Софийските улици на самотата: градът е пълен с хора, недоволни от живота си

И което е може би най-показателно за качеството на живот в града - почти 60% от анкетираните биха искали да го напуснат, ако имат възможност.

Убежище на самотата

На въпроса "Самотни ли сте" хората, които са отговорили, че се чувстват самотни няколко пъти в месеца, са почти 60%, или двойно повече спрямо тези, които са отговорили, че почти никога не се чувстват самотни тук (29.69%). Това значи, че всеки втори в столицата не се чувства напълно комфортно в града, в който живее (към момента на попълване на анкетата на "Капитал" всички участници живеят в столицата). Правим уточнението, че проучването не е представително, почти 85% от отговорилите са на възраст между 25 и 54 години, над 50% от тях живеят в София от 20 години нагоре и 50% живеят в източната или южната част на столицата. Но изводите са доста показателни.

Вероятно, както и ние първоначално, сте си помислили, че това се дължи на много пенсионери, чиито деца са заминали или са загубили спътниците си в живота. Но резултатите не показват това. Първо, в голямото европейско проучване над 88% от анкетираните софиянци са казали, че живеят с един или повече други хора в домакинство. И второ, и там, и в анкетата на "Капитал" е очевидно, че младите столичани са групата, в която най-много хора се чувстват самотни.

Младите са най-застрашени от новата епидемия на самота, сочат проучванията Фотограф : Велко Ангелов

Разбивката по възрасти в нашето проучване сочи, че над 50% и над 70% от хората в двете най-млади групи са се чувствали самотни често или понякога в последния месец. Това обаче са и групите, в които има най-много отговори. Хората в най-възрастната група - тази над 55 години, са твърде малко, за да се извади представителен извод (едва 34), но при тях под 30% отговарят положително на горните въпроси.

Потвърждение обаче идва от голямото проучване, където контрастът между млади и възрастни е много ясен: почти 30% от хората до 24 години казват, че са се чувствали самотни често в последния месец, срещу под 20% от тези над 55 години. Същото е при въпроса за последната година - 21% от младите срещу едва 10% от възрастните.

Млади и самотни

Самотността сред младите не е явление, което се наблюдава само в столицата на България. Проучване, публикувано през 2024 г., на University of Luxembourg във Франция и Германия при хората под 30 години съобщава за тревожни нива на самота. Подобни данни сред младите се откриват и в изследване, проведено от Meta и Gallup през 2023 г. в над 140 страни, като се оказва, че един на всеки четирима се чувства самотен. С други думи - това са над милиард души по света. В глобален мащаб най-ниските нива на самотност се наблюдават при по-възрастните хора, а най-високите остават в групата на тези между 19 и 29 години.

Психологът Велислава Трухчева казва пред "Капитал", че за нея само по себе си чувството за самота е нещо много субективно, затова тя се съмнява дали то се използва правилно от хората, или се случва те да бъркат самотата с друго негативно чувство. Психологът смята, че хората над 55 години са по-често сами, но очевидно не се чувстват самотни. Това дали човек е заобиколен от хора, не определя дали е самотен, казва Трухчева - според нея всичко зависи от емоционалната интелигентност.

В практиката си тя среща много млади хора, които лесно се определят като самотни в момента, но всъщност до дискомфорт водят други причини. Възрастните хора са приели, че да бъдат сами не е еднозначно с това да бъдат самотни. Те са по-често сами, защото социалната среда на младите предполага наличието на повече контакти и връзки, отколкото при по-възрастните.

Нови и стари софиянци

Не бива да се забравя, че София е градът в страната, който привлича най-много хора от други места. Огромното мнозинство от отговорилите живеят в града над 25 години, но следват тези, които са тук между 5 и 15 години. Почти половината са родени в София, а една трета са дошли да учат.

Попадането в голям град, където не познаваш много хора, е очевидна и стара рецепта за самота.

За Цветелина (22 години) и Даниел (23 години) идването в София с цел висше образование съвпада с пандемията от ковид-19 и фактът, че са далеч от средата си, онлайн обучението и изолацията създават допълнително обстоятелство за тях да се чувстват самотни. Цветелина споделя, че с времето създава връзки в новия град и започва да се чувства по-добре в столицата. Даниел също намира нови запознанства в града, но признава, че самотата все още е чувство, с което се сблъсква.

София (22 години) е родена в столицата със същото име. Тя споделя пред "Капитал", че и за нея самотата е част от пътя. Една от причините за това е големината на града, заради което ѝ отнема по-дълго време да стига до приятелите си в другия край. Нейните родители обаче не са родени в София и заради липсата им на контакти в града, докато расте, няма досег с други деца извън детската градина и игрите по площадките. Години по-късно това вече е отминало, но самотата все още съществува. София казва, че тя се появява основно в моментите, когато задълженията са повече и времето за социализация не стига.

