До следващата зима: нискоемисионните зони за коли в София ще заработят чак в края на 2024 г.

Така наречените НЕЗ-ове е предвидено да действат само през зимните месеци и на 29 февруари спира действието им (макар и безрезултатно) за тази година.

И нискоемисионни зони за отопление

Надежда Бобчева, заместник-кмет "Зелена система, екология и земеползване", коментира, че тепърва предстои общината да направи анализ и оценка на действието на зоните до момента. Тя посочи и че битовото отопление също играе голяма роля в замърсяването на въздуха и добави, че "зоната за ниски емисии за битово отопление на практика ще стартира от 1 януари догодина с първите 9 централни района на София, в които ще бъде забранено използването на неекологични алтернативи за отопление". Така се предвижда в наредбата, гласувана още през 2022 г. от съветниците. Предвижда се забрана за използването на твърди горива за отопление на сгради, намиращи се на места, в които има изградена и функционираща топло или газоразпределителна мрежа. Първите райони ще са "Изгрев", "Лозенец", "Средец", "Оборище", "Студентски" "Илинден", "Красно село", "Триадица" и "Възраждане", а после ще се включат и други.

На форума също така бяха обсъдени предизвикателствата, с които трябва да се справи София и беше направена оценка на постигнатите резултати до момента.

• Зони без коли, ама друг път: прощалният подарък на ГЕРБ за София
• Готова ли е София за нискоемисионните зони

Събитието "Чиста мобилност за София" беше организирано от сдружение "За Земята" и на него присъстваха представители от Центъра за градска мобилност (ЦГМ), Сдружение "Градски транспорт и инфраструктура" и общински съветници. Целта беше обсъдят още какво може и трябва да се промени, за да заприлича столицата ни на европейски град - подреден, с работещ градски транспорт и мислещ за околната среда и хората.

Всички те се съгласиха, че проблемите са много, а решенията изискват време, координирани действия между общината, прилежащите й дружества и гражданите, но най-вече политическа воля и ясно определени цели.

Работещ градски транспорт и добра свързаност: мисия (не)възможна

Едно от предизвикателствата, пред които е изправена София, безспорно е свързано с градския транспорт. Неточностите в разписанията, лошата свързаност между отделните квартали и ниската скорост на движение на транспортните средства са причина хората масово да се придвижват с личен автомобил. "Делът на използване на обществен транспорт за ежедневни придвижвания в София е 40% за сметка на 60% в Западна и Централна Европа", коментира Виктор Чаушев от Сдружение "Градски транспорт и инфраструктура". Според Чаушев това се дължи на редица фактори, един от които е неадекватната и несъобразена с нуждите на гражданите маршрутна система, която датира още от 90-те години.

• Защо вредните емисии от автомобилите растат въпреки затегнатите стандарти
• Улици за теб и мен, София

В много квартали на София няма обслужващ градски транспорт или е твърде нередовен и се движи само по периферията. Това се наблюдава в южните части на града в квартали като "Манастирски ливади" и "Кръстова вада", но също и в "Младост" (бившата "Мусагеница"), където транспортът се движи само по тангентата, но не навлиза във вътрешността. "Решението е да се помисли за нова маршрутна схема, която да даде възможност на частите от града, които не са добре обслужени, за по-добро свързване", смята Чаушев.

Липсата на тангенциални връзки и транспортни артерии, които не са били добре развити през 90-те години, са проблеми от миналото, които обаче се отразяват на София днес. Тангенциалните връзки свързват големите квартали, без да се минава през центъра и поради това са важни за добрата мобилност. В последно време се предприемат стъпки в правилната посока, като например удължаването на автобусна линия 73, но е нужно да се създаде актуален транспортен модел на града, за да бъдат направени нужните подобрения.

Улици за хората и по-функционални велоалеи

Освен пътния транспорт, общината трябва да вземе предвид и пешеходните пространства. В последните години много градове в Европа работят по изграждане на пространства само за хората и обособяване на изцяло пешеходни улици. В София засега това се случва бавно и със спорен успех - от една страна поддръжниците на колите протестират, от друга някои малки бизнеси не одобряват затварянето на улици, където се намират магазините им. Общината е дала обещание, че ще продължи да действа в посока "улици за хората", но няма ясна времева рамка, в която това ще се случи.

"София има голям потенциал да се свържат вече съществуващи пешеходни пространства, площади и малки улици. Моят план е да започна с набелязване на такива пространства, които експериментално да се затварят за празнични дни и уикенди, за да може да се съберат данни за общественото мнение и после да видим дали това може да е по-дълготрайна мярка", коментира пред "Капитал" заместник-кмета по транспорта Илиян Павлов.

Освен с пешеходни пространства столицата ни не разполага и с достатъчно велоалеи, които да свързват ключови булеварди, квартали и маршрути. Придвижването с колело се осъществява трудно, защото велоалеите много често са с изтрита маркировка или свършват внезапно. Такъв пример е велоалеята, която идва от "Цар Борис III", изчезва на Руски паметник и после продължава чак от площад "Македония".

• Наръчник за промяна: Топ 5 тенденции в европейските градове

Освен лошото свързване, поддръжката и почистването на велоалеите също се осъществят трудно, защото са спъвани от бюрокрация. По думите на Илиян Павлов отговорностите за велосипедната мрежа са разпределени на няколко места, затова в момента в общината няма план за нея.

Драгомира Раева от "За Земята" представи план за бъдещо развитие на велосипедната мрежа. Фотограф : Надежда Чипева

"Има фирми, които се занимават с поддръжката на велоалеите за всеки отделен район на София. Съответно ако една велоалея минава през няколко района това означава няколко поддържащи фирми с различни договори, условия и санкциониране по тях, които не винаги дават лостове на общината да може тези велоалеи да се поддържат добре. Това е проблем и е задача на общината най-накрая да си напише договорите като хората, за да може гражданите да получават резултати", категоричен е Павлов.

Скритият проблем на София: мръсният въздух

София има проблем - замърсяването с азотен диоксид. Според представители на Сдружение "За Земята" той обаче е скрит, защото данните, които представя Министерството на околната среда и водите не го отчитат. Независимо изследване, проведено от екипа на "За Земята", показва, че през 2022 г. нивата на азотен диоксид (NO2) са били над законовата норма. Причина замърсяването да не бъде официално констатирано досега е, че автоматичните измервателни станции са разположени на неправилните места - далеч от пътното платно и в неподходящи райони на града, в несъответствие на Директивата за качество на атмосферния въздух. По този начин системата за следене на качеството на въздуха подценява обективното замърсяване с азотен диоксид, казват представители на сдружението.

Измерванията, осъществени от "За Земята", са направени с т.нар. пасивни пробовзематели, известни също като дифузионни тръби, които се поставят на места с голямо количество трафик и струпване на хора. Резултатите от направените измервания показват нездравословно високи нива на азотен диоксид в много точки на столицата. Това са жилищни зони, райони с офис пространства и основни спирки на градския транспорт. По-високи нива на NO2 се наблюдават и в близост до натоварени улици и булеварди, което не е изненадващо, защото основният причинител за замърсяването са автомобилите с двигатели с вътрешно горене.

Тези резултати за пореден път показват, че досега не са взимани адекватни мерки в полза на хората и за ограничаване на автомобилите. Независимо дали става въпрос за нискоемисионните зони, които трябваше да влязат в действие още през 2022 г. , за велоалеи, за които се залагат милионни бюджети всяка година, но не се строят, или за адекватен градски транспорт, който да мотивира хората да слязат от колите.