Какво може да направи един сериал за психичното здраве на българите

Друго вдъхновение е сериалът "In Treatment" на HBO, базиран на израелския "BеTipul", проследяващ сеансите на психотерапевт с неговите пациенти. Нещата потеглят, когато през 2020 г. попада на книгата "Агресията в семейството" (изд. "Сиела") на психоаналитика и психотерапевт д-р Огнян Димов, в която са описани български случаи. Д-р Димов откликва на поканата и е привлечен като консултант на продукцията. "Последва среща с друг виден български психолог, Иван Игов - основател на училищната психология в България, който също се запали по идеята и написа специално за нас резюмета на истории от неговата практика като специалист по детско-юношеска психология." В екипа са привлечени сценаристите Емил Стефанов и Радослава Топалова и нещата потеглят.

"Тревожност" разказва за семейство психотерапевти, като съпругата е специалист по детско-юношеска психология. Ролите са поверени на Пенко Господинов и Ана Пападопулу. "Във всяка серия има три сюжетни сегмента - в два от тях разказваме паралелно случващото се в двата кабинета, а в третия - за отношенията между двамата терапевти, които са в труден момент от брака си", обяснява Джевелеков. Основен акцент в действието е как съпреживяването на историите на техните пациенти се отразява на личния живот на двамата, а чрез героинята на Пападопулу екипът насочва вниманието на родителите към психичното здраве на децата. Тема на сериала са "универсалните и най-разпространени днес психически проблеми на съвременния човек".

Д-р Димов, който от 2000 до 2010 г. живее и работи във Франция, където се квалифицира като психоаналитик, си дава сметка за драматургичния потенциал на своята книга още при първите срещи с Джевелеков. Смята, че чрез сериала зрителите ще излязат извън сферата на чистите факти и статистики и ще погледнат на нещата от друга перспектива, защото никой човек не отключва току-така психично разстройство. То е резултат на натрупвания, на определени травми и дефицити и признаците за неговата поява могат да вървят с десетилетия, докато "пружината се скъса". За съжаление българите все още не са изградили в достатъчно голяма степен рефлекса да разчитат по правилен начин знаци като "безсъние, липса на настроение, нежелание за работа, нежелание за обичане", както и да търсят причините за това в себе си. "Докато не изградим този рефлекс, няма как да бъдем успешни като хора в семейството си, като родители и професионалисти", изтъква психоаналитикът. Сериалът е възможност чрез художествените средства да си дадем сметка за вътрешните процеси, които непрестанно протичат в нас и които трябва да се научим да осъзнаваме и отчитаме. "Ако искаме да имаме смислен живот, разбира се."

Ирмена Чичикова

Според д-р Димов в България твърде често се среща едно направо езическо отношение към проблемите на психиката. "В подхода към психичното здраве се намесва какво ли не от рода на астрология, рейки, масажи, таро карти, радиестезия. Това са признаци за едно новозараждащо се Средновековие." Много хора, след като дълго ходят по "врачки и баячки", започват да се чувстват абсолютно обезверени и изтощени и тяхното състояние значително се влошава. "Което крие опасността от отключване на едни много сериозни душевни психопатологични проблеми от регистъра вече на психиатрията." Д-р Димов уважава духовните практики, но не вярва, че хората могат да се справят с депресията чрез дишане, медитация или като си направят астрологична карта.

"Основните ни конкуренти са гледачките и баячките, които ти обещават, че като ти вържат конеца или ти хвърлят боб, ще ти решат проблема", съгласява се Иван Игов, другият консултант на сериала. За него явлението е свързано със затвореността на България по времето на комунистическия режим. "До началото на 80-те години психологията беше мръсна дума, въпреки че ако се върнем по-назад, ние сме първата държава в света, в която е имало преподаване на психология в училище. Но това е преди 9 септември." По неговите думи комунистите са гледали на психологията като на нещо опасно, докато по света са се развивали различните терапевтични школи и потребността от този тип помощ. В България тази потребност се появява с много голямо закъснение.

Игов е от втория курс по психология в страната и признава, че специалистите от неговото поколение са имали труден достъп до квалификация. Днес нещата са се променили и младите му колеги не се сблъскват с тези трудности, но българите масово продължават да нямат базови познания и компетентности за психичните заболявания. Неслучайно България е една от европейските държави, в които се извършват най-много убийства от психичноболни хора. "Всяка година има десетки такива случаи", отбелязва Игов. Хората се срамуват да признаят, че те или техни близки имат подобни проблеми, и твърде късно се стига до медицинска или терапевтична помощ. "За съжаление хората не си дават сметка, че когато човек излезе от рамките на нормалното си състояние, може да направи всичко, защото живее в собствен, откъснат свят."

Според него от ключово значение е още в училище на децата да се говори за психичното здраве, за да са информирани. "Автор съм на училищните стандарти по психология и ми е много тъжно, че всеки учител си приказва каквото си иска и изобщо не спазва програмите, като си мисли, че може да говори всякакви щуротии на децата."

В "Тревожност" са използвани няколко показателни случая от неговата практика. Макар и да са адаптирани от сценаристите и силно видоизменени, Игов иска позволение да използва материала от прототипите на героите - такава е работната етика. Тези истории показват липсата на култура по въпросите на психиката, дават представа как работи един психотерапевт и въпреки че сериалът не може да реши личните им проблеми, зрителите ще могат да си отговорят на някои въпроси.

В снимачния процес първото, което прави, е да коригира позицията на Ана Пападопулу, която сяда срещу свой клиент със скръстени крака и ръце, защото това противоречи на практиката - човекът трябва да бъде предразположен, за да споделя. Игов има чувството, че наблюдава себе си в началото на кариерата си, преди цели трийсет години. Даже често му става смешно. Дава си сметка как изглеждат някои неща отстрани и какво би могъл да промени в подхода си. Подхвърля шеговито, че е смятал да си купи същото кресло, което използва героинята на Ана Пападопулу, но то не е удобно и ще спре избора си другаде.

Ана Пападопулу

Най-важната и спешна стъпка, която трябва да се предприеме, за да може положението с неговата професия малко по малко се нормализира, е тя да бъде законово регламентирана, също като тази на лекарите, архитектите, юристите, адвокатите. "Днес човек може да завърши каквото и да е, да изкара магистратура по психология и да се прави на какъвто си иска. Ние сме единствената страна в Европейския съюз, която няма тази регламентация", предупреждава Игов. Той познава хора, които са изкарали някой и друг курс и вече работят като психотерапевти. "Можете да си представите какви бели правят, включително на хора с болести като анорексия, които просто могат да умрат от неадекватно отношение." Дружеството на психолозите в България е изготвило законопроект за такава регулация от повече от петнайсет години, но на дневен ред винаги са по-важни проблеми.

"Всъщност това е. Искаме да покажем на хората как изглежда истинската наша професия, за да започнат да правят разлика между шарлатаните и професионалистите. И това да се регламентира официално. Максимално бързо", завършва Игов. Илиян Джевелеков вярва, че "Тревожност" може да помогне за решаването на този проблем. Както и да промени мнението на немалката част от българите, които все още мислят, че хората, посещаващи психолози, "нещо не са у ред".