Държавните подаяния в ЕС заплашват единния пазар
Опасността е от създаването на неравни условия за правене на бизнес в съюза
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Милиард или два тук, гигантски правителствен чек там - сумите, раздавани от европейските правителства в подкрепа за бизнеса, започват да се натрупват. Около 2 трилиона евро (2.2 трилиона долара) са предвидени за оцеляването на компаниите. Ранните бенефициенти бяха малки бизнеси като пекарни и книжарници. Все повече обаче идва редът на корпоративните гиганти. Тази седмица Франция обяви пакет 8 млрд. евро в подкрепа на местните автопроизводители, включващ и голям заем за Renault. Lufthansa преговаря с Германия за спасението си, което би струвало 9 млрд. евро и може да включи придобиване на 20% дял от държавата. След като кранчето веднъж е отворено, можем да очакваме още спасени сини чипове.
В по-нормални времена подобна държавна помощ е почти изцяло забранена в ЕС - за да се осигурят възможно най-равни условия за компаниите в блока. Целта е те да процъфтяват чрез качествата на услугите и продуктите си, а не заради държавна подкрепа. Ограничаването на държавната помощ изнервя политици, които предпочитат силна държавна намеса в икономиката (такива има много), но това е жизненонеобходимо, за да бъдат предпазени данъкоплатците, потребителите и конкуриращите се компании от бремето на един нагласен пазар.
Тези правила тихомълком бяха пренебрегнати от ЕС в борбата с COVID-19. Временното им олекотяване беше неизбежно - за да се отложи икономическа депресия. Този ход обаче носи дългосрочни рискове. И преди кризата Франция и Германия се противопоставяха на европейски решения, които според двете държави пречат на създаването на корпоративни шампиони, които да се конкурират със съперници от САЩ и Китай. Сегашният момент им предоставя възможност да разводнят правилата за конкуренция на ЕС за постоянно.
Не е трудно да видим вредата, която свободно течащите държавни пари могат да причинят. Германия отговаря за една четвърт от БВП на ЕС, но за почти половината от одобрената държавна помощ, защото със силните си публични финанси може да си позволи да бъде щедра. Лош късмет обаче имат компаниите в Испания и Италия, където ограничените бюджети за справяне с кризата означават и по-малки подаяния. Политиците обикновено са на страната на определени компании - известни знаменосци в даден сектор вместо дребни нискотарифни авиокомпании например. А спасяванията неизменно вървят с националистки нотки. Renault и други френски автопроизводители обещават да запазят производството и изследователската си дейност във Франция. Веднъж като държавата стане акционер или кредитор, шефовете знаят, че перспективите на компанията им поне отчасти зависят от желанието им да угодят на политическите си господари.
Как да се гарантира, че едно необходимо зло - спасяването на компании в ЕС, няма да осакати единния пазар? Подобни операции трябва да бъдат толерирани единствено когато са изчерпани всички други възможни варианти. В САЩ дори операторите на круизи - крайно затруднен бизнес модел в сегашната ситуация, набраха финансиране от облигации и намериха нови акционери. Доколкото капиталовите й пазари са по-плитки, в Европа има изобилие от инвеститори с пари за харчене.
Рисковете от неравни условия ще намалеят, ако парите за спасяване на компании се разпределят в целия ЕС. ЕК обяви фонд на стойност 750 млрд. евро, който ще предоставя грантове и заеми, в повечето случаи от богати държави членки към бедни. Въпреки че все още остава много пазарене, това предложение се запътва в правилната посока.
Най-важното е всички спасителни операции да са внимателно контролирани. Това означава да се гарантира, че компаниите не използват държавни пари, за да покриват огромни загуби или да финансират експанзията си, като се поотвори икономиката. На правителствата може да се наложи да придобият дялове в тях, за да предпазят финансовите интереси на данъкоплатците. Трябва обаче строго да се прилагат правила, които насърчават компаниите да платят обратно заемите и да изкупят държавните дялове бързо, като им се забрани изплащането на дивиденти и бонуси. Навсякъде правителствата спасяват компании в момента. Това обаче е особено опасно в ЕС, защото може да подкопае икономическата интеграция на европейския проект и да стимулира неуморния апетит на политиците да се месят в бизнеса. Едно от големите постижения на Европа е създаването на огромен, отворен и конкурентен пазар. Той не бива да бъде подкопаван в надпреварата да се подпомогне бизнесът.
2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.