Около 20 млн. лв. от приходите от винетки за 2019 г. са останали в посредниците

През 2019 г. АПИ е продала винетки за точно 107 271 770 лв. За сметка на това първият национален доставчик на услуги (НДУ), който заработи преди всички други и е и най-успешен досега - "Интелигентни трафик системи", е продал винетки за над 281 млн. лв. Основен акционер в дружеството е Станислава Арнаудова. През 2018 г. според последния си публикуван финансов отчет фирмата има четири души персонал.

Според договора на ИТС с АПИ, който "Капитал" видя, комисионата е в горната граница на позволеното от държавата - 7%. Това значи, че 19.67 млн. лв. от приходите от винетки през 2019 г. остават във фирмата като комисиона за работата й. За сравнение - 19.15 млн. лв. е прогнозната стойност на поръчка за ремонт на 21.5 км от Път II-23 Русе - Кубрат.

Другият доставчик, който е продавал винетки през 2019 г., е "Конкорд смарт инфраструктура". Той обаче започна дейността си чак от средата на август 2019 г. и генерирал приходи за близо 3.2 млн. лв. По информация на "Капитал" тяхната комисиона е около 5%, което представлява около 160 хил. лв.

Според Търговския регистър акционери в "Конкорд" са американецът Джефри Нортръп и американското дружеството Konkord Smart Infrastructure Inc.

Само за януари и февруари 2020 г. пък комисионите на ИТС от винетки ще са над 2.93 млн. лв. Дружеството е продало винетки за три пъти по-голяма сума от АПИ. Удържаната комисионна на "Конкорд" за първите два месеца от годината е около 390 хил. лв.

Малко винетки, никакви тол такси

Първият доставчик бе избран официално от АПИ да продава винетки ден преди на сайта на ведомството да бъдат публикувани условията за кандидатстване за тази услуга. В периода 17 декември - 5 март 2020 г. ИТС е успяла да продаде винетки за 54.7 млн. лв., а държавата през пътната агенция - за едва 11 млн. лв. На практика доставчикът спечели от хаоса със системата с електронните винетки, който държавата сама си устрои.

Използване на частни фирми като посредници се прави на много места в Европа и само по себе си това не е нещо необичайно. В Унгария, от чийто модел на тол таксуване е вдъхновен този в България, има десетки фирми.

У нас обаче почти липсва конкуренция.

Самата АПИ не продава тол такси на тежкотоварните автомобили, каквито се плащат на база изминато разстояние от 1 март тази година (поне на теория).

При тол таксите имаше идея за повече конкуренция - GPS фирмите, които така или иначе работят с транспортния бранш, трябваше да събират и подават данни към АПИ, дори евентуално без комисиона. С промени в Закона за пътищата, предложени от депутати от ГЕРБ миналото лято обаче, тази опция беше премахната и въпросните дружества трябва да минават през някой от националните доставчици. "Промяната се налага, тъй като АПИ не разполага със софтуера, който обработва суровите данни от GPS устройствата и ги превръща в реални тол декларации", обясниха от агенцията през юли 2019 г.

Това обаче създаде почти монопол при събирането на таксите, а превозвачите се противопоставиха остро на изненадващо неблагоприятните условия, които ИТС им постави.