Как новият икономически министър се размина с фактите за ББР
Лъчезар Борисов видимо бягаше от отговори по темата и манипулираше числата
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Първото телевизионно интервю на Лъчезар Борисов като икономически министър едва ли протече както си го е представял. В студиото на bTV той се опитваше усилено да се обрисува като експерт, залагайки на дългогодишния си стаж във ведомството, и да не отговаря на всичко свързано с предшественика му с обяснение, че гледа напред. Но предвид, че досега беше зам.-министър и председател на надзорния съвет на Българска банка за развитие, чието ръководство бе отстранено по повеля на премиера преди три месеца, някак не му се получаваше.
По темата за банката той беше вкаран в задочен диалог със съпредседателя на "Демократична България" Христо Иванов, който ден по-рано буквално сложи етикет на сградата "Министерство на Пеевски" и в кратко видео разказа как банката в последните години буквално е дадена на концесия на ДПС. Министър Борисов отрече да познава депутата Делян Пеевски, от думите му се разбра, че е предложен не от ГЕРБ, а от патриотичните им партньори в управлението и, че се счита за служещ на народа. Дотук ок, но влизайки в детайлите на обвиненията към министерството и самия него, той поне на три места се размина с фактите:
- Не нося отговорност за кредита от 75 млн. лв. Функциите на надзорния съвет са малко по-различни от гледна точка на оперативното управление на банката. Това е разписано в устава на банката и може да го видите.
Всъщност в устава на ББР (чл. 50, ал 11) е записано именно, че за отпускането на всеки кредит в размер над 5% от собствения капитал на банката, се иска разреше от Надзорния съвет. Към март 2020 г. капиталът на ББР е близо 800 млн. лв., а приемливият за надзорни цели капитал е дори по-нисък. Така със сигурност тази експозиция е трябвало предварително да получи зелена светлина от тричленния надзорен съвет. И не само тя - с подписа на Лъчезар Борисов би трябвало да са отпуснати и много други от скандалните заеми от ерата "Мавродиев" - например тук, тук, и тук. Реално кредитът за "С.Г. груп" не е нито най-големият, нито непременно най-скандален, а просто финализирането му се оказа в особено чувствителен за обществото и премиера момент.
- Над 80% от кредите на ББР са за малки и средни и фирми. Ще поискам да се предоставят данни.
Числата винаги зависят от това какво мерим и винаги може да се открие някой показател, който звучи добре. Така и тук - макар да не влиза в детайли, министър Борисов вероятно визира бройките кредити, а не отпуснатата сума. Тогава естествено може и заемите за малки фирми да са стотици, но сумарно експозицията на ББР към тях да е дори по-малка от тази към някои от най-големите й клиенти.
За справка това е факсимиле от годишния отчет на ББР за 2018 г, (за 2019 г. още не е наличен), където се вижда, че най-голямата ѝ единична експозиция е близо 150 млн. лв. Сумарно десетте й най-големи клиента са усвоили 700 млн. лв., а топ 20 - над 1 млрд. лв. За 2019 г. предвид големите отпуснати заеми за свързаното с Румен Гайтански "Роудуей кънстракшън" (150 млн. лв.) и Делян Пеевски ("Техномаркет България"), можем само да подозираме, че концентрацията се е покачила дори още повече. За сравнение по последни данни общо активите на ББР са 3.2 млрд. лв., а отпуснатите директно от нея фирмени кредити (без посредничество на други банки) - 1.7 млрд. лв., а към края на 2018 г. е малко над 1 млрд. лв. Очевидно дори според официалните отчети на ББР, над половината от кредитния портфейл е съсредоточен в едва 10 големи клиента, които трудно могат да минат за малки и средни.
- Имаше едно законодателство, прието може би след КТБ, че говоренето на неистина за банки, наистина е незаконно... Това по повод изказването на г-н Христо Иванов.
Всъщност законодателството го имаше много по-отдавна. Така известният чл. 152а от ЗКИ, наистина предвиждаше глоби за "който разпространява невярна информация или обстоятелства за банка, с което се уронват доброто име на банката и доверието към нея". Той не е богат на съдебна практика и БНБ не го е прилагала, но си беше инструмент за всяване на респект, а до голяма степен и за автоцензура сред медиите и анализаторите. Около затварянето на КТБ и ликвидните проблеми в ПИБ имаше неуспешен опит дори говоренето за банки да се криминализира. Това се случваше по искане на тогавашния управител на БНБ Иван Искров, а законопроектът беше оформен и внесен от депутата от ДПС Йордан Цонев. До неговото приемане обаче така и не се стигна покрай колапса на кабинета "Орешарски" и разпускането на парламента.
А вече ръководена от Димитър Радев БНБ през 2016 г. сама поде инициатива за отпадане на този член от ЗКИ, с мотив, че неговото "приложение е в противоречие с мандата на централната банка и основните принципи за упражняване на ефективен банков надзор". Те бяха приети от депутатите и така за сведение на министър Борисов от четири години банките в България не се ползват с някаква специална защита по тази линия. Това естествено не значи, че всеки може да говори неистини за тях, а че те могат да се защитават срещу това, както всяко друго лице - в съда.
7 коментара
Очевидно и този мошеник не е избран по красота, но компенсира с послушание.
Къде ги намира Боко тези икономисти? Мъка, мъка голяма мъка.
До коментар [#1] от "olga_kokoshkina":
"Очевидно и този мошеник не е избран по красота, но компенсира с послушание."
То пък и една красота!
Няма да изпусне лесно кокала Пеефски. Само оставка! Оставка на това правителство с всичките му слуги, т.е. министри. И да не забравят Каскета!
Тоя и за фурми да го пратиш,няма да донесе.
До коментар [#2] от "vlado vlado":
Защо мислиш, че ги търси. Кавото му податат – това.
Поредната пеевска калинка. Даже не калинка, а торен бръмбар!!
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.