НСИ ревизира надолу данните за потреблението през летните месеци

Увеличението на БВП остава 4.3% на тримесечна и 5.2% на годишна база през третото тримесечие на годината

Лилия Игнатова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Обичайната ревизия на данните за брутния вътрешен продукт (БВП) на НСИ доведе до значително понижение на ръста на потреблението в страната през третото тримесечие. Докато експресните данни отпреди месец показваха ръст на крайното потребление от почти 10% на тримесечна база, сега той е 3.2%, а на годишна база промяната е от 9.3% на 2.7%.

Ревизирани са тенденциите и при другите компоненти, но номиналните стойности и финалната оценка за икономическия растеж остават непроменени - на годишна база икономиката остава с 5.2% под нивото си от 2019 г., а спрямо кризисното второ тримесечие отчита ръст от 4.3% за периода юли - септември, показват предварителните данни на националната статистика, публикувани в петък.

Новите и старите числа

От разбивката на данните става ясно, че растежът на потреблението през третото тримесечие се дължи предимно на покупките на домакинствата, които нарастват с 2.7 млрд. лв. спрямо април - юни по текущи цени.

Инвестициите пък нарастват с цели 12.9% спрямо второто тримесечие, но това се дължи предимно на изменението на запасите, докато бруто капиталообразуването в основен капитал нараства доста по-умерено - с 3.5%. Износът нараства с 2% на тримесечна база заради търговията със стоки (продажбите на услуги в чужбина намаляват с над 6%), а вносът е нагоре с цели 20.8% спрямо април - юни.

На годишна база БВП намалява с 5.2% - без промяна спрямо експресните данни от ноември. Номиналните данни също почти не са променяни, но по компонентите има редица ревизии, което означава, че вероятно разликата идва от дефлаторите на БВП.

Данните показват, че изменението на потреблението се свива - от ръст 9.3% преди месец на едва 2.7%. Потреблението е най-големият компонент от българския БВП с дял, равняващ се на над три четвърти от размера на икономиката. Инвестициите също са ревизирани надолу - от спад 5.7% в експресните данни на -9.6% сега.

Единствено външнотърговското салдо се изменя в положителна посока, която вероятно също компенсира ревизията при потреблението. Докато преди месец външнотърговското салдо беше на плюс от 780 млн. лв. по текущи цени, или 2.5% от БВП, сега той е над 1.1 млрд. лв., или 3.6% от БВП. По съпоставими цени от 2015 г. пък нетният износ на стоки и услуги е на минус от 221 млн. лв. през третото тримесечие на тази година при плюс от 2.3 млрд. лв. през същия период на 2019 г.

Къде расте добавената стойност

На годишна база брутната добавена стойност в българската икономика намалява с 4.6%, но някои сектори отчитат плюс въпреки кризата. Очаквано един от тях е публичният сектор, където държавно управление, здравеопазване и образование генерират с 2.8% по-висока добавена стойност тази година спрямо третото тримесечие на миналата. Плюс е видим също в ИТ и телекомуникации - с 4.3%, както и финанси и застраховане - с 4.8% ръст на годишна база.

Други сектори обаче продължават да изпитват трудности. Като промишлеността, където добавената стойност на фирмите е със 7.1% под миналогодишната, или 4.4 млрд. лв. Секторите търговия, транспорт, хотели и ресторанти също не отчитат плюсове въпреки летния сезон - тук спадът е с 12.9% на годишна база, като така добавената стойност пада до 4.2 млрд. лв. Минус е видим също в развлекателния сектор, селското стопанство, професионални дейности, където са и свободните професии, имоти и строителството.

Откъде идват разликите

Голямата промяна в изменението на потреблението се дължи на промени в данните за платежния баланс на България, по-голям износ от първоначалните оценки и по-слