Българският език не е защитен от изчезване

Да се ограничи тази гъвкавост на езика е равностойно на това той да бъде обречен на смърт.

Отепчатък върху родния език оставят и чуждите езици чрез съприкосновението ни със страни като Русия, Франция, Германия, Османската империя, Гърция и др. На пръв прочит подобна е и ситуацията сега с английския език, който помага да се ориентираме в новия дигитален свят. Има обаче голяма разлика между случващото се сега с ежедневната ни реч и през минали исторически моменти.

Това е мнението на български експерти, което също се потвърждава от международно проучване за бъдещето на езиците, извършено наскоро от Многоезичната европейска технологична асоциация (META) или META-NET. Резултатите от него сочат, че много от европейските езици не са подготвени да оцелеят дигиталната епоха, а българският е "фрагментарно развит", което го прави с висок риск от отмиране, особено при навлизането на технологии от ново поколение. Една от ключовите препоръки на асоциацията е развиването на езикови технологии. Това са софтуер за програмите за правописна и граматична корекция и за синтез на реч (като SpeechLab 2.0 за български), интерактивните лични асистенти на смартфоните (например Siri за iPhone), диалоговите системи за обработка на въпроси по телефона и др.

Техноезик

Технологичният напредък през последните десетилетия предизвика революция в комуникацията. Първият наистина видим резултат от този процес в България беше появата на "шльокавицата", която се зароди от липсата на технологична алтернатива (клавиатури по телефоните и компютрите на кирилица), както и от желанието на българите да се приспособят към бързо развиващия се около тях свят. Тази тенденция, за щастие, изчезна с напредъка на технологиите, но е показателна за културните рискове при технологичните промени.

Социалните мрежи като Instagram и Facebook, приложенията за кратко видео като TikTok и Youtube, както и платформите за сериали и филми като Netflix, Disney+ и др. предават безкраен поток от съдържание. Достъпът до тези услуги е бърз и винаги е на една ръка разстояние. Това драстично различава сегашното явление от предходните в историята на езика ни, защото не само го изменя по нов начин, но и това става изключително бързо. Количеството съдържание, което консумира всеки, е в пъти по-голямо.

Тези технологични явления освен това за пръв път в човешката история изграждат изцяло друга реалност, за която българският език не е подготвен. Думи като електронна поща описват правилно получаването на електронни писма, но рядко бихте срещнали някой да говори за тези неща с техническия им термин. По-често бихте чули, че някой е "получил нещо по мейла", защото смисълът на термините може да е еднакъв, но реалността им не е.

"Поща и писмо ги асоциираме със старото значение, а тук има нов елемент и искаме да го назоваваме по новия начин. Същото е с "инфлуенсърство" - може да е думата влиятел, но някак си не е удачна. "Хейтър" е в онлайн пространството и е различно от българския смисъл на думата "омраза". Всички тези думи са в контекста на социалните мрежи. Българският език има нужда от осъвременяване. Нужна е езикова политика, както и академичната общност, езиковедите, медиите и рекламите да поемат отговорност за това, което казват и как го казват", коментира за "Капитал" Рада Ганкова, устна преводачка в Брюксел и преподавателка по български език.

Мобилните приложения представляват един безкраен поток от съдържание, който оказва влияние върху развитието на езика Източник: Shutterstock

Граматиката, правописът и правоговорът са други потърпевши от навлизането на множество чуждици, за които липсва алтернатива или години без ясно становище от БАН. Пример за това са чуждестранните глаголи като "брандирам", "интегрирам", "имплементирам", които не използват потенциала на глаголните представки и често имат само форма за несвършен вид. В родния език това не е така. Тук от глагола "нося" може да се образуват "изнеса", "произнеса", "разнеса" и т.н., както и да се образуват вторични несвършени форми като "изнасям", "разнасям", "произнасям".

"Тези нови думи често остават езикови изолати, които не се вписват успешно в нашата езикова структура и не образуват сродни думи. Възможно е един ден да сме развили механизъм за отработване на тези глаголи и за образуване на производни на тях форми, но за момента оставаме с туитя, аутсорсвам, фотошопвам и пряко с/или туитя, аутсорсна, фотошопна", пояснява Ганкова.

Внедряването на такъв тип изолати от своя страна предизвиква със себе си едно опростяване на изказа и употребяването на българския език в полза на тези външни думи и фрази.

Мързи ме да говоря

Може би сте забелязали, докато гледате телевизия, как участници по различните програми използват смесица от езици, което налага честата поява на субтитри, за да се разбере какво са искали да кажат героите. В излъчвания на "Игри на волята" или "Мастършеф" например бихте могли да чуете неща от типа на "Dude, ти си истински animal!" (Пич, ти си истинско животно!) или "Това е totally my thing"(Това е точно моето нещо). Чужди термини се ползват и от експерти, дебатиращи по радиото и телевизията - локдаун, дийп фейк, червени линии и т.н., без привидно да се полага усилие за изразяването им на родния език.

