"Европейски компас на настроенията": България е най-податлива на руско влияние
Година след руската инвазия България е единствената страна в ЕС, която е станала по-евроскептична и е сред най-уязвимите от руската пропаганда, показва годишното проучване на ECF и ECFR
Павел Зарка
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Годишното проучване "Европейски компас на настроенията" е партньорска инициатива на Европейската културна фондация (ECF) и Европейския съвет за външна политика (ECFR). Сегашното му второ издание анализира настроенията във всички 27 държави в ЕС една година след руската инвазия в Украйна. Резултатите показват, че войната на Русия срещу Украйна е предизвикателство за ангажимента на Европа към откритост, разнообразие, свобода и солидарност. Лидерите на ЕС са изправени пред поредица от дилеми, свързани с подхода им към руската култура, медии и нейните граждани в контекста на войната. Редица държави в ЕС, включително Унгария, България, Гърция и Румъния, са уязвими за руските разкази, което означава, че ЕС трябва да отблъсне твърденията за "разделение" и "слабост" в Европа, като защитава либерализма и проявява устойчивост и откритост в своята дейност.
Изследването, което излиза в Деня на Европа - 9 май, разглежда как културният сектор на ЕС реагира на инвазията на Русия в Украйна. То установява, че културните институции и дейци са консолидирани в своята солидарност и подкрепа за Украйна и украинските си колеги, както и за защита на застрашеното културно наследство на страната. В същото време резултатите разкриват и разделения в обществените възприятия за Русия и водената от нея война.
В сравнение със силното си представяне миналата година, европейските настроения в блока остава силни, както се вижда от солидарността и единството на континента в отговор на нахлуването на Русия в Украйна, наред с други фактори:
● Европейската общественост остава силно привързана към Европа и оптимистична за бъдещето на ЕС според проучванията на общественото мнение.
● С изключение на Унгария - и до известна степен Полша и България, повечето правителства на страните-членки на ЕС са проевропейски.
● Правителствата на четири държави (Чехия, Дания, Словакия, Словения) са станали по-привързани към Европа през последната година, докато България е единствената, която става все по-скептична.
● 12 от 27-те членки на ЕС са отделили поне 0.5 процента от своя БВП за подкрепа на Украйна (България, Хърватия, Кипър, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Латвия, Литва, Холандия, Полша, Словакия, Швеция).
● Дания е държаватга в ЕС, където проевропейското настроение се проявява най-силно през 2023 г., а Гърция - най-слабо.
Но има и сериозни рискове за тези настроения:
- Загрижеността за разходите за живот е силна в голяма част от ЕС 27 - включително в богатата Австрия.
- Политическите партии, които критикуваха Европа в миналото, са тревожно силни в поне десет държави (Австрия, Белгия, България, Естония, Финландия, Италия, Холандия, Франция, Румъния, Словакия).
- Някои страни от ЕС може да се окажат особено уязвими към руските разкази - например поради ниска медийна грамотност (България, Хърватия, Гърция Унгария, Румъния, Словакия), исторически отношения с Украйна (Унгария, Полша, Румъния) или поради културна близост с Русия (Австрия, България, Естония, Франция, Германия, Гърция, Италия, Латвия, Литва).
- Унгария е единствената страна от ЕС с приятелско правителство на Русия.
България и Унгария са двете членки на ЕС, в които проевропейските настроения са изложени на най-много рискове, докато в Дания, Финландия, Ирландия и Люксембург подобни рискове са минимални.
България
След нахлуването на Русия в Украйна краткотрайното българско правителство, ръководено от премиера Кирил Петков, показа голяма подкрепа: то отказа да плати на "Газпром" в рубли, наложи забранена за полети зона над страната за руски самолети, изгони десетки на руски дипломати и тайно изпрати критично нужно гориво и боеприпаси в Украйна. Тези политики обаче допринесоха за падането на правителството шест месеца след като пое властта.Като цяло България е сред най-уязвимите страни, членки на ЕС, що се отнася до руското влияние - както и една с най-слаби европейски настроения. Частни и дори някои обществени медии са известни с разпространението на проруски послания. Медийната грамотност сред населението е много ниска, а евроскептицизмът нараства. Политическата нестабилност - с пет избора само за две години,
предоставя достатъчно пространство за руски актьори и други да разпространяват пропагандата на Кремъл.
Много българи имат силна историческа и културна близост с Русия. Двете страни споделят кирилицата и православната религия, а българският език е тясно свързан с руския. Широко признато е, че войната на Русия с Турция позволява възникването на независима българска държава през XIX век. Около 300 000 руски граждани притежават имоти в България. Независимо от това войната подтикна и признаването на историята на Украйна: през февруари българският парламент обяви глада от 1932-1933 г., Гладомора, за геноцид срещу украинския народ.
Начинът, по който Европа реагира на войната, ще потвърди или опровергае нейния образ. Чрез възвръщане на доверието в либерализма и проявявайки устойчивост и откритост, ЕС и лидерите на държавите членки могат да обезоръжат руските твърдения за слаба Европа и да потвърдят европейски ценности.
