Световната банка за България: Държавният дълг ще расте, а са нужни реформи

Корона кризата разкрива необходимостта от промени в редица публични сфери, но те са малко вероятни преди средата на 2021 г.

Някои икономически сектори като спорт, култура, хотели и ресторанти, търговия на дребно може да преминат през по-значителен спад през есенно-зимния период, ако потвърдените случаи възобновят растежа си, посочват от Световната банка

Лилия Игнатова

Някои икономически сектори като спорт, култура, хотели и ресторанти, търговия на дребно може да преминат през по-значителен спад през есенно-зимния период, ако потвърдените случаи възобновят растежа си, посочват от Световната банка © Цветелина Белутова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Световната банка ревизира нагоре икономическата си прогноза за България - на -5.1% спад на БВП през 2020 г. при -6.2% в предходните оценки. Така се забавя и темпът на възстановяване през 2021 г. - сега експертите залагат на ръст на БВП с 3.9%, докато преди беше 4.3%. Това става ясно от доклад на институцията за ефекта на COVID-19 върху човешкия капитал. Причината за подобрените очаквания е заради по-слабия от очакваното негативен икономически ефект от кризата в България и Европа.

Същевременно от Световната банка посочват, че коронавирусът е разкрил нуждата от реформи и инвестиции в редица публични сфери като здравеопазването и образованието. "Ако усилията за реформи не бъдат насочени спешно към тези и други сфери, публичният сектор ще бъде все по-неспособен да предоставя услуги в съответствие с очакваните стандарти", посочват от финансовата институция. Също така отбелязват, че е малко вероятно да има реформи преди средата на 2021 г. заради предстоящите избори през пролетта.

Правителствената помощ не помага

Въпреки че Световната банка отчита по-слабия негативен ефект на кризата в България, от институцията отбелязват, че възстановяването през третото тримесечие не е значително. Това може частично да се дължи на ограничения ефект на антикризисните мерки на правителството.

Очакванията са инвестициите да се свият значително през 2020 г. От една страна, властта опитва да ограничи дефицита, като свива публичните инвестиции, а от друга - частния сектор не иска да рискува стартирането на нови проекти в несигурна икономическа среда.

Според сметките на банката годината ще приключи с фискален дефицит около 4.1% от БВП (при заложен 3.5% в ревизирания бюджет 2020). Държавният дълг пък нараства от 20.4% през 2019 г. до 27.7% през тази и 30.7% през 2021 г. И продължава да се увеличава, тъй като в изчисленията на Световната банка бюджетът продължава да е на дефицит поне до 2022 г.

Несигурността ще продължи и през есента и зимата. "Въпреки че правителството заяви, че ще положи всички усилия да избегне повторно затваряне в страната заради негативния ефект върху бизнес активността, някои икономически сектори като спорт, култура, хотели и ресторанти, търговия на дребно може да преминат през по-значителен спад през есенно-зимния период, ако броят на потвърдените случаи възобнови растежа си", посочват от Световната банка. Причината е, че може отново да бъдат затворени временно (като по-лека ограничителна мярка) или хората да се въздържат от посещението им от страх от заразяване.

Ръст на бедността

Световната банка очаква бедността в България да се повиши между 2019 и 2020 г. за първи път от 2015 г. насам. Институцията изчислява бедността като дял от населението, което живее с по-малко от 5.50 долара на ден. Според тази летва увеличението е от 6.9% до 7.4% от населението през 2020 г., след което делът на хората с ниски доходи отново ще тръгне надолу, сочат изчисленията на банката.