635 млн. лв. за жп проектите на Русе

С повече от половин милиард лева НКЖИ ще развива жп инфраструктурата на Русе и региона

НКЖИ възнамерява да вложи над 600 млн. лв. в жп инфраструктурата на Русе и региона
НКЖИ възнамерява да вложи над 600 млн. лв. в жп инфраструктурата на Русе и региона
НКЖИ възнамерява да вложи над 600 млн. лв. в жп инфраструктурата на Русе и региона    ©  Цветелина Белутова
НКЖИ възнамерява да вложи над 600 млн. лв. в жп инфраструктурата на Русе и региона    ©  Цветелина Белутова
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко
  • НКЖИ все пак ще строи край дунавската ни столица интермодален терминал за 52 млн. лв.
  • Русе може да бъде първият град в страната с градска железница, след като до края на годината трябва да бъде обновена бившата Товарна гара
  • С 205 млн. лв. НКЖИ изцяло ще цифровизира жп отсечката между Русе и Каспичан с ERTMS, ниво 2

Първата изградена железопътна линия по българските земи е тази, свързваща Русе с Варна. Дълга е 223 км и е открита още преди Освобождението - 1866 г. При изграждането ѝ са използвани камъни от останките на първата българска столица - Плиска. Малко преди Съединението за период около три години по нея преминава легендарният "Ориент експрес".

След това в продължение на над век допреди политическите промени от 1989 г. железопътният транспорт в страната е в постоянен растеж. Това не може да се каже за последните над 20 години, през които българските държавни железници замират и са в тежест на държавата.

На този фон Национална компания "Железопътна инфраструктура" ще инвестира повече от 600 млн. лв. в жп инфраструктура в Русе и региона.

Обявените до момента проекти са общо девет и могат да се разделят на три основни групи според източника на финансиране, което ще бъде използвано за всеки от тях. 257.7 млн. лв. ще бъдат осигурени по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). 334 млн. лв. ще са по оперативни програми и малко над 43.3 млн. с национално финансиране.

Интермодален терминал

Към момента в България има един действащ интермодален терминал (ИМТ). Разположен е върху 72 хил. кв.м в село Златитрап край Пловдив и е изграден за 14 млн. лв., а финансирането е по оперативна програма "Транспорт". Завършен е през март 2017 г., а негов концесионер за 27 години е жп компанията "ПИМК рейл", част от "ПИМК холдинг груп" на Илиян Филипов и Пенко Несторов.

През 2010 г. тогавашният транспортен министър Александър Цветков даде старт на изграждането на ИМТ в Драгоман, но той така и не заработи. В него бяха вложени 6 млн. лв., но към днешна дата той трупа единствено разходи за охрана и осветление. През 2020 г. вече бившият транспортен министър Росен Желязков имаше идея да го възроди, но това до този момент не се е случило.

Така идва време за този в Русе, като неговото изграждане залегна в Националния план за възстановяване и устойчивост. Всъщност за ИМТ в дунавския град се говори от близо десетилетие, но до момента така и не бе изграден такъв. "Новият" проект предвижда терминалът да бъде разположен върху 124 дка, а стойността му ще е 51.9 млн. лв. От НКЖИ предоставиха на "Капитал" информация, че се предвижда изграждане на товаро-разтоварен и приемно-отправни коловози, административни сгради, паркинги за товарни и леки автомобили, пункт за митнически контрол и такъв за поддръжка и ремонт, бензиностанция, автомивка.

Строителството се очаква да започне през 2023 г. и да приключи до края на 2025 г. След завършването му изчисленията са, че той би обслужвал до 60 хил. контейнера годишно. От НКЖИ разкриха за "Капитал", че "за целите на изграждането и функционирането на ИМТ - Русе, се предвижда възстановяване на жп връзката с жп гара Русе-север и Дунав мост чрез изграждане на разделен пост (РП) 2, а отклонението към РП Дунав се предвижда да се рехабилитира". Добавят още, че построяването на този ИМТ "ще доведе до балансиране на различните видове транспорт и привличане на товари от автомобилния към железопътния транспорт", което, изглежда, е добре дошло, имайки се предвид задръстената граница на Дунав мост.

