ББР се оплете в обясненията за отпуснатите 75 млн. лв. кредит за "С.Г. груп"

1. Не е мярка срещу кризата

Опитът кредита за "С.Г. груп" да се представи като инициатива вследствие на пандемията е несъстоятелен. Най-малкото защото поне основната финансирана сделка - за портфейла на Пощенска банка, е започнала далеч преди коронавирус кризата, още в края на 2019 г. Той е смесен ритейл и корпоративни заеми с номинал 229 млн. евро, както обезпечени, така и необезпечени - голямата част от тях в съдебна фаза. За целта е имало организиран от външен консултант търг, първоначален интерес е имало от няколко от играчите на пазара на вземания, впоследствие на финалната права са останали два и явно "С.Г. груп" е победил, предлагайки по висока цена, като е търсил финансиране постфактум. Това само по себе си е странно, защото в края на миналата година колекторската компания пласира 236 млн. лв. облигационна емисия. "Средствата от нея ще обезпечат средносрочните цели на компанията за растеж и развитие", обясниха от дружеството пред "Капитал" през януари 2020 г.

За пакета на Общинска банка няма информация, като два източника от пазара на вземания не бяха чували такъв да е предлаган. Това може да означава, че е бил пряко договорен със "С.Г. груп". Това е по-рядка практика пазара, тъй като всички разчитат да получат по-висока цена при търг. Със сигурност обаче той е по-малък, тъй като и самата банка разполага с много по-скромен кредитен портфейл. От ББР съобщават, че купените пакети обхващат 7519 фирми и физически лица, докато по информация на "Капитал" този на Пощенска банка е обхващал близо 6000 кредитополучателя.

2. Не е съгласувано с правителството

Ако все пак приемем, че това е някаква антикризисна мярка, тя явно е солова акция на ръководството на държавната банка. Вицепремиерът Томислав Дончев днес обяви, че не знае какъв точно е този кредит, но няма връзка с мерките за подпомагане на бизнеса, които правителството предприема именно чрез ББР.

"При всички случаи това не звучи добре. Пълният отговор трябва да дойде от ББР. Те дължат пълна информация защо и как са отпуснали подобен кредит. Абсолютно съм съгласен, че в тази ситуация това не звучи добре. Не го знам как е, колко е законно, колко е морално, но не звучи добре", заяви Дончев по време на брифинг в Министерски съвет. Малко след това ББР свика спешен брифинг в централата си насрочен за 17:30 ч. тази вечер.

Досега единствена политическа реакция по темата има "Демократична България", която поиска оставки на борда на ББР и на отговорните министри. "Точно в разгара на икономическата криза, когато на ББР са възложени огромни отговорности за спасяване на малкия бизнес, това е нечуван скандал. С парите на данъкоплатците се финансира колекторска компания. В момента, в който милиони българи задлъжняват, бюджетът финансира съмнителни групировки, които да изкупят дълговете на гражданите да упражняват тормоз", се казва в позицията на коалицията.

3. Не е работа на ББР да финансира това

Държавната банка описва това като обичайна практика, но не е. Вторичният пазар на дългове обичайно не е финансиран от търговските банки именно защото е рисков и защото портфейлите с лоши кредити са нещо, от което искат да се отърват, а не в което искат да инвестират.

Конкретно в случая въпросът е и с какво кредитополучателя "Свети Георги груп" ще обезпечи заема. Ако това са само вземанията, които придобива, то за ББР остава рискът в един момент, ако заемът стане необслужван, да се озове с пакет лоши кредити в баланса си.

Отделно в настоящия случай е имало търг и наддаване за пакета. При наличието на интерес той да бъде купен с частни средства не е ясно защо трябва доста по-ценния в момента квазипубличен ресурс на ББР да се влага. Ако пакетът е бил купен от частен инвеститор, макар и с по-слаба оферта, това пак би постигнало ефекта да предостави ликвидност на банките. В последните години пазарът на лоши кредити е доста активен и в България са представени и големи международни играчи

4. Не е ясно какво и за колко се купува

По информация на "Капитал" предлаганият пакет на Пощенска банка е от 169 млн. евро ритейл експозиции и около 60 млн. евро корпоративни. И в двете групи има както обезпечени, така и необезпечени заеми. 37% от вземанията са обезпечени с поне един недвижим имот. Общата пазарна оценка на обезпеченията по представената оценка от банката е около 35 млн. евро, но реално според хора от бранша е чувствително по-ниска.

Двама представители на сектора, разглеждали офертата, споделят, че ако се предположи, че голяма част от сумата 75 млн. лв. (38.5 млн. евро) е предвидена за този пакет, цената е чувствително над пазарната, вероятно в пъти. Според тях такива двуцифрени оценки от номиналната стойност на експозициите се плащат само за доста по-нови просрочия от тези в пакета. Колкото по-стари са заемите, толкова по-трудно е събирането им и съответно колекторите изискват по-голям дисконт.

5. Не им е нужна на банките ликвидност

"По този начин ще се увеличи възможността банките да поемат повече риск в периода на пандемията, съответно да отпускат по-голям брой нови фирмени и потребителски кредити", се казва в съобщението на ББР. Макар на прима виста да звучи логично да се осигури ликвидна подкрепа на банките в кризата, в България в момента те по никакъв начин не изпитват нужда от такава. В момента секторът разполага със значителни свръхрезерви - депозитите на банките в БНБ надхвърлят 16.3 млрд. лв. при минимално изисквани под 9 млрд. лв.

Реално дори и преди кризата причината банките да не кредитират повече не е липсата на ресурс, а на достатъчно проекти с приемливо ниво на риск. Сега това важи с още по-голяма сила. Така че концепцията тези 75 млн. лв. да се насочат за нови заеми на микро-, малките и средните предприятия не е особено реалистична. Причината банките в последните години да разчистват лошите кредити и да ги продават срещу нива дори под 5% от номинала е по-скоро оптимизиране на капитала, отколкото набавяне на ликвидни средства.