Камерите на тол системата ще следят и за превишена скорост

За какво още ще служи тол системата

Данните между ведомствата ще се използват двустранно. На първо място, изградената система ще засича автомобилите, които се движат, без да са заплатили електронна винетка или тол такса. Чрез връзката с КАТ пътната агенция ще може да установи собственика и да издаде съответната глоба.

Обратно, полицията ще ползва данните, за да следи за нарушители. Важното тук е, че камерите на рамките няма да действат като радари и да засичат моментната скорост на автомобилите, но все пак ще има начин да засичат твърде бързото движение по пътищата. МВР ще получава информация за вида на превозното средство, регистрационния му номер и часа на преминаване през дадена камера. Така ще може да се засича средната скорост, за която автомобилът е изминал разстоянието между две рамки, и да се глобяват шофьорите, ако са карали с над позволената за участъка скорост.

Част от рамките (по неофициална информация - поне половината от тях) са снабдени и с кантари, които ще мерят теглото на превозните средства. Това значи, че превозвачите няма да могат да претоварват незаконно камионите си. От регионалното министерство дадоха пример, че някои тежкотоварни автомобили отчитали празен курс, а всъщност пренасяли товар и не плащали данъци. Неслучайно от МРРБ изтъкват значението на тола в борбата срещу сивата икономика, което е безспорно, ако се прилага наистина.

Колко струваше това

В края на 2018 г. АПИ обяви поръчка за интеграция на системата за е-винетки и тол с "партньорските правоприлагащи институции в България - МВР, НАП и АМ". Единственият кандидат - ИТ фирмата "Скейл фокус", спечели търга със съвсем малко по-ниска оферта от прогнозната стойност - 1.4 млн. лв. с ДДС. Договорът бе сключен на 10 април 2019 г. Интересен факт е, че "Скейл фокус" е свързана с единия доставчик на винетки и тол такси - "Конкорд смарт инфраструктура".

Първоначалният срокът за изпълнение на цялата поръчка бе 45 дни. В анекс от май 2019 г. обаче пише, че изпълнителят е получил достъп до системите на Агенция "Митници" и НАП, но не и на МВР, затова не може да си изпълни задълженията. От публичната информация става ясно, че към октомври АПИ е била свързана с митниците, но не и с МВР.

Договорът на "Скейл фокус" е завършен през януари 2020 г., тоест вероятно процесът вече е приключил.

Освен това създаването на връзка между Националното тол управление, МВР, Агенция "Митници" и НАП беше заложено в договора с Kapsch, която изгради тол системата за 180 млн. лв. С последващ анекс към договора й бяха отпаднали редица дейности, но стойността на договора си остана същата.

След това обаче се оказа, че не е предвидено те да направят софтуера за издаването на наказателните постановления и това е причината да бъде възложена нова обществена поръчка, твърдяха от АПИ.

Разходите на Агенция "Митници" по интеграцията между модул "Пътни такси и разрешителен режим" на Българската интегрирана митническа информационна система и АПИ е 373 хил. лв. с ДДС. Те са изплатени на "Информационно обслужване" по техен договор с финансовото министерство.

Очакваните разходи за интеграция на информационния обмен в системите на МВР са в размер до 350 000 лв. без ДДС, сочат още документите към инструкцията за обмен. Не е ясно по какъв договор се изплащат тези средства.

Така цялата интеграция излиза над 2.2 млн. лв. Но очакваните ефекти от нея са много по-големи.