Бизнесът и медиите проявяват недостатъчна съвест спрямо езика, който употребяват и в резултат на това в езика ни навлизат абсурдни думи, които после добиват общественост, защото специалистите от БАН ги официализират в речници. Ако отворите речника на новите думи в българския език, може да видите редица примери на неуместни и нелепи думи, които идват директно от медиите в тяхната чуденка как да бъдем най-интересни и да привлечем внимание.

Виктория Бешлийска

автор на романите "Глина" и "Сърце"

Постоянно обогатяващият се от заемки и чуждици български речник представлява едно пренатоварване на езика, което не е ясно накъде точно ще ни отведе в бъдеще. Единодушие все пак има между представителите на бизнеса, образованието, културата и децата (учениците), с които говори "Капитал" - проблем има, но никой не му обръща внимание.

Езиковата съпротива

Навлизането на английския език е световно явление през последните десетилетия. Докато в България до този момент не сме намерили адекватни мерки за неговото овладяване или признаването му като проблем, то страни като Португалия, Испания, Италия и Франция активно действат в тази насока. Последната от тях може да се каже, че има и културна необходимост от това да се разграничава от английския език.

"Подходът във Франция е различен. Там има някакво обговаряне в обществото за английските думи, които накрая си намират френски еквиваленти. Например за думата spoiler (която се използва за това, че някой би споделил как завършва книга или филм) те измислиха своя - divulgacher, която започна да се използва по телевизията и медиите и стана главната дума за това в страната", коментира Ганкова.

Мерки за защитаване на езика от външно влияние все пак трябва да се взимат с доза трезва и обективна мисъл. През 1994 г. Франция направи екстремен опит да защити своя език от навлизането на английски думи със закон, който след становище от страна на конституционния им съд бе изменен така, че заложените в него наредби да важат само за хора, заемащи официални държавни и административни позиции. "Свободата на изразяване предполага правото на всеки гражданин да избере подходящите от него думи и фрази. Държавата не може и няма правото да се намесва в личното изразяване на своите граждани и да им налага как да го правят. Както всеки жив език френският се развива и не може да остане замръзнал, а ако се налага една форма на изразяване и се ограничават хората, то френският би рискувал да се превърне в мъртъв език" се казва в решението от 94-та.

Не е само за големите

Друг добър пример е Естония, която е с население колкото София, но разполага с политика за защита на своя език. В нейния закон за езика се налагат мерки за реклама в обществени пространства като табели, билбордове и т.н. - трябва да включва описана също и на естонски със забележим шрифт. Регулира се използването на чуждици и заемки в официални държавни документи или такива издадени от национални или регионални управленски органи - нещо, което не се регулира в България, а представители на учебни заведения, с които разговаря "Капитал", подчертаха засилването на този проблем и допълниха, че "официалните документи са пълни с толкова много чуждици и заемки, че вече не знаем на кой език са". Естонският закон предвижда хора на позиции в управлението на държавата и административни роли да бъдат често изпитвани за нивото им на владеене на родния език. Медии и компании пък се насърчават да използват най-добри практики, тоест сами да си налагат да използват книжовния естонски и да го разпространяват.

Активното участие има и Институтът за естонски език чрез различни програми, дейности и най-вече дигитализиране на всичките им ресурси, което включва и речниците, както и целогодишно обновление на езика и внедряването на нови думи.

Що се отнася до дигитализирането и популяризирането на българския език и внедряването на нови термини и думи в България, това е задължение на Института за български език към БАН. Разликата е очевидна в качеството на уеб страницата, както и че безплатен и бърз достъп до речници няма, защото те не са дигитализирани, а нови такива се издават рядко и само в хартиен формат.

Опити за закон за езика са правени на два пъти в България от политическите партии ВМРО и "Атака", както и наскоро от "Възраждане". Разликите между двата проекта са минимални, но трябва да се подчертае, че в сравнение с други национални закони за езика тези имат привкуса на ограничаващи и наказателни, наподобяващи френското предложение от 94-та. Това бе потвърдено като становище на техните обсъждания от експерти.

"Не вярвам в нуждата от закона за езика. Има голям натиск от различни страни като "Възраждане" и вярвам, че това има реална възможност да се опорочи и да се превърне в хомот за неговото развитие. Не вярвам в този подход. Вярвам в саморегулирането, в доброто образование и вдъхновение от експертите в сектора. Може би трябва да има някакви мерки по отношение на медиите, но не трябва да са забранителни, а по-скоро окуражаващи", коментира за "Капитал" Манол Пейков, съдружник в "Издателство Жанет 45" и народен представител от ППДБ.