България ще се състезава за 266 млн. евро с другите държави от Дунавския регион

Средствата са от програмата за трансгранично сътрудничество Interreg за 14-те държави, които са в пограничните райони на реката

България от години не използва пълния потенциал на реката и новият програмен период е възможност да се осъществят съвместни проекти, които да засилят икономически пограничните градове

Наталия Бекярова

България от години не използва пълния потенциал на реката и новият програмен период е възможност да се осъществят съвместни проекти, които да засилят икономически пограничните градове © Надежда Чипева

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко

Зелени проекти, иновации и подобряване на пазара на труда са сред основните приоритети на програмата.
Партньори в проектите могат да бъдат местни, регионални или национални органи, академични организации, НПО-та, бизнес асоциации, предприятия и др.
Всеки проект трябва да включва най-малко 3 партньора от 3 различни държави, като поне един от тях трябва да е от държава членка.

Програмата за финансиране на съвместни проекти и политики между 14-те държави от Дунавския регион, сред които е и България, ще разполага с 266 млн. евро за новия програмен период до 2027 г. Сумата е увеличена с 60 млн. евро от предишния период, като от тях най-голяма част са от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), а останалите са от Инструмента за предприсъединителна помощ и Инструмента за развитие на съседство и международно сътрудничество.

Новата програма беше представена на форум на Дунавската стратегия, проведен в Кошице, Словакия, на 19 и 20 октомври. Фокусът й е основно върху енергийна сигурност, устойчива икономика, справяне с проблемите с миграцията и пазара на труда, транспортната свързаност, цифровия преход и т.н. Бенефициентите ще могат да подават проектни предложения по четири приоритета: "По-конкурентоспособен и по-иновативен Дунавски регион", "По-зелен и нисковъглероден Дунавски регион", "По-социален Дунавски регион" и "По-добро управление на сътрудничеството в Дунавския регион".

Транснационалното сътрудничество е заложено в основата на решаването на проблемите в региона. Това потвърди и в своето изказване еврокомисаря Елиза Ферейра, с което откри форума в Кошице: "Всички тези проблеми не познават граници. Всички тези проблеми зависят от комуникацията", категорична беше тя, като прикани за активност всяка от държавите.

В момента е отворен първият етап за набиране на проектни предложения, като поканата за всички потенциални бенефициенти е на обща стойност 91.7 млн. евро, като проектите ще бъдат със срок на изпълнение до 30 месеца. Очаква се вторият етап на кандидатстване по поканата да бъде отворен през пролетта на 2023 година.

Това всъщност е възможност за България да прояви инициативност и с партньори от другите държави по поречието на Дунав да получи финансиране за част от проектите, които са необходими за засилване влиянието на реката в икономиката на пограничните райони.

Новите условия

В този програмен период "Дунавската транснационална програма" се преименувана на "Дунавска регионална програма", като по този начин акцентът пада не върху реката, а върху целия регион, който попада в рамките на стратегията и който може да бъде облагороден с проекти, финансирани по програмата. Като екипът, който представи програмата, припомни, че тя не може и не цели да финансира всички активности по стратегия на региона, а би следвало страните - партньори по дадени проекти, да търсят алтернативни източници на средства.

За разлика от предходния програмен период в този проектите могат да бъдат финансирани по програмата на 80%, а не на 85%. Министерството на регионалното развитие и благоустройството като национален орган на програмата ще предостави национално финансиране от републиканския бюджет на всеки български партньор в размер на 15% от неговия бюджет в одобрения проект. Собствения принос или съфинансирането по програмата ще е в размер на 5%.

Партньори в проектите могат да бъдат местни, регионални или национални органи, академични организации, неправителствени организации, бизнес асоциации, предприятия и др., официално регистрирани в места от териториалния обхват на програмата. Всеки проект трябва да включва най-малко три партньора от три различни държави. Поне един партньор по проекта трябва да бъде от държава - членка на ЕС. Но за разлика от предходния период този път лидерът на съвместните проекти може да е от някоя от държавите извън ЕС.

Сред основните теми на тазгодишния форум на Дунавската стратегия, проведен под председателството на Украйна (първото председателство на държава, която не е членка на ЕС), е и намаляване различията между държавите членки и тези, които все още не са, от една страна, както и между старите и новите държави членки, от друга, каквато е и България.

По програмата в този период няма да се финансират инфраструктурни проекти. За такива ще се получават средства само ако отговарят на заложените в програмата приоритети.

Иновациите по Дунава

Фокусът тук пада върху две основни неща. Първо, развитие и подобряване на капацитета за научни изследвания и иновации и усвояване на модерни технологии, каквито към момента липсват или са предимно концентрирани в западните региони и по-големите градски центрове. И второ, ускоряване прехода към смарт бизнес решенията. Докато някои регионални икономики на Дунавския регион са силно индустриализирани, повечето икономики изглеждат неподготвени за предизвикателствата, произтичащи от прехода към т.нар. смарт индустрия (i4.0).

По-зелени региони

Проектите по този приоритет следва да са фокусирани върху екологизиране на енергийния и транспортния сектор чрез източници на възобновяема енергия, адаптиране към изменението на климата и управление на бедствия, както и управление на водите на р. Дунав и опазване на биоразнообразието.

В част от държавите от Дунавския регион (Германия, Австрия, Словакия, Унгария) енергийната зависимост е по-висока от средната за ЕС - 53,6%, а досега в нито един момент делът на енергията от възобновяеми източници не е стигала 50% в нито една от държавите в региона.

По тази причина и с оглед покачващата се енергийна консумация концентрацията на програмата е върху приоритетното използване на ВЕИ-тата, както и върху диверсификацията на енергийните източници и намаляване зависимост на държавите в региона от фосилни горива. С това би следвало да се създаде енергийна сигурност и възможност за дългосрочно планиране.

Образование, труд и управление

Последните два приоритета се фокусират върху човешкия ресурс в региона. От една страна, се цели посредством осигуреното финансиране да се реализират проекти за справяне с демографските проблеми, трудовата миграция и неравномерното разпределение на професионално обучение и труд в региона. Фокусът е върху проекти за интегриране на групите в неравностойно положение на пазара на труда.

От друга страна, ще се финансират проекти, свързани с повишаване институционалния капацитет за териториално и макрорегионално управление на Дунавския регион и по-конкретно - подобряване на публичните услуги и засилване на дигитализацията в страните от региона.