Селото, в което гласуваха 118% от хората (и други изборни аномалии)

Официално Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" (ГРАО) дава на ЦИК няколко предварителни списъка, преди да публикува финалните, по които се гласува. В тях на теория би трябвало да се нанасят промени в местоживеене и настъпили смъртни случаи, но на практика това не е толкова сигурно. ГРАО е една от най-непрозрачните структури в държавата, като в неофициален разговор с "Капитал" източник от ЦИК нарече институцията "черна кутия".

Как ДПС спечели от войната на Рашков срещу ГЕРБ

"Българите трябва да знаят кои са рекордьорите по купуване на гласове. Те са известни, аз няма да кажа някоя тайна. Това са ГЕРБ и ДПС. Това показва нашата статистика", каза в средата на октомври вътрешният министър Бойко Рашков в интервю за телевизията на Слави Трифонов "7/8 ТВ". Рашков е прав: статистиката еднозначно показва, че макар ГЕРБ и ДПС да не са единствените с гласове в съмнителни секции с екстремен вот, те са единствените, които са статистически значими. Още при назначението си в първия служебен кабинет Рашков си постави за цел да спре или най-малкото да ограничи купуването на гласове. През юли изглеждаше, че е успял, особено по отношение на контролирания вот в полза на ГЕРБ. Подробната статистика от предишните избори обаче показва, че победителят от войната на Рашков срещу ГЕРБ, изглежда, е ДПС.

По време на изборите през април моделът на "Капитал", създаден с помощта на организация "Данни за добро", показа 650 секции с над 50 гласуващи и 70% подкрепа за партията победител. През юли те са се увеличили до 862 секции. Абсолютният брой гласове от тях е скочил от 110 хил. на 132 хил., като почти всички от тях са за ДПС. Докато и броят спечелени гласове в такива секции, и броят на самите секции за ГЕРБ пада, движението на Доган и Пеевски отчита ръст по всички показатели.

Източник: ЦИК, Данни за добро Преглед на оригинала

Тук са нужни няколко уговорки, които статистиката не може да хване:

Първо, Бойко Рашков никога не е твърдял, че е спрял целия купен вот - напротив, той дава оценка, че МВР е спряла "около 30%" от него, което изглежда напълно реалистично. Скокът на ДПС е по-скоро страничен ефект от действията на министерството, защото купеният вот за нея се оказва по-труден за хващане, отколкото този за ГЕРБ.

Второ, обяснението за повишения брой секции с екстремен вот може да бъде открито поне частично в понижената активност, която сваля бариерата пред твърдите електорати. Казано с други думи, ако в една секция с общо 500 гласуващи е имало 200 купени гласа през април, а през юли "чистият" вот се е смалил значително до под 100 гласуващи, това би я вкарала в модела, без да има разлика в абсолютната стойност на броя купени гласове.

Трето, в екстремните секции със сигурност има и "чист" вот. Съотношението е трудно измеримо. В случая на ДПС огромната част от гласовете за партията са на етнически принцип, което си личи и от областите, от които идват - основно Кърджали, Благоевград, Бургас, Разград, Хасково и Шумен. Важи обаче и обратното - много купени гласове не могат да бъдат хванати от статистиката там, където секциите са "поделени" или доминиращият вот остава чист.

Сривът на ГЕРБ и ръстът на ДПС

На изборите през април в страната има 672 секции с над 70% за партията победител. От тях около 100 са на ГЕРБ, 10 на други партии, а всички останали над 550 - на ДПС. На следващите избори, през юли, бройката е 861, от които 796 са на ДПС, а 57 - на ГЕРБ. В абсолютни числа броят на гласове за ГЕРБ в тези секции е паднал от 14 хил. на 8 хил., а броят гласове за ДПС се е увеличил от 94 хил. на 122 хил. в рамките на три месеца. Нито една друга партия няма дори хиляда гласа от подобни секции. Това не означава, че другите партии не купуват гласове, но означава, че те не са статистически значими.

