениращите в залата младежи.

Спортът обаче далеч не е бил единствената функция на сградата. Гости са били италиански оперни певци, като тук се е провело първото оперно представление във Варна. През 1912 г. именно в салона е премиерният концерт на първия български симфоничен оркестър. Покрай войните в началото на XX в. сградата е претърпявала редица щети, пожари, войници са я окупирали, а в един момент е преустроявана, за да стане склад за жито.

Чий е този имот

Славното минало обаче се сблъсква с един ключов проблем за много подобни сгради през десетилетията - собствеността. Прехвърляна от една институция или ведомство в друга, тя постепенно губи функционалността и се руши все повече и повече. С идването на комунизма повечето от сградите на "Юнак" са национализирани. От 1965 г. по данни на община Варна сградата е държавна собственост. Българският съюз за физкултура и спорт го управлява от 1946 г. (от дирекция "Общинска собственост, икономика и стопански дейности" уточниха, че информация за собствеността и ползването на Юнашкия салон за периода от 1930 до 1946 г. няма).

От книгата на Петър Гечев става ясно, че през годините, в които Юнашкият салон е държавна собственост, са се носели слухове, че сградата може да се прероди в нещо съвсем различно - хотел, банка и т.н. Поколенията спортисти обаче не са позволили това да се случи.

През 1995 г. сградата става общинска, като тогава в нея се помещават клубове и администрацията на сдружението "ЖСК-Спартак" (Варна). Само четири години по-късно с преписка на тогавашния областен управител Добрин Митев сградата преминава при Комитета за младежта, физическото възпитание и спорта, а впоследствие през 2000 г. е вписана в активите на "Национална спортна база" ЕАД. Те се оказват лоши стопани, сградата не се използва и започва да се руши.

Докато Симеон Сакскобургготски е министър-председател, имотът преминава в управлението на Варненската районна дирекция на Българския спортен тотализатор. Тогава кмет е Кирил Йорданов. Местната власт научава от Държавен вестник, че сградата вече не е нейна, припомня Гечев. Йорданов започва битка и настоява да се отмени постановлението, с което салонът е актуван като държавна собственост. Чак на 27 ноември 2014 г., по време на втория кабинет на Бойко Борисов, новият варненски кмет Портних получава символично ключа за Юнашкия салон от регионалния министър Лиляна Павлова и спортния министър Красен Кралев. Оттук започва и новата глава в историята на салона.

Глътка нов живот

По това време вече има проект за реновация на сградата на архитектите Константин Пеев и Мария и Пламен Аврониеви. Проектът се е управлявал от община Варна, като негови ръководители са били Николай Костадинов и Кристиана Генчева.

През 2015 г. община Варна сключва договор за кредит с Регионалния фонд за градско развитие и Societe Generale Експресбанк чрез инициатива JESSICA, за да ремонтира и преоборудва салона. Специално за реконструкцията няма обявена конкретна обществена поръчка. Община Варна е сключила рамково споразумение за отделни видове строителства и в рамките на срока на това споразумение възлага строителство на изпълнители. В случая това е ДЗЗД "АБ Варна", в което влизат строителните компании АБ и "АБ Инвест НН".

"При салона най-значима е конструкцията вътре в сградата, тази, която носи покрива", разказва Пламен Аврониев, един от архитектите зад реновацията. Той обяснява, че греди под ъгъл стигат до покрива на сградата и се виждат вътре в интериора на основното помещение.

Предизвикателството е било как да се съобразят с изискванията за противопожарна безопасност, тъй като гредите са направени от дърво. Все пак остават направени от същия материал, само са боядисани с набъбваща боя. Подобно архитектурно решение може да се намери в много малко сгради в България, казва Аврониев.

Вътре са създадени и стълби за лесна връзка между етажите, възстановени са съблекалните, направени са допълнителни галерии, на които са подредени повече столове за зрителски места, тъй като преди това са били ограничени.

