🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

След ревизията българският БВП се свива с 8.5% през второто тримесечие

Икономическият срив през април - юни идва от секторите търговия, транспорт, хотели и ресторанти, а някои отчитат ръст

   ©  Цветелина Белутова
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Българският брутен вътрешен продукт се свива с 8.5% на годишна база през второто тримесечие и с 10% на тримесечна база, показват ревизираните данни на Националния статистически институт (НСИ). Промяната е в посока надолу, но е малка - експресните числа сочеха към спад от 8.2% на годишна и 9.8% на тримесечна база през периода април - май. Сривът на икономиката е сред относително по-добрите резултати сред страните членки - на ЕС, но остава най-значителният спад на местния БВП от 1999 г.

Очаквано с рецесията върви и понижение на генерирания от всеки работещ БВП - понижението е с 5.6% спрямо второто тримесечие на 2019 г. Причината - по време на карантината служителите са работили по-малко часове. Междувременно производителността на отработен човекочас нараства с 2.1% на годишна база.

Повечето макроикономически прогнози залагат на икономически спад в България от над 5% за годината. Идеята е, че през второто полугодие, ако няма повторно наложени ограничителни мерки, икономиката трябва да започне да се възстановява. Първоначалните данни засега действително сочат към възстановяване, но към август подобрението е слабо.

Добавената стойност по сектори

Добавената стойност през второто тримесечие на тази година се свива със 7.6% на годишна и с 8.9% на тримесечна база. Подробната разбивка на НСИ показва, че рецесията идва до голяма степен от срив в търговия, транспорт, хотели и ресторанти, които в статистиката са взети заедно и няма възможност за по-детайлно разчитане на данните. Това, което е налично, показва спад в трите сектора от близо 18%, от който идва повече от половината от общия икономически срив. Принос за понижението имат също индустриалният и имотният сектор, но значително по-малък - тук тримесечният спад е съответно 3.7% и 3.6%.

От друга страна, сектори като финанси, ИКТ и професионални дейности отбелязват ръст както на месечна, така и на тримесечна база и допринасят положително към изменението на БВП през второто тримесечие. На годишна база фирми в ИКТ са генерирали с 3.8% по-голям обем добавена стойност тази година спрямо април-юни 2019 г., а във финансовия сектор увеличението е с 2.6%. Относителна изненада са професионални и административни дейности, където влизат счетоводители, адвокати, маркетинг специалисти, архитекти и други - тук също е видимо повишение на добавената стойност с 1.3% на годишна база.

Като цяло спадът на българския БВП достига 8.5% през периода април - юни. Двуцифрено понижение отбелязва външната търговия, но приносът на нетния експорт към общия икономически срив на годишна база е малък. От данните става ясно, че запасите на частния сектор са се свили значително, а бруто капиталообразуването намалява с 14% спрямо второто тримесечие на 2019 г. На годишна база крайното потребление нараства, макар и минимално - едва с 0.4%. Слабият ръст се дължи на лек спад на покупките на домакинствата (с 0.2%), докато потреблението на правителството нараства с 3.8%.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
Нов коментар