Наръчник за промяна: Топ 5 тенденции в европейските градове

А всъщност в европейските градове се случва революция. Активни кметове, с идеи и политическа воля да ги отстояват, постигат значителни резултати, които правят населените места живи и удобни за хората. "Изчистване" на големи булеварди от коли, удобен градски транспорт, нови велоалеи и пешеходни пространства, прословутите идеи за 15-минутен град, здравословна среда с много зелени площи, ново планиране, все повече политики, базирани на данни. Всяко едно от тези неща, взети поотделно, се случва постепенно от години насам, но взети заедно, и комбинирани с ефекта от пандемията и последвалото възстановяване, те значат сериозни промени за градския пейзаж.

И което е по-важното, тук градовете не се делят на западни, балкански, източни, богати, бедни. Защото тези промени не винаги изискват пари, понякога е нужна просто визия и желание.

• Зелените граждански инициативи, които София трябва да подкрепи

"Капитал" реши да опише 5-те основни тенденции, които се наблюдават на континента и бъдещите предизвикателства пред тях. Защото е важно да гледаме отвъд прага си. И да помним, че промени са възможни, никъде не е лесно, но все отнякъде се започва.

Ограничаване на колите

За разлика, например, от американските, повечето европейски градове никога не са били проектирани за коли. Техните улици са използвани за търговия, събиране на хора, работа. През 40-те и 50-те години на миналия век обаче се случва автомобилното нашествие - целта на всеки става да има кола, с която максимално бързо да се придвижва, а с това идва и нуждата от паркоместа и все повече асфалт.

През последното десетилетие се върви в обратната посока: предвид климатичните промени и проблема с чистотата на въздуха, градовете все повече ограничават автомобилното движение и се стремят към създаването на приятни за хората публични места. Има различни стратегии за това: такса "задръстване", ограничаване на паркирането или преминаването на автомобили, инвестиции в по-добър обществен транспорт и велосипедни алеи, дори буквалното заравяне на градските магистрали под земята, за да може хората да останат отгоре, а отдолу - машините.

Опитът на различни европейски градове показва, че най-работеща е комбинацията от всичките тези мерки, пише The Guardian. Разбира се, в началото това винаги е трудно.

• Следващите 30 | Булевардът на бъдещето пак ще има дупки

Такъв пример е Париж. С идването на власт на кмета Ан Идалго през 2014 г., градът започна да прилага редица непопулярни мерки, които предизвикаха недоволство. Идалго обаче упорства и управлението ѝ досега, вече десет години, показва успехът на визията ѝ. Френската столица вече разполага с 1000 км велосипедни маршрути, 350 км от които са защитени, както и с нискоемисионна зона, ограничаваща влизането на стари автомобили. По данни на The Guardian заради политиките на Идалго и на предшественика ѝ Бертран Деланоа, от началото на 90-те години на миналия век броят на автомобилите в Париж е намалял с около 45%.

За сметка на това използването на обществения транспорт е нараснало с 30%, а броят на велосипедите се е увеличил с около 1000%. Това е коренно обратната тенденция на София, която е един от европейските градове с най-голям ръст на шофьорите - 10% в последните 3 години.

Парижкото кметство също така наложи ограничение на скоростта от 30 км/ч на почти всички улици на столицата (т. нар. "Зона 30"), направи пешеходни 200 улици и наскоро обяви референдум за това шофьорите на SUV автомобили да бъдат таксувани "значително повече" за паркиране. Вече само 30% от парижани притежават коли и тези резултати показват, че ако има алтернативи, хората се отказват от тях, защото стават ненужни и скъпи. Пиер Зембри, професор по градско планиране и транспорт в Парижкия университет, коментира за The Guardian, че предизвикателство за града обаче остава координацията - да се направи така, че различните видове транспорт да се комбинират по удобен начин.

Акцент върху алтернативите

Да вземеш едно удобство, без да предложиш нищо, обикновено води до протести. Затова умните градове не обявяват война на автомобилите, а по-скоро изравняват техните възможности с онези на другите форми на мобилност.

