Уникредит Булбанк: Българската икономика ще се възстанови от кризата в края на 2022 г.

Възвръщането на работните места обаче може да отнеме четири години

Лилия Игнатова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Работните места и пазарът на труд в България ще се възстановяват дълго от ефектите на кризата с COVID-19. Докато икономиката може да се възвърне на предкризисните си нива в края на 2022 г., пълно възстановяване на заетостта в страната ще отнеме четири години. Това прогнозират главният икономист на Unicredit за Централна и Източна Европа Дан Букша и главният икономист на Уникредит Булбанк Кристофор Павлов.

"Намираме се във втората вълна на пандемията, която очакваме да започне да затихва през февруари, така че ще има отражение върху икономиката за първото тримесечие на 2021 г.", казва Дан Букша за региона.

Близките перспективи

Главният икономист на Уникредит Булбанк Кристофор Павлов прогнозира увеличението на БВП догодина да достигне 2.5%, което е с 0.5 пункта под оценката от макроикономическия анализ на банката през септември. През следващите две години обаче темпът на възстановяване се очаква да се ускори до 4-5% годишно.

Сектори като IT, онлайн магазините, производителите на домакински уреди и обзавеждане ще продължат да бъдат печеливши, тъй като търсенето за продуктите им е нараснало в условията на работа от дома.

Според Дан Букша развитието и негативните ефекти от здравната криза върху икономиката зависят до голяма степен от мерките за подкрепа от страна на правителството и комуникацията с бизнеса и хората по отношение на целия процес по овладяване на кризата. "Въпреки трудната ситуация нашият регион остава сред най-добре справящите се с кризата и очакваме тази тенденция да се запази", коментира Букша за Централна и Източна Европа.

Ситуацията в България

Същевременно според данните на Unicredit българското правителство е обещало обща подкрепа в кризата за 6.7% от БВП (при двуцифрен размер в други държави), но приложените дотук мерки са за 1.7% - най-малкият дял сред разглежданите страни в ЦИЕ.

Дан Букша обаче посочва също, че страните от региона тестват хората твърде малко, а в България, Хърватия и Сърбия ограниченията са твърде хлабави спрямо официалният брой отчетени случаи на заразени с COVID-19. България е сред най-тежко ударените в ЕС от втората вълна на пандемията с 364 починали на 1 млн. жители към 29 ноември по данни, събрани от Unicredit. Същевременно нови повтарящи се локдаун мерки може да заличат до 25% от разходите за потребление и да повлекат страната отново в рецесия.

Икономическото възстановяване в България ще бъде по-бързо от периода след финансовата криза от 2008 г., но все пак ще отнеме малко повече време, отколкото в повечето страни от ЦИЕ. Според оценката на Уникредит Булбанк икономиката ще се върне към пълна заетост за около 4 години, или чак през 2023 г.