БНБ очаква 8.5% спад на икономиката тази година
Възстановяването от корона кризата в България може да отнеме над две години според централната банка
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Спад на икономиката от 8.5% през 2020 г. прогнозира Българската народна банка (БНБ) в последното издание на своя тримесечен "Икономически преглед", който е съставен по данни до юни. Минусът идва от значително свиване на потреблението на фирми и домакинства, както и от намаляване на инвестиционната активност. Това е основният сценарий за развитие на икономиката на централната банка, като най-оптимистичният е за минус 4.1% БВП в края на годината, а най-песимистичният - за срив от 13.1%.
Според БНБ през следващите две години българската икономика ще отбелязва ръст, но чак към 2022 г. може да се възвърне към предкризисните си нива.
Икономическият шок
От централната банка посочват, че неясното бъдещо развитие на епидемията прави прогнозирането по-трудно. Затова и ножицата между най-оптимистичния и най-песимистичния сценарий за развитие на икономиката е голяма - от минус 4.1% до -13.1% спад на БВП през 2020 г. Централният сценарий на БНБ е за спад на БВП в края на годината от 8.5%. За сравнение, бюджет 2020 е ревизиран при очаквания за 3% понижение на реалния БВП.
От централната банка залагат значително понижение на частното потребление - според основния сценарий покупките на домакинствата могат да се свият с 5.3% през 2020 г. заради влошените условия на пазара на труда, спад на разполагаемия доход и несигурността в икономиката, която предизвиква отлагане на разходи за дълготрайни материални стоки. При инвестициите спадът пък е двуцифрен - 17% през 2020 г. "Фактори, които ще допринасят за това, са влошените перспективи за търсенето на български стоки и услуги, свиването на потреблението на домакинствата, по-голямата несигурност и влошаването на финансовото състояние на фирмите, както и затягането на кредитните стандарти от страна на банките", посочват от БНБ.
Кредитирането изглежда няма да помогне на потреблението и инвестициите тази година. Според прогнозата на банката през втората половина на годината домакинствата ще трупат предпазни спестявания, а търсенето на кредити ще се свие. Не е изключено и допълнително затягане на стандартите за отпускане на нови кредити. Експертите обаче изрично отбелязват, че при изготвянето на прогнозата не взимат предвид въведения кредитен мораториум и гарантираните от ББР заеми.
БНБ залага фискалната политика тази година да действа проциклично на икономиката, докато приносът на нетния експорт се очаква да бъде отрицателен. Минус носят както от по-слабите продажби на български стоки в чужбина, така и спадът на износа на услуги (транспорт и туризъм).
Възстановяването и рисковете
Соред БНБ възстановяването на българската икономика няма да е бързо, въпреки че се очаква тя да отбележи 5.1% ръст още през 2021 г. Предстои и последната фаза на програмен период 2014-2020, така че усвояването на евросредства също ще се ускори.
"През 2022 г. предвиждаме икономическата активност да продължи да нараства, но с по-бавен темп (4.6%) и към края на годината реалният БВП да достигне нивото си от 2019 г.", посочват от централната банка. Заетостта също ще тръгне нагоре, но до края на 2022 г. няма да достигне предкризисните си нива.
Тази година се очаква забавяне на инфлацията до 0.8% заради по-евтини енергийни ресурси, но от 2021 г. показателят отново тръгва нагоре в резултат на поскъпване на петрола на международните пазари.
Очаквано, рисковете пред прогнозата на банката са свързани с продължаващо разпространение на COVID-19 в България и света през второто полугодие, удължаване на противоепидемични мерки или въвеждане на нови, по-ограничителни.
2 коментара
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.