България и съветските паметници: може да ги премахва и мести, но не иска

Кючуков се позовава на член 14 от договора, в който се казва, че двете държави трябва да се грижат и да пазят намиращите се на територията им ценности, свързани с историята и културата им, както и военните гробища. Същото се сочи от някои като спирачка за действия и по други съветски паметници в страната като цяло. Експерти обаче коментират, че това не е основание, което да пречи на България, в случай, че тя поиска да премести части от монумента.

Друг паметник - "Братска могила" в Борисовата градина също беше изрисуван с цветоветена на украйнското знаме, в знак на солидарност с нахлуването на Русия в Украйна Автор : Велко Ангелов Преглед на оригинала

"Този ход е по-скоро извинение на тукашните нежелаещи областен и правителство (части от него) защото знаят, че съгласуване означава получаване на съгласие, а това не нереалистично да се очаква", коментира за "Капитал" Илиян Василев, който е български дипломат и посланик на България в Русия до 2006 г.

Той посочва, че договора задължава за съхранение или опазване на паметниците, а идеята за преместването на Паметника на съветската армия (ПСА) отговаря на това. "От никакво съгласуване няма нужда, а от уведомяване, защото не става въпрос за разрушаване - паметникът остава цял. И моментът на уведомяване може да бъде след факта", обяснява Василев.

Дали наистина не може?

Адвокат Петър Славов също обръща внимание на това, че не става дума за "премахване", а за преместване на ПСА в Музея на тоталитарното изкуство, където се намират паметниците на Ленин, Сталин, Георги Димитров и пр. лица от комунистическата епоха. "В този смисъл, чл. 14 от Договора за приятелски отношения и сътрудничество не само не е пречка - дори напротив, "задължава" в известен смисъл България да приеме подходящи мерки за опазване и съхраняване на обекти, свързани с историята на Руската федерация. А какво по-сигурно място от един Музей, където да се съхраняват скулптурите и да са предпазени от постоянно оцветяване и боядисване?", коментира той.

Същото потвърждават и други експерти по международно право, с които "Капитал" разговаря.

Така решението за съдбата на Паметника на съветската армия остава отговорност на българската държава, а Столичната община, като собственик на терена, може да поиска демонтаж и преместване. "Самото издигане на паметника дори е по наше решение, значи по наше решение може да бъде и преместен, никого не трябва и да питаме", категоричен е Василев. Още повече паметникът в Княжеската градина не е "войнишки паметник", не представлява гробница.

Изключение са военните гробища

В по-спорна ситуация обаче се намира паметникът-костница на бул. "Черни връх", под който се твърди, че са били заровени костите на хора, загинали по време на войната в Югославия. "Всички т. нар паметници по Женевската конвенция от 1954 г. задължават страните да пазят военните гробища - те имат право на погребение, на достойнство. Има руски военни гробища и те се пазят, ако искат, там могат да слагат фигури. Това е статута, който ние сме длъжни да спазваме. Но никъде по никакъв международен договор нямаме задължение в средата на града, в урбанизирана територия да има паметник в знак на признателност. Може и Братската могила да местим, можем всичко", коментира Василев, който припомня, че в центъра, освен гробът на Вазов, не се срещат публични места, на които са погребани българи.

Полша например също има договор за приятелско и добросъседско сътрудничество от 1992 г. с Руската федерация, съгласно който двете страни се задължават да поддържат военните гробове с необходимото уважение. Но този закон не пречи на Полша да приеме през 2016 г. Закон за забрана за пропагандирането на комунизма или други тоталитарни системи чрез имена на сгради, обекти и съоръжения, предназначени за обществено ползване. От посолството на република Полша обясниха за "Капитал", че демонтираните паметници рядко се унищожават и най-често се местят в музеи и държавата е в правото си да извършва това, въпреки обвиненията на Русия.

Последният международен договор, който има отношение към паметниците, пък е Конвенцията за опазване на културно историческо наследство (Париж), но тя се прилага само ако е признато, че въпросните съветски паметници имат такава стойност (ПСА категорично няма такава). Но и тази конвенция отново не би имала отношение към преместването им в музей.

Има спорове доколко надписът върху паметника на Съветската армия е исторически фактологичен - дали "Съветската армия" трябва да се замени с "Червената армия" и дали може да е "освободителка" Фотограф : Юлия Лазарова

Така единствено с по-голяма правна база относно паметниците остава Договора за приятелски отношения между България и Русия. Той не би следвало да бъде нарушен, в случай, че части от монументи се преместят, но, страната може да реши да вземе по-кардинални мерки по примера на Полша например (виж карето) и да го наруши. Може и да го прекрати. Но в тези двата сценария със сигурност ще последват ответни реакции от Русия, за които България, която през последните години предпочете да е тиха пред Москва, едва ли е готова.

Другият начин: закон за декомунизация

След разразилия се спор в общинския съвет, от партия ГЕРБ заявиха, че в момента "инициативата е единствено в ръцете на правителството и управляващата коалиция". В изявление, членове на партията посочиха, че въпроси относно това защо не тръгва процедурата трябва да бъдат отправени към лидерите на четирите партии в коалицията и заявиха, че ГЕРБ ще окаже пълно съдействие. Разбира се, ако правителството пожелае, то може да внесе закон, подобен на този в Полша, с който да започне премахването на символичните паметници. "Капитал" отправи запитване към партиите в управляващата коалиция дали биха внесли или подкрепили подобни законодателни промени, но към момента не е получил отговори.

В случай, че такава инициатива все пак има, е доста вероятно промените да бъдат приети, защото биха били достатъчни гласовете на двете по-големи формации: "Продължаваме промяната" и ГЕРБ, като втората вече е заявила подкрепа за подобни действия.

Всъщност инициатива за такива законодателни промени вече е имало - адв. Петър Славов, който е бил депутат от "Реформаторски блок" в 43-тото Народно събрание (2014-2017 г.) тогава внесе законодателни промени в Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен. "Те дори минаха на първо четене, но времето и краткия мандат не достигнаха да бъдат финализирани", обяснява той. Неговото предложение е било артефакти от времето на комунистическия режим да бъдат или премествани в Музея на тоталитарното изкуство, или собственикът им да ги демонтира от публични места, където са изложени, и да ги прибере и съхранява, ако желае, по подходящ начин.

В случаите, когато преместването им се окаже невъзможно, то се е предлагало задължително да бъде поставена указателна табела, информираща за годината на изграждането и това, че в Република България със закон комунистическият режим е обявен за престъпен, както и идеологията за неговата възхвала. "Това, което могат да направят сегашните депутати е, да внесат отново тези законодателни промени, налични в архива на парламента и да финализират тази важна законодателна инициатива", твърди Славов.