Мобилността се разглежда вече като интегрирана услуга, която включва голямо разнообразие от възможности. Превозът с автомобил е един от тях, но друг е споделяне на скутери и обществен транспорт. Хелзинки стартира своето решение за мобилност като услуга (MaaS - mobility as a service) през 2017 г. С приложението "Whim" общественият транспорт във финландската столица е свързан с таксита, автомобили, велосипеди и други алтернативи за планиране на пътуването. "Какво сте готови да платите за пълната си свобода? Да можете да отидете навсякъде по всяко време? В Европа хората плащат по 616 евро на месец за притежаване и управление на автомобил. Те харчат 85% от личния си бюджет за транспорт с кола, но я използват само за 29% от пътуванията си", коментира пред Forbes главният изпълнителен директор на MaaS Global и създател на "Whim" Сампо Хиетанен. Най-добрият пакет за членство в приложението струва 499 евро на месец и включва неограничени пътувания с таксита и автобуси, споделени пътувания с велосипед, а също и неограничени възможности за наемане на автомобил. Комбинирането на всички тези варианти в една апликация увеличава използването на обществения транспорт, а гражданите могат да планират пътуванията си по най-удобния за тях начин.

Идеята за пешеходни градове се прилага успешно и в Източна Европа. Албанската столица Тирана обособи един най-големите пешеходни центрове на Балканите и се превърна от най-мръсната в най-чистата столица само за няколко години. Този напредък се случи благодарение на кмета Ерион Велиай, който въведе стратегия, интегрираща велосипедите в ежедневния начин на живот на хората. "Започва се с много малки стъпки, първата от които беше да организираме ден без автомобили в центъра веднъж месечно", коментира той по време на организираната от "Капитал" конференция Net Zero Economy.

"Умни" решения

Понятието "умен град" е разтегливо и доста противоречиво. Идеята е градът да използва различни технологии и интелигентни системи за подобряване на жизнения стандарт и живота на гражданите си. В крайната си форма, това се превръща в извращение - например константното наблюдение над ежедневната дейност в китайските градове.

Но има местнипримери за по-умерено използване на технологиите. Такъв пример е Цюрих. В основата на функционирането му стои интелигентната система, наречена LoRaWAN- Long Range Wide Area Network, описана в сайта на общината. Тя представлява безжична технология, която изпраща данни на големи разстояния, и то енергийно ефективно. Ползването на мрежата е безплатно и - за разлика от 4G, например - отворено и независимо от производителя (глобалната компания LORIOT, основана в Швейцария през 2015 г.)

Всеки гражданин може да се свърже към нея и се събират данни в целия град, които улесняват начина на живот. Така например може да се следи къде има свободни паркоместа и да се избегнат задръстванията, ненужното обикаляне и да се намалят разходите за гориво.

• Промените в Пловдив: нови пешеходни зони, повече зелени петна и по-добро качество на живот

Системата работи със сензори, които се поставят на местата за паркиране и се свързват към мрежата. Създава се система за управление на паркоместата, която извлича данните от сензорите с поддръжка на LoRaWAN, и така се записва заетостта им. Данните се показват в софтуер за управление на енергията и могат да бъдат визуализирани в платформата с помощта на топлинни карти и стълбови диаграми. Събраните данни се съхраняват лесно и за по-дълъг период от време. Същото се прилага и за кофите за боклук в Цюрих, към които също са прикрепени сензори. Те регистрират нивата на запълване и температурите на контейнерите за боклук, като позволяват на съответните служби по чистота да се координират по-лесно и бързо при извозването на отпадъците.

Прага е друг пример, по-близък до София. Чешката столица има собствена градска компания, специализирана в развитието на умни градове - OICT. Тя разработва стратегия от проекти за градско развитие, които трябва да бъдат изпълнени до 2030 година. Плановете са разделени в 6 направления - мобилност, "умни" сгради, отпадъци, туризъм, хора и събиране на данни. Един от тези проекти, които Прага изпълни през 2019 г., е обновяването на 92 осветителни тела на площад Карлинске. Целта беше да се модернизира осветителната система, но и да се намали потреблението на електроенергия. Това отново се случва с помощта на измервателни сензори. Те следят движението в заобикалящата ги среда, измерват температурата, замърсяването с въглероден диоксид, метеорологичните параметри и шума, и на базата на тези данни регулират светлината. Събраната информация се архивира в платформа за данни и се обработва за по-нататъшно приложение.