Нещата изглеждат още по-внушително, ако се разгледат данните от секции с над 50% от гласовете за победител. Там през април ГЕРБ има над 78 хил. гласа. Три месеца по-късно те са едва 35 хил. Обратната тенденция се забелязва при ДПС, чиито гласове в секциите с над 50% подкрепа за тях се повишават от 158 хил. през април до 166 хил. през юли. Това са две трети от всички гласове за партията в България - около 260 хил. общо. Моделът на "Капитал" не разглежда секциите извън страната, откъдето идват останалите гласове за ДПС.

Извън акциите на МВР за мащаба на тези размествания има и чисто политическо обяснение. На изборите през юли общо 3593 секции са променили победителя си. Огромната част от тях са били на ГЕРБ през април, но през юли отиват в "Има такъв народ", което е функция на спада в популярността на бившите управляващи и високите надежди за формацията на Слави Трифонов. Въпреки че печели изборите, ИТН няма нито една убедително спечелена секция с над 70% - нито през април, нито през юли. При тези с над 50%, те отново са пренебрежимо малко - оттам идват общо едва 829 гласа през юли и нула през април.

Играта с преференциите

Данните от преференциалното гласуване през юли показва и вътрешнопартийните електорални войни (виж интерактивната графика). Преференциите са важни, защото много често купуването на гласове става на местно ниво и от конкретен кандидат, който иска да пренареди листата, а не заради централизирано планиране. В това отношение ДПС почти изцяло отсъства: с изключение на Александър Методиев, по-известен като Бат' Сали, който събира 1199 преференции в София-област - основно от ромската махала в Самоков - други "мажоритарни" кандидати почти липсват. През април Методиев отказа да влезе в парламента, а през юли партията не получи мандат от района.

Истинската война за преференции е в ГЕРБ, като там на места активно се включва и малкият коалиционен партньор СДС - например в Монтана, където главният секретар на СДС Илия Лазаров печели най-много гласове, 1234. Те не са му достатъчни да пренареди листата и не влиза в парламента, защото коалицията вкарва само един депутат. През април преференциите за него са близо три пъти повече - над 3251. И през април, и през юли, Лазаров печели 100% от гласовете за ГЕРБ-СДС в някои села, като Тлачене, където жителите говорят открито за купуване на гласове.

Най-очевидният пример обаче остава Стефан Апостолов от Благоевград. Футболният съдия, който е и син на кмета на Симитли Апостол Апостолов, събира през юли внушителните 6305 преференции, с което отстъпва само на мажоритарния резултат на Бойко Борисов в 25 МИР. Симитли сам по себе си е отделен случай, който заслужава внимание - докато почти всички екстремни секции в област Благоевград отиват за ДПС (основно от места с помашко население), Симитли остава крепост на ГЕРБ. Партията печели с над 70% общо 12 секции в общината, като в две от тях го прави при активност от над 100%. И в двата случая става дума за сравнително големи секции - селата Черниче и Полена, където гласуват съответно 322 и 296 души.

И какво от това?

Аномалиите при избори не са нещо ново в България, но с по-лесното извличане на данни от ЦИК те стават все по-видими. Въпросът е какво следва от това. Огромният брой секции с над 70% за партията победител например не означава, че във всички от тях има нещо нередно, но същевременно именно този им мащаб ги прави толкова съмнителни, а и важни: в тях е концентриран значителен електорален ресурс.

По-интересният случай е при секциите с над 100-процентова активност. От една страна, те не са малко, особено предвид общата активност на изборите през юли. От друга страна, броят им (269) означава, че ЦИК може да се поинтересува активно какъв е случая в тях и да провери на място дали има нещо нередно.

Най-важното от всички тези аномалии е, че те идват от данните на самата ЦИК. Избирателната комисия стои върху тонове полезни данни, при това далеч не само от парламентарните избори от тази година. Същевременно тя не прави нищо с тях, което поражда въпроса каква точно е целта на комисията: да организира честни избори или да организира каквито и да било избори?