За да се постигне това, предлагаме следните препоръки към органите на ЕС и държавите в блока:
- Съсредоточете се върху обезсилването на дезинформацията: когато се занимават с руската пропаганда, европейските власти често се фокусират върху отбранителни решения, които граничат с цензурата. Вместо това те трябва да се стремят да обезоръжат руската или приятелската на Русия дезинформация, като инвестират в стратегическа комуникация, повишаване на осведомеността и медийна грамотност. Също така е от съществено значение да се обърне внимание на причините, поради които хората се доверяват на дезинформацията и да се насърчават алтернативни разкази по спорни въпроси като нарастващата украинска диаспора в Европа или потенциалното присъединяване на Украйна към ЕС.
● Не бойкотирайте руската култура. Вместо да се фокусират върху такива защитни мерки, европейските власти трябва активно да подкрепят украинската култура.
● Гледайте на хората като на съюзници: Европейските лидери трябва да бъдат внимателни в начина, по който рамкират отговорността за войната в Украйна. Европейските медии често биха могли да свършат по-добра работа с изследване на ролята на руските граждани в тази война - вместо само с информиране за решенията на Путин и неговия вътрешен кръг.
Владимир Путин многократно представя Европа като западаща, губеща, слаба и лицемерна. Той оформя идеята си за Евразия в противопоставяне на Европа. Според историка Тимъти Снайдер поне от десетилетие Путин е ангажиран в идеологическа война със Запада като цяло и по-конкретно с Европа. В тази битка войната в Украйна може да има решаващо значение. Отговорът на Европа е ключов не само за нейния имидж в очите на света и на европейците. Устойчивостта на нейната подкрепа за Украйна също е поставена на карта.
Разбираемо, военната техника и боеприпаси са разглеждани като единствено способни да направят незабавна разлика на бойното поле. Но колкото по-дълго войната в Украйна продължава, толкова по-важно ще стане да се гарантира, че европейската подкрепа остава приемлива за европейските граждани и убедителна за украинците. Това ще изисква силно "европейско чувство", ако заема израза от някои от архитекти на интеграцията на Европа след 1945 г.
Русия активно се стреми да подкопае европейските настроения с разпространяване на дезинформация в целия ЕС в опит да се раздели обществеността. Но Русия може също така да оказва влияние върху възприятията на европейците с така наречените традиционни ценности, като голяма част от европейската крайна десница осигурява канали за тях и симпатизиращите й съюзници легитимират действията на Кремъл. Реагирайки по грешен начин на тези влияния, европейските страни биха могли неволно да изпълняват стратегията на Путин. И няколко европейски крайнодесни партии копират руски наративи, включително за войната, за да постигнат собствените си политически цели. И въпреки че може да са случайни съюзници на Путин, те също са част от меката сила на Русия.
По пътя си да преоткрият езика на силата, европейците не бива да забравят, че основният им актив все още се състои в значителната мека сила - включително ценностите, които Европа защитава. Ето защо, когато отговарят на предизвикателството, което войната на Русия в Украйна представлява за тяхната култура и ценности, европейците трябва да внимават, за да гарантират, че действията им са в съответствие с думите им.
3 коментара
Зад тези объркващи и целящи да внушат респект абревиатури - ECF и ECFR - се спотайват съвсем обикновени грантови соросови НПО-та.
И ако Петър незнамкойси е прсто сътрудник, Весела Чернева, директор на българския клон на НПО-то, бе сивото преосвещенство в краткото (за щастие!) премиерство на Киро П., определяше външната политика на БГ и забърка потенциалната криза с БЮРМ.
В този смисъл мнението на грантови НПО-та и медии за някакво "въздействие" на руска пропаганда в БГ е смехотворно.
Масовият българин, както и масовият европеец
на държавно ниво е лишен за първи път от след Хитлер от достъп до информация. Помня разказите на дядо ми, че радиоапаратите по време на царството били запечатвани в червен восък само на Радио София, за да не се слуша BBC London или Москва.
Сега е технологично по-перфидно - ако не плащаш за американски VPN - също си лишен от достъп до инфо. И си оставен да се давиш в елементарния, не безалтернативен пропаганден водопад на доминиращата идеологема.
И защо заеб...е комунизма тогава? Пропагандата и тогава беше лайняна, но животът беше по-сигурен и гарантиран!
P.S. При това лицемерните грантови пропагандни структури не отблязват терористичните актове срещу водещи руски журналисти: убийството на Даря Дугина, взривената кола на Захар Прилепин, заплахите към Владимир Соловьов и Маргарита Симонян.
Не руската пропаганда (която на фона на англосакс пропагандата е на предучилищно ниво), а двойния стандарт и лицемерието поддържат естествения скептицизъм у българина и чувството му за справедливост и истина.
Отново ще се убедим в истинността на максимата, че може да излъжеш един народ за кратко, че може да излъжеш малка част от него задълго, но не и да държиш един народ дълго в заблуда.
Та руската пропаганда няма участие. Ефектът на скепсис към това, с което ни заливат продажни медии и "журналисти" дължим на несъобразената с БГ народопсихологията западна пропаганда.
Карайте все така, пичове!
Хей, хейтърите, атентати срещу журналисти ОК ли са в жълтопаветните представи? Или има правилни и неправилни журналисти?
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.