"За фасадата измислихме цветово решение, което според нас ще пасва. Изричното условие беше да се запазят орнаментите с автентичен вид до най-малкия детайл. Майсторите го изпълниха впоследствие и с това запазихме специфичния вид на фасадата", казва Пламен Аврониев. Той разказва, че сложната част е била да се заснеме архитектурно сградата, а след това са преминали към проекта за съхраняването й. към "Към колектива беше привлечен колега с лиценз за паметници на културата - арх. Константин Пеев, който има много опит в сферата", подчерта Аврониев.

Ремонтът струва 1.68 млн. лв. с ДДС и се изпълнява от април до декември 2015 г. Вътрешността е изцяло обновена, а фасадата - запазена. Спортната общност във Варна, както през целия живот на сградата, е следяла ремонта внимателно и с голямо желание, споделят от Регионалния фонд за градско развитие. Проектът е имал още една полза. "По време на развалянето на сградата открихме много стари архиви в ниши и и на тавана, затова ги предадохме и част от тях са изложени в музея на спортната слава на Варна", казва Аврониев. Така проектът е запазил и частица история на морската столица.

Минало - добре, а настояще?

"След финала на проекта сградата ще бъде превърната в дом на спортната общественост и слава, както е замислена при построяването", каза при началото на ремонта кметът Иван Портних. По данни на община Варна за 2017 г. са проведени 104 мероприятия с 8136 посетители, а приходът от събития е 6316 лв. Ръстът през 2018 г. обаче е над два пъти - вече са реализирани 284 събития, които са привлекли и повече хора - 17 148 души. От тези мероприятия 50 са били платени и те са генерирали 13 704 лв., уточниха от общината.

В момента основен клиент на Юнашкия салон си остава стопанинът й - общината. На втория етаж например в няколко стаи се е настанала спортната администрация на общината, а от време на време се провеждат заседания на общинския съвет. Има и събития за професионално ориентиране, провели са се няколко изложби, концерти, състезания по тенис на маса, шах и модерни танци. "Предимства за ползване на средата имат всички дирекции в община Варна. С най-много мероприятия са дирекция "Спорт", "Младежки дейности", "Образование", "Здравеопазване", "Култура" и "Туризъм", коментираха от община Варна за "Капитал".

"Тук се организират всички значими конференции със спортните специалисти, с дейците на образованието и науката. Организират се различни квалификационни форми, свързани с професионалното ориентиране, предлагат се срещи на работодатели с желаещи да работят съобразно интересите и квалификацията им", разказват от община Варна.

Сградата има скрит потенциал, който благодарение на проекта по оперативната програма "Региони в растеж" и инициативата JESSICA със съдействието на Регионалния фонд за градско развитие може да бъде разгърнат. Допреди няколко години тя е била в окаян вид и не е можела да се използва за зала за спорт, но и за каквото и да е друго. Сега има и кафе, което може да се разработи, и то вероятно успешно, тъй като се намира на чудесна локация.

И ако често държавното или общинско финансиране не е достатъчно, за да помогне на градската архитектура да оживее, в случая именно кохезионната политика на Европейския съюз запълва този пропуск и дава възможност една емблематична фасада отново да радва общността.

Проект: "Реконструкция на Юнашки салон"

Финансиране: ОП "Региони в растеж" чрез инициативата JESSICA със съдействието на Регионалния фонд за градско развитие Приоритетна ос 1, Операция 1.1: "Социална инфраструктура"

Стойност: 1 800 000 Инвеститор: община Варна

На 13 юни 2019 г. в курорта Златни пясъци ще се проведе Среща на бизнеса на Черноморието. Дискусията е част от проект на Икономедиа за информиране в областта на политиката на сближаване на ЕС (т.нар. Кохезионна политика). Целта на срещата е разкаже за проектите, успехите, предизвикателствата и възможностите за развитие в областта, както и да създаде предпоставки за ефективен диалог между активните компании в региона и местната власт. Повече информация за лекторите, темите и мястото на провеждане може да намерите на страницата на събитието - тук.

Специалното издание "Капитал Градове: Варна" може да намерите в библиотеката на "Капитал" - тук. Изданието е по проект на "Икономедиа" за информиране относно политиката за сближаване на Европейския съюз (Кохезионна политика), съфинансиран от ЕС.