Градската среда е основен проблем в София от много години насам Фотограф : Надежда Чипева

Една от причините, които Трухчева открива, е начинът, по който хората се свързват един с друг днес. За нея малцина си дават сметка за своя емоционален свят. "Хората са много рационално ориентирани в днешно време, а социалните връзки стават през емоцията, не през интелекта", казва тя.

Къде и защо живеем

Има три основни причини, с които участниците в анкетата си обясняват ситуацията със самотата. Първата е манталитетът на хората - 28.16% считат, че проблемът е в другите, не в тях. Фактът, че много хора от други градове "идват в столицата, за да учат или работят, но после така и не намират среда", е с 23%.

Но между тези две причини идва физическата среда в града. Липсата на повече обществени места, където се събират хора в кварталите и в центъра, според 26.5% е отговорна за самотността на софиянци.

В анкетата има въпрос от коя част на града са хората, които отговарят, и във всяка от частите над 50% отговарят положително на въпроса дали са често самотни. Единствените две части с под 50% са центърът и северна част ("Надежда", "Обеля", "Свобода"), но там отговорите са сравнително малко, за да се прави представителен извод.

София не страда от липса на паркове, но има отчетлива липса на места, които приветстват хората да се събират, и това не е от днес. Повечето качествени публични пространства са частни (моловете) и липсват достатъчно обществени активности, в които да се включват повече граждани - градът не организира почти никакви фестове, извън водените от частни инициативи КвАРТал и Джаз фест. Почти невъзможно е да се кара колело, а да се ходи пеша на много места е предизвикателство.

Сета Лоу, професор по антропология и география в City University New York, пише в книгата "Защо публичните пространства са важни", че най-важните съставки на това едно място в града да създава позитивен ефект за общността е да позволява и насърчава контактите между различни хора и групи.

Например в Ню Йорк има будка, която се нарича Recharge Station и позволява на човек да презареди телефона си или да си вземе кафе, докато изчаква, и това му дава алиби да говори с други хора. Тъй като това е трудно (хората типично избягват да говорят с непознати в големия град), персоналът на тази будка е от групи за социално уязвими, които се опитват да свързват хората.

Нещо подобно има във Варна, където работи от години "Социалната чайна" - място, в което работят младежи от уязвими групи и което служи като споделено място за хората да си почиват, разговарят, да се срещат с други и т.н.

Центърът на София донякъде е запазил възможността за споделени места, въпреки че те биват изтласквани и намалявани агресивно. Но в кварталите подобно нещо е почти невъзможно, особено в "новите" такива, където не само няма обществени места, но дори и улици.

Защо е важно да не си сам

Недостатъците на социалната среда подсилват още повече промяната, която засяга най-младите. Защото светът днес е различен от света вчера - по-голямата част от комуникацията се извършва в онлайн пространството и мнозина не само не получават, но и не търсят много жив контакт.

Още през 2017 г. от Кралското дружество за обществено здраве в свое проучване във Великобритания откриват, че социалните мрежи засилват усещането за депресия, тревожност и самота при хората между 14 и 24 години. От тях 91% използват социалните платформи за комуникация.

От University of the People през 2024 г. добавят за комуникацията през социалните мрежи, че тя може да доведе до намаляване на качеството и броя на смислените разговори. Така социалните мрежи и увеличаващото се време, което младите прекарват в тях, се превръща в допълнителен фактор за това те да се чувстват самотни.

И независимо дали някой определя депресията като самота, или обратното, това е порочен кръг. Две изследвания на Harvard подсказват защо това ще носи само повече проблеми за София в дългосрочен план. Според първото, самотата носи със себе си неблагоприятни последици за здравето. Тя засилва рисковете за различни хронични заболявания и може да доведе дори до неспособност за изпълнение на ежедневните задачи.

А според най-дългото проучване, продължило десетилетия, което търси отговор на въпроса "Какво ни прави щастливи?", изводът е категоричен: най-важната съставка, която прави живота пълноценен и задоволяващ, е връзката с други хора.

Ето защо не е особено изненадващо, че в анкетата на "Капитал" над 60% от хората са казали, че ако могат, биха напуснали столицата. Най-склонни с тази мисъл са онези, които живеят в столицата между 5 и 15 години - при тях този процент надхвърля 70%. Едва 40% от хората казват "в града се чувствам добре".

По темата работиха Анина Сантова и Огнян Георгиев