Държавните компании ще имат още четири месеца за нови директори през конкурси

Предложението за удължен срок е на депутати от ГЕРБ и е мотивирано със забавяния заради ангажименти покрай COVID-19. От бордовете отпадат и зам.-министрите

Ръководената от Петя Александрова Агенция за публичните предприятия и контрол все още не е назначила комисията, която би трябвало да провежда конкурсите за директори на държавни дружества

Николай Стоянов

Ръководената от Петя Александрова Агенция за публичните предприятия и контрол все още не е назначила комисията, която би трябвало да провежда конкурсите за директори на държавни дружества © Надежда Чипева

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

С приетия преди година Закон за публичните предприятия беше даден 12 месеца срок управителните органи на държавните компании да бъдат приведени в съответствие с новите завишени изисквания в него. Срокът за това беше 8 октомври и тъй като той видимо вече е пресрочен с няколко дена, група депутати предлагат да се дадат още 4 месеца за целта.

Основен мотив за отсрочката е, че принципалите (а и някои предприятия) са били ангажирани в борбата с пандемията и с ефектите й. Така, ако предложението бъде прието, новият краен срок се измества за 8 февруари, което означава, че все пак бордовете на държавните компании ще бъдат окомплектовани преди евентуалните редовни избори догодина. Новият закон предвижда назначаване на нови директори с конкурс, но също и по-високи изисквания за настоящите, както и защита от смени в рамките на мандата им срещу своеволни чистки.

Промяната директно отмества срока за избор на директор на най-големия държавен холдинг БЕХ. Вече почти два месеца след оставката на досегашния, Жаклен Коен, конкурс няма, а енергийният министър обяви, че новото назначение ще стане по въпросния нов ред.

Нова празна страница

Въпреки че новият закон е в сила от година, а правилникът за прилагането му - от пролетта, и досега промените в бордовете на държавните компании се правят без конкурс. Една от причините за това е, че все още Агенцията за публични предприятия и контрол (с новия закон така беше преформатирана Агенцията за приватизация - бел. ред.) все още не е назначила Комисия за номиране - органът, който трябва да провежда конкурсите. Тя трябва да е деветчленна, като в нея влизат поравно представители на агенцията, независими експерти и представители на конкретното ресорно министерство за съответната компания.

На новия сайт на АППК е прехвърлена информацията от стария на АП. Има и нова секция за Публични предприятия с подсекции за държавна политика (трябва да е изготвена до края на годината), информация за компаниите, комисията за номиниране и покани за кандидати. Те обаче поне засега са напълно празни откъм съдържание.

Новите изисквания

Като цяло изискванията към управителни органи в ЗПП не са неочаквани и кореспондират на аналогични в други нормативни актове, където се предвиждат критерии за членове на комисии, агенции и т.н. Членовете на бордовете трябва да имат висше образование и пет години професионален опит, да не са осъждани и да не са ръководили дружество в несъстоятелност в последните две години. Отделно в уставите на отделните дружества и в конкурсите за нови членове могат да се залагат и допълнителни условия.

По-интересен специфичен момент е забраната директорите на публичните предприятия да заемат висша публична длъжност, да са членове на политически кабинет или секретар на община. Това практически би означавало, че от бордовете на държавните компании ще трябва да излязат зам.-министрите - нещо, което досега е честа практика.

Друго ново изискване към всеки член на борд е да "не е управител или член на изпълнителен или контролен орган на друго публично предприятие". Това би могло да има отражение в държавните холдингови структури като БЕХ, чиито директори влизат в управата и на дъщерните им дружества. Последните по дефинициите на закона също са публични предприятия, така че ако се чете буквата му, в следващите четири месеца трябва и там да има мащабни промени.

Извън това обаче са заварените случаи на преизбиране с конкурс, ако отговарят на изискванията в него. Напротив, те получават допълнителна защита, като законът поне теоретично премахва възможността всяко ново управление да подменя поголовно бордовете на държавните компании. Освен при очевидните случаи (смърт, молба за освобождаване, осъждане за умишлено престъпление, несъвместимост с изискванията и т.н.) възможностите договорът за управление да бъде прекратен от принципала са доста ограничени. Такива са тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, влязъл в сила акт, установяващ конфликт на интереси, и неизпълнение на заложените показатели в одобрената бизнес програма.