Дигиталните светове, които ни разделят: ще могат ли различните поколения в България да си общуват?
Прекомерното употребяване на чуждици и заемки е проблем за всички поколения, който трябва да решат заедно
От Седмото Тепе
Най-важното и интересното от седмицата в Пловдив и региона, през погледа на местната редакция
Интервю | Виктория Бешлийска: Нашият език губи естествения си ритъм и живец
Българският език не е защитен от изчезване
Интервю | Людмила Филипова: Българският език за сега не е застрашен, но идеята за чистота на езика е илюзорна
- Голямата част от свободното си време децата прекарват в дигиталното пространство, където нямат досег до българския език
- Проблем в комуникацията има и се осъзнава от децата и възрастните
- Бързият достъп до информация може да е проблем в близко бъдеще, ако тя не е проверена
"Не. Не във Facebook, там е само за динозаври! Не бихте ни хванали живи там. Само възрастни и старите я използват тази платформа. TikTok и може би YouTube са приложенията, които най-често използваме. Може и Instagram, но то е само за момичетата и то от време на време", коментират децата от "Проф. д-р Асен Златаров".
Много от тях разбират проблема в комуникацията със семействата им заради прекомерното ползване на чужди думи. Особено тежка е ситуацията, когато трябва да се разбират с бабите и дядовците си, които не са изучавали английски и нямат директен досег до този чужд език и тези нови дигитални светове. На въпроса какво смятат да направят, щом осъзнават проблема, едно от децата отговаря с безнадеждно повдигане на рамене: "Ами какво да направим ние?"
За да разбере нагласата на младите хора към промяната в езика, "Капитал" посети две училища "Проф. д-р Асен Златаров" в Първомай и "Черноризец Храбър" в район "Тракия" в Пловдив.
Готин, но скучен
В ранните часове на един обикновен вторник в професионалната гимназия "Проф. д-р Асен Златаров" се усеща пълната с живот училищна атмосфера - някои деца бързат по стълбите, други седят в групички и гледат мобилните си телефони или репетират някой танц от TikTok. Чуват се и отделни реплики, които показват, че това е подходящо място за обсъждане на чуждиците, като "това е много куул".Малко преди да започне учебният час преподавателката по български и литература Нина Вънекова ни посреща в своята класна стая. "Децата имат проблем със запомняне на по-трудни думи и предпочитат да използват заемки. Те са постоянна част от техния изказ и ми се случва много често да си говоря с тях и да не разбирам какво ми казват и да трябва да ги питам да ми го обяснят. Проблем е, защото все по-малко използват родния език и не обогатяват своя речник на тази възраст, което води до опростяването на изказа. Не се изгражда и навикът за това, защото не четат, за да разберат, а за да отметнат книжката от задължителния лист с произведения", коментира тя.
Последното становище се потвърждава от децата, които смело признават пред учителката си, че макар да са изчели всички задължителни произведения, те нямат спомен за сюжета и героите от тях. Става въпрос за творби като "Под игото", поезията на Христо Ботев и още много други. Явно е, че има разминаване между скоростно променящите се нужди на децата в образованието и това, което системата им предлага.
Друг проблем според Вънекова е краткото време, което децата могат да прекарат без да бъдат разсеяни от мобилните си устройства. Тази нужда се поражда, според тях самите, от получавания пример от по-възрастните, които също прекарват повечето време по мобилните си устройства или залепени за някой екран, докато работят от вкъщи. "Ако всички решат, че няма да ги използват, то и ние няма, но ако аз реша днес да не го използвам, а другите ги използват, то аз ще изпусна нещо и ще бъда назад", споделя с безпокойство едно от децата. Според някои други родителите са пример за подражание, когато става въпрос за използването на чуждици и заемки в речта.
Обяснение за прекомерното присъствие на английския език децата дават с неговото доминиращо присъствие в свободното им време. То бива предимно прекарано във видеоигри, гледане на сериали или видеа в социалните мрежи, като за повечето липсва директен превод или дублажът "не става", ако има такъв. Според децата около или над 99% от всички източници на развлечение, които те потребяват, са на английски, като те добавят, че липсват видеоигри, които да са преведени на български, качествени родни филми или сериали, които да пленят тяхното въображение.
Въпреки това децата не виждат българския език като скучен. Даже обратното - той е "готин", но те признават, че извън книгите те рядко имат досег с него или до места, където могат да се сблъскат с него.
Проблем ли са чуждиците в обучението и за децата?
Децата са модерни, добре запознати с технологиите и заради това трябва да навлезем и ние в модерните времена. За жалост един от проблемите, който идва от това, е, че не са толкова добре запознати с художествените творби. По този начин им се ограничава речникът и грешно смятат, че го обогатяват с чуждици, защото в крайна сметка те се използват много. Не бива да прекаляваме с употребата на чуждици, но виждаме колко често ги използват децата и все пак може би има нужда от вмъкване на модерни думи. Ние като преподаватели се стараем да ги учим на български думи, но ако няма ангажираност в техните семейства за правилен говор, то тогава няма как децата да ги използват сами.Предизвиква ли проблеми този модерен изказ?
Децата все по-трудно се изразяват и съставят по-дълги изречения, а ако успеят, те са пълни с грешки. Дори смислово. Много често не осъзнават двусмислицата, която създават в едно изречение. Та дори и най-елементарно им казваме. Често трябва да им напомняме, че месеците се пишат с малки букви и да не правят аналог с английския. Според мен трябва да се научи много добре българският и след това да се учи чуждият, защото те още не са научили основите на граматиката на родния език, а почват нова и това ги обърква. Пример за какъв ефект има тази смесица от английски и български е един тест, който им дадох наскоро. В него имаше отворени въпроси, на които те или се изразяват с една-две думи, или с накъсана реч - трудно създават собствен текст.Как може да се осъвремени изучаването на езика?
Трябва да се променят изискванията на МОН, защото е трудно да се покриват сегашните им такива и да направиш модерен урок. Времето е много малко и програмата е много натоварена. Ако трябва да правиш един модерен STEM урок, това изисква много време и там дава много творчество и свобода, но те не покриват изискванията на министерството. Специално с литература може би не може с всички творби да се получи. Чакала съм да достигнем един специфичен автор, за да мога да го направя, а на децата им харесва такъв тип обучение - заинтересовани са, дейни и се чувстват уважавани и въвлечени в урока. Има липса от това, което имат нужда децата, и това, което им се предлага като образование. В момента се изисква буквално да ги натискаме, за да се получат нещата заради изискванията от програмата, които много ни пречат, а в крайна сметка литературата трябва да е творческа.Има ли проблем с фразеологизмите и настъпването на фразеологично обедняване сред учениците?
Фразеологизмите морят много от дванадесетокласниците на матурата. Миналата година в един от часовете донесох един фразеологичен речник и започнах да им чета, а те не познаваха нито един. Аз лично използвам все по-рядко, а младото поколение почти не ги познава и употребява. Примерно "от трън та на глог" децата се чудят какво е това. Такива стари фразеологизми все по-рядко се използват, децата не ги познават и не са част от техния свят, заради което те не ги разбират въобще, а после искаме да ги знаят и да ги изпитваме на матурите с тях. Нека да се пазят тези фразеологизми и да ги има в литературата, но те вече не са част от модерния език.
От класната стая в офиса
Когато става въпрос за смесване на английски и български, на чуждици и заемки в българския език, то един сектор стои над останалите - информационните технологии. Затова се пренасяме от кънтящите с детска енергия коридори на "Проф. д-р Асен Златаров" и "Черноризец Храбър" в офиса на пловдивската "Новарто", консултантска софтуерна компания.Доста често се получава при нас да говорим на, нека да го наречем "шльокавица". Ние работим с много външни клиенти и после методът на комуникация се наслагва и се пренася помежду ни. Когато имаме разговор с клиенти ние се опитваме да пресъздадем това, което е било комуникирано и съответно това става по-лесно на използвания от клиента език. Ние свикваме от там и някои думи стават дори непознати за нас в българския. Когато работим с български клиенти обаче едно от първите неща, които правим с нов клиент е да направим терминологичен речник и без това не почваме.
Борислав Минков
собственик на "Новарто"
Информационните технологии са един от най-бързо развиващите се сектори в глобален аспект, което значително допринася за пренасищането в речниците на експерти от сферата с термини, думи и фрази от английския език, които те пренасят после в ежедневието си. Според Минков по-младите колеги възприемат тези новости по-бързо и съответно добавят външните термини в речника и изказа си.
"Едното поколение е свикнало да чете и разбира, за да възприема, а другото да гледа и да слуша. Тук се получава разликата. Ако ти се ровиш в книгите, ти се учиш от български, докато в дигиталното пространство се цели бързо възприемане на информация. Факт е, че всички поколения вървят към възприемане от видео и то бързо достъпно, без да е проверено, без да е сигурно. С новите технологии като ChatGPT това ще се отрази на много фактори, а не само езика", коментира Минков.
Според управителя на "Новарто" са нужни и промени в образованието в много от специалностите в университетите, които разчитат на информация директно от дигиталното пространство и не разполагат с модерни познания и терминология на български.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.