Цифровизация в участъка Русе - Каспичан

Другият проект, свързан с жп инфраструктурата на Русе и финансиран от НПВУ, е този за цялостното цифровизиране на дългия 137 км участък между дунавския град и Каспичан. След изпълнението на проекта през 2026 г. железопътната отсечка ще се превърне в първата в страната, по която е внедрено второ ниво на Европейската система за управление на железопътния трафик (ERTMS). Стойността му е 205.8 млн. лв.

От НКЖИ обясниха за "Капитал", че "то гарантира по-високо ниво на сигурност на жп превозите и по-ефективно управление на влаковото движение". Директорът на държавното предприятие инж. Крумов "преведе" какво означава това - "когато НКЖИ модернизира инфраструктурата си и изгради тази система, а паралелно с това всички железопътни превозвачи инсталират такова оборудване във вагоните си, няма да има никакви инциденти по трасето". По неговите думи това се дължи на факта, че съвременната компютърна система е напълно надеждна, като ограничава човешката намеса и свежда евентуалните грешки до нула.

Инж. Крумов разказа още, че благодарение на тази система в междугарията ще могат да се движат повече от един влак, а не както в момента - "няма да е нужно едната гара да изпрати влака и да изчака да получи потвърждение, че той е пристигнал на другата гара, за да пусне друг влак в междугарието". Той обясни, че по този начин ще се увеличи капацитетът на линията и нейната пропускливост, съответно ще се повиши броят на обработените влакове на денонощие.

Директорът на НКЖИ обясни още, че към този момент в страната единствено отсечката между Септември и турската граница е снабдена с такава система, но тя е от първо ниво. ERTMS от второ ниво е предвидено да бъде внедрена и в участъка Волуяк - Драгоман от жп линията София - сръбска граница.

Подстанция Русе

Освен по НПВУ в област Русе НКЖИ ще финансира проекти и по Оперативна програма "Транспорт и транспортна инфраструктура". В програмния период 2014 - 2020 единият проект е за изграждане на тягова подстанция Русе. Една такава подстанция служи за преобразуване на напрежението от 110 на 25 киловолта. Подстанциите са "тягови", защото осигуряват тяга за придвижване на влаковите композиции в междугарията.

Тази в Русе "е предвидено да се изгради на нова площадка, със съвременно оборудване, което отговаря на действащите нормативни изисквания", обясняват от НКЖИ и добавят, че "се изгражда в близост до жп инфраструктура и поема всички функции на съществуващата".

Проектът за изграждането на подстанцията в Русе е част от по-голям за модернизация на вече съществуващите такива във Варна и Разград, които са разположение по жп направлението Русе - Варна. Неговото изпълнение по информация от НКЖИ вече е започнало през 2021 г. и се очаква да приключи през 2023 г., а общата му стойност е 28.4 млн. лв.

Подготовка за развитие на железопътен възел Русе

Другият проект, който се финансира със средства от програмния период 2014 - 2020 г. на ОПТТИ, е този за изработването на поне три варианта за развитие на железопътен възел Русе, след като се анализира съществуващото му състояние. Неговото реализиране вече започна след обявяването на обществена поръчка през юли. Общата му прогнозна стойност е 10.6 млн. лв. и освен железопътния възел в дунавския град в обхвата му са включени още двата в Горна Оряховица и Варна.

От НКЖИ разказаха, че "основната цел е да се подготвят технически проекти, въз основа на които в програмен период 2021 - 2027 г. да се изпълни строителството на жп възли Русе, Горна Оряховица и Варна".

За позицията за възел Русе има внесени две ценови предложения. Едното е на "И Кю И Контрол" за малко над 1.4 млн. лв. без ДДС, а другото на "Трансгео" отново за около 1.4 млн. лв. За момента в Централизираната автоматизирана информационна система "Електронни обществени поръчки" (ЦАИС ЕОП) няма публикувана информация за избран изпълнител.

Пътен възел Русе

След като се изготвят и одобрят технически проекти за развитие на пътен възел Русе, ще се пристъпи към реализирането им с финансиране в програмния период 2021 - 2027 г. на новата Програма "Транспортна свързаност" (ПТС). И в този проект са включени другите два най-големи пътни възела в Североизточна България - Горна Оряховица и Варна. Общата предвидена стойност на проекта е 295 млн. лв.

Реализирането му трябва да се осъществи в периода 2024 - 2029 г. За проекта от НКЖИ разказаха, че "строителството на жп възлите е естественото продължение на проекта за техническа помощ", визирайки финансиране от 10.6 млн. за избор на стратегия за развитие на трите жп възела. "Дължината на жп линиите в обхвата на възел Русе е общо 31,6 км", разкриват още от държавното предприятие и допълват, че "изпълнението на проекта е стъпка към развитието на жп транспорта в града и изграждането на градска железница за превоз на пътници".

Градската железница на Русчук

През юни тази година бе обявено, че ще бъде извършена рехабилитация на старата Товарна гара в Русе. Тя ще се извърши с национално финансиране и ще включва изграждането на перони от двете страни на жп линията, навеси, рампи за лица с намалена подвижност, осветление, видеонаблюдение.

Спирката се намира в градски район между кварталите "Възраждане" и "Цветница", непосредствено до русенския университет и студентския град в града. Поради близостта ѝ с тях новото ѝ име ще бъде "Университета". По информация от НКЖИ "съществуващият перон на спирката е изграден преди повече от 30 години с конструкции от негодни за железния път дървени траверси и парчета релси".

Обществената поръчка за рехабилитацията на досегашната товарна гара е обявена на 30 август и до 28 септември могат да бъдат подавани оферти. Прогнозната ѝ стойност без ДДС е 784.7 хил. лв. Очакванията са до края на годината или през първата половина на 2023 г. жп спирката в новия си вид да бъде завършена.

Идеята е тя да е една от няколкото вътрешни жп спирки в града, като има предвидени още поне четири. Според инж. Крумов "искаме да рехабилитираме жп инфраструктурата в града и успоредно с това да изградим останалите спирки", което означава, че докато не започне проектът за развитие на жп възел Русе, те няма да бъдат реализирани, т.е. по-рано от 2024 г. няма как да се стартира. Обяснява още, че макар да има предварително набелязани локации, допълнително ще бъдат обсъдени с местната власт в лицето на общината и областната управа, тъй като "тези спирки трябва да бъдат свързани с градския транспорт на града". Според него различните структури е редно да съгласуват помежду си своите планове, особено що се отнася до развитието на транспорта.

Основната цел на такава градска железница е привличане на повече хора към използване на железопътен транспорт и намаляване на трафика в градската среда.

Новите дрехи на жп гара Русе

Отново със средства от републиканския бюджет НКЖИ ще реновира и модернизира сградата на гарата в Русе. Тя е строена в средата на миналия век и според държавното предприятие "от 1960 г. до настоящия момент зданието е претърпяло няколко несъществени ремонта, крайно недостатъчни за изпитанията на времето и историята, на които е било подложено".

Добавят още, че "рехабилитацията на гаровия комплекс ще осигури необходимата здравословна и безопасна среда за пътуващите и работещите на територията му, както и модерен облик, отговарящ на всички европейски стандарти".

Очаква се проектът да се реализира в периода 2024 - 2027 г., като стойността му ще е около 16 млн. лв.

И още...

Отново с национално финансиране НКЖИ възнамерява да изгради оптична кабелна мрежа по дългото 119 км жп трасе между Русе и Горна Оряховица. Това трябва да се случи в периода 2022 - 2026 г., като целта на проекта е да "осигури връзката на проекта за внедряване на ERTMS, ниво 2, в железопътен участък Русе - Каспичан с единен център за управление на влаковата работа, който е планиран да се разположи в Горна Оряховица". Проектът е на стойност 14.8 млн. лв.

Още 11.8 млн. лв. ще изхарчи НКЖИ до края на тази година за рехабилитацията на дългия малко повече от 9 км жп участък между Русе и Образцов чифлик, който е част от направлението Русе - Каспичан. Обществената поръчка е публикувана в средата на декември 2020 г., а договорът с избрания кандидат - "Инфраструктурно строителство", е подписан през септември 2021 г. По нея все още се извършват строително-монтажни работи (СМР) според информацията, предоставена от НКЖИ.