• Следващите 30 | Градът на бъдещето или... нещо подобно

"Като цяло разглеждам като изключително постижение високото ниво на данните и картите, които Прага поддържа. Влиянието на тези инициативи и наличието на надеждна информация помагат в много области: правят комуникацията между града, неговите граждани, посетители и инвеститори по-гладка и по-директна, подпомагат проектите и благосъстоянието, повишават взаимното доверие", коментира за "Капитал" ръководителят на Службата за публично пространство на Прага Кристина Улманнова.

Чиста среда

Климатичните промени все повече принуждават градовете да работят за екологична и безопасна среда. Част от тази формула е изграждането на повече зелени площи и поддръжката им като начин за намаляване на вредните емисии. Такъв добър пример е вторият по големина град в Швеция - Гьотеборг, който за седми път е на първо място в Глобалния индекс за устойчивост на дестинациите за 2023 . Един от най-амбициозните проекти, които въвежда, е "Зелената градска зона".

Инициативата се осъществява в сътрудничество между града и агенцията Business Region Gothenburg, както и Volvo Cars и шведските изследователски институти RISE. "В "Зелената градска зона" градът, бизнесът и изследователските общности ще работят заедно, за да направят транспортната система без емисии за кратко време", коментира в статия за electrive.com Аксел Йозефсон, председател на градския съвет на Гьотеборг. "С това сътрудничество ще поемем водеща роля по въпросите на устойчивостта в Европа, както и ще покажем, че сме сериозни по отношение на климатичния договор на града с ЕС и на нашите цели за устойчивост за 2030 г."

• Кметът на Тирана: От най-мръсната станахме най-чистата столица на Западните Балкани

Идеята на проекта е да изпробва нов устойчив транспорт и инфраструктура, като целта е до 2030 г. зоната да бъде напълно освободена от емисии. Според сайта на проекта, в момента се изпълняват няколко паралелни проекта с подобни сътрудничества като безжично зареждане на таксита, преход към електрифициран товарен транспорт, регионални логистични центрове.

Според класацията на Conde Nast Traveler, Осло е на второ място след Гьотеборг по отношение на устойчивостта. Причината: норвежката столица пази горите и зелените си площи и се грижи за тях; общественият транспорт е 100% електрифициран или задвижван от био горива, има и над 5 хиляди зарядни е-станции в града. Ресторантите се водят от движението за чисто и еко хранене, а 94% от хотелите имат еко-сертификати.

На трето място е Копенхаген, със своите чисти пристанищни води, в които местните жители плуват всяко лято. Нищо общо с преди 30 години, когато общо 93 преливни канала са изпомпвали отпадъчни води директно в пристанището на Копенхаген. Промяната идва с инвестиции в пречиствателни станции за отпадъчни води и минимално изхвърляне на тежки метали, както и осъвременяване на канализацията. Чистата вода в голяма степен е вследствие на по-малкото отпадъчни води, изтичащи вследствие от дъждовете. Изградени са резервоари за дъждовна вода и резервоарни тръбопроводи, които съхраняват отпадъчните води, докато се освободи място в канализационната система, пише State of Green.

• Колко подобни са София и Копенхаген

74% от електричеството в Копенхаген се произвежда по устойчив начин : от вятърна енергия, генерирана с ветрогенератори по суша и вода. Друга част идва от слънцето, чрез соларни панели. Градът също така получава енергия от биомаса (включително от системи за получаване на енергия от изгаряне на отпадъци) и слънчева енергия от фотоволтаици, казва се в статия на The Green Times.

Градове "в кръг"

Всичко изброено по-горе реално е част от по-голямата тенденция - кръговата икономика. Един град е непрекъсната фабрика за материали и отпадъци. Те се връщат обратно в употреба и това има потенциала да направи местната икономика устойчива, издръжлива и благоприятна за всички жители на града, а също и да увеличи максимално стойността на пространствата.

