Какво искат кметовете? Енергийната криза и климатът са основното притеснение на европейските общини

Проучване на 92-ма кметове от 26 държави показва, че 2022 г. е била тежка, без много помощ от централната власт, а парите за култура са основната жертва

Ангажираността на местни власти, бизнесии граждани за разрешаване на локални проблеми и изпълнение на приоритетите е от ключово значение за развитието на Европа.

Наталия Бекярова

Ангажираността на местни власти, бизнесии граждани за разрешаване на локални проблеми и изпълнение на приоритетите е от ключово значение за развитието на Европа. © Димитър Марков

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко

Целта на проучването е в годината преди европейските избори да се начертаят основните линии, по които се движат общините.
Резултатите показват едновременно синхрон с проблемите на държавно ниво, но и различен тип предизвикателства.
Повече от половината кметове страдат от липсата на пряка комуникация с ЕК и директно финансиране.

Цялата политика е местна, казва прословутата американска фраза. С други думи, най-важната власт е онази, която пряко допира ежедневието на хората и съответно вижда най-ясно какви са проблемите им.

Първото по рода си проучване сред над 90 кметове в 26 европейски държави има за цел именно това - да покаже какво вълнува местната власт. Огромна част от кметовете посочват, че енергийната сигурност и санирането са основна тяхна грижа, инфлацията е най-сериозният им проблем, а климатичните промени - най-сериозното предизвикателство.

Това е разбираемо, защото местната власт е първата, която трябва да се справя с последствията от тези промени, но ѝ липсват инструменти за подобни мащабни проблеми: зловещ пример за това в България в последните дни са огромните наводнения в община Берковица, която отново е залята.

Основните области, от които местните власти са отрязали пари, са били културата и градската мобилност, почти половината не са получили подкрепа от националните си правителства, а 45% от тях казват, че съществуващите европейски регулации са попречили на постигането на местни цели. Сред отговорилите няма български кметове, въпреки че са били включени в проучването.

Сега е моментът да надигнем нашия колективен глас, за да направим нужното, така че хората в нашите градове да бъдат чути при вземането на решения в ЕС. Нашите кметовете ще продължат работата си, за да гарантират, че европейската демокрация е двупосочен процес, който постоянно търси нови начини за укрепване на взаимодействието между градовете и ЕС.

Дарио Нардела

Президент на Eurocities и кмет на Флоренция

Без български отговори

Първото издание Eurocities Pulse се основава на проведено проучване сред кметовете от 210-те града - членове на мрежата Eurocities (в които живеят около 150 млн. души), кметовете на които между януари и март 2023 г. бяха поканени да отговорят на онлайн анкета. 92 от тях са дали отговори на въпросите. Въпреки че вероятно кметовете на по-големите градове в България, които са част от програмата (София, Варна и Бургас), са били поканени да се включат в проучването, нито един български кмет не е участвал, става ясно от резултатите от доклада. Отговори липсват и от кметовете на общини в Сърбия, Словакия, Австрия и др.

Проучването Eurocities Pulse излиза точно преди започващия днес, 13 юни, Градски форум в Брюксел между кметове, политици и граждански организации от 300 града по света. "Промените, които инициираме в нашите градове, ще променят целия свят", каза държавният секретар по градоустройството на Брюксел Паскал Смет.

По думите на 92% от включилите се в анкетата с действията в своите градове те допринасят за приоритетите на ЕС, но половината смятат, че общините остават изолирани от политиката на европейско ниво и комуникацията между тях и ЕК за нуждите и потенциала на местно ниво не е достатъчно добра. Посочват още, че насочването на финансирането към държавите членки, а не директно към градовете е проблем, който често затруднява, забавя и дори ограничава реализирането на различни проекти по политически и други подбуди.

За проучването

Повечето предизвикателства, посочени от европейските кметове, отразяват проблемите, които се появиха пред всички нива на управление (местно, национално, европейско, международно) през последните три години - руската война в Украйна и последвалата мигрантска криза с близо 7 млн. украинци из цяла Европа, последиците на инфлацията и продължаващото възстановяване от COVID-19.

В същото време се виждат и чисто локални проблеми, свързани с мобилността и придвижването в градовете, градоустройствените дефицити и тяхното запълване, социалното изключване и осигуряването на достъп до жилища за всички групи.

"С нарастването на инерцията към европейските избори догодина проучването се опита да "хване пулса" на европейските кметове в решаващ момент и да даде тласък на дискусията за това какво е необходимо на локално ниво в Европа", се казва в доклада, като се отбелязва, че случващото се в градовете е от ключово значение за развитието на съюза в почти всички сфери.

Около 70% от въглеродните емисии се произвеждат в урбанизираните територии и тяхното намаляване не би било възможно без съдействие от местните власти, които от своя страна очакват именно за енергийния преход и адаптацията към климатичните промени най-голяма финансова подкрепа.

#Енергия, криза и преход

За европейските кметове най-голямото предизвикателство през 2022 г. е била енергийната криза, като 28.6% от включилите се в анкетата я поставят на първо място.

Нарастващите цени на енергията накараха местните власти навсякъде да ускорят темпото, с което случва енергийният преход, и да започнат по-силно да насърчават местната доставка на енергия от ВЕИ-та, като енергийният преход остава сред основните приоритети на всички общини както за идната година, така и за следващите.

Кризата инициира по-сериозни дискусии и вземането на решения за включване на още сгради в програмите за подобряването енергийната ефективност посредством финансова безвъзмездна подкрепа, доколкото съгласно доклада над 75% от сградите в ЕС се считат за енергийно неефективни, а едно на всеки четири домакинства в Европа не може да си позволи да отоплява или охлажда адекватно дома си. Реновацията на сгради с цел тяхната по-висока ефективност заляга и като един от основните приоритети за общините по пътя им към зеления преход.

В същото време се вземат мерки и за намаляване на разходите където и когато е възможно след първоначалното справяне с шока от повишените цени посредством ограничения (пр. спиране на осветлението дори в някои български градове), като се пристъпи към подмяна на уличното осветление с LED крушки или намаляване на температурите в обществените сгради, когато това е възможно (пр. Германия).

В тази връзка е и акцентът, който кметовете поставят върху устойчивото градско придвижване. Мобилността не е сред най-сериозните предизвикателства пред местните власти, но автомобилите остават основен начин на придвижване. Затова сред целите на кметовете е връщане на хората към обществения транспорт, който претърпя сериозен спад през последните няколко години, изграждане на нови или реабилитиране на стари метро и трамвайни линии, велоалеи, бус ленти и пешеходни зони.

#Стабилни в икономиката

Връщането към икономическата стабилност се нарежда също на челно място, като наред с това се отчита негативният ефект, който инфлацията оказва върху най-уязвимите групи, както и върху публичните бюджети с явни последици върху предоставяните обществени услуги, които могат да се влошат още.

Инфлацията продължава да затруднява изпълнението на част от инвестиционните програми на повечето общини. Над 86% от кметовете казват, че настоящото високо ниво на инфлация е повлияло на възможността им да планират добре и да реализират стратегически дългосрочни инвестиции, като основно засегнати са културните мероприятия и сгради, включително спортни съоръжения, както и публичен транспорт и поддръжката на пътища, дигитализация и зелени площи и др.

Подкрепа за местния бизнес и мерки за минимизиране въздействието на покачените разходи върху най-засегнатите домакинства (посредством осигуряване на достъпни жилища, услуги и пр.) са основен приоритет за общините, като много от тях силно разчитат на въздействието, което плановете за възстановяване ще окажат върху местните икономики.

#Новият климат

Изменението на климата, споменато от мнозина кметове, е в челната тройка на предизвикателства през 2022 г.

Миналата година беше година на екстремно време - от суша и горещи вълни (дори през зимата, което стопи ски сезона е Европа) на едни места, до наводнения и обилен валежи от дъжд и сняг на други, което наложи да се търсят начини за адаптиране към новото нормално и смекчаване на последици от изменението на климата. Атина като най-топлата столица в Европа създаде общинска позиция "Главен директор по горещините", докато в Париж и Гьотеборг се рехабилитира местната инфраструктура за справяне с огромните количества дъжд.

Така най-важният приоритет за 2023 г. за повече от половината от кметовете, които са се включили в проучването, са действията в областта на климата и намаляване на вредните емисии, като акцентът е не само върху активностите, които са в отговор на климатичните нужди, но върху цялостно прилагане на нов подход съвместно от институции, бизнеси и граждани в синхрон със Зелената сделка.

Става въпрос за проекти, свързани с нискоемисионни зони, повече зеленина в градовете и справяне със замърсяването на въздуха, особено в централните градски части, насърчаване на бизнесите към кръговата икономика и по-устойчиви практики в социалните услуги, предоставяни от общините.