На първо място, акцент е ограничаването на обема на битовите отпадъци и местното производство - например чрез градско земеделие. Популярен пример за кръгов град е Амстердам.За да подпомогне прехода си от линейна към кръгова икономика, холандската столица инвестира в три основни категории: храни и биомаса, потребителски стоки и строителство. Амстердам е разработил и Кръгова стратегия за периода 2023-2026 г., която определя повече от 70 действия, които градът ще планира и осъществи. Някои от проектите включват план за намаляване разхищението на хранителни продукти и създаване на пътна карта, която показва как управлението на водите в Амстердам може да стане 50% кръгово до 2030 г. и 100% до 2050 г. Въпреки стратегията обаче, икономиката на Амстердам все още функционира предимно на линеен принцип.

• Трансформацията на индустрията и строителството към Net Zero модел

"Проблемът е, че кръговият модел и практики в момента са по-скъпи от линейните. Ако правителството не приложи по-строги мерки, страхувам се, че промяната няма да се получи. Нужни са огромни инвестиции, за да се премине към кръгова икономика. Много фирми няма да направят прехода, освен ако законодателството не ги принуди.", заяви пред BBC Вилем ван Уинден, професор по градски икономически иновации в Амстердамския университет за приложни науки.

Друг пример, този път за кръговото използване на водата, идва от Берлин. Върху част от Потсдамер Плац в размер от 30 хил. кв.м. действа цяла система от свързани зелени покриви, градски пространства и пречиствателно езеро за обработка на дъждовни води. Тъй като водата се третира по естествен път там, са нужни много малко усилия за пречистването ѝ. След това тя се използва повторно за напояване или за почистване на тоалетни.

Устойчиво планиране

Градското планиране предопределя живота в градовете - решава къде ще се обособят пътища, къде ще има пешеходни пространства, кои са потенциалните места за привличане на инвестиции.

Берлин например се сблъсква с проблема с недостига на жилища. Липсват 310 хиляди такива, а наемите в града са се удвоили през последното десетилетие. Тогава Tegel Projekt GmbH реагира с една от най-големите урбанизационни инициативи в Европа: Berlin TXL. Проектът е за изграждането на цял жилищен квартал - Schumacher Quartier, който да е климатично неутрален. Той ще разполага с 5000 нови жилища от (забележете) дървена конструкция за над 10 хил. души, и индустриален парк - The Urban Tech Republic, ориентирани към устойчивото развитие, на мястото на вече закритото летище Тегел. На бъдещите жители е осигурено всичко нужно наоколо: училища, центрове за грижи, магазини и много зеленина.

"В проекта се използват различни градивни елементи, които са насочени не само към климатичната неутралност, но и към устойчивостта на климата", коментира за Energy Digital Magazine Гудрун Сак, управляващ директор на Tegel Projekt GmbH. "Например, ние се фокусираме върху устойчивите суровини, възобновяемите енергийни източници, разумното използване на ресурсите и съзнателния поглед върху отпечатъка от въглероден диоксид, който оставяме след себе си - във всичко, което правим."

След като новото летище в Берлин бе открито през 2020 година, проектът най-накрая започва да се реализира и през май 2021 година е положена първата копка. Завършването на първия етап от строителството на Urban Tech Republic и на Schumacher Quartier e планирано за 2027 г. Очаква се това да бъде най-големия квартал с жилища от дървени конструкции в света. Доста по-различно от "Манастирски ливади", нали?

• Улици за теб и мен, София

Ето и как ще се живее там: ще се внедри отворена нискотемпературна топлинна мрежа (LowEx) с децентрализирано подаване на възобновяема топлинна енергия от сградите. Придвижването ще бъде "активно" - тоест, с предимство ще са пешеходците и велосипедистите, които ще се движат по 6-метрови велоалеи. Кварталът ще приложи и принципа на "града-гъба", като се грижи за управлението на дъждовната вода. Тя ще се задържа по покривите на сградите, за да се използва повторно, с помощта на водосъдържащи структури в частните и обществени пространства.

"Основният ни фокус е кръговата икономика. Ние не мислим от гледна точка на потреблението, а от гледна точка на повторното използване и рециклиране на суровини в рамките на система със затворен цикъл. Почти никога не разрушаваме сгради, а вместо това ги преобразуваме или пък рециклираме бетона от многото запечатани повърхности.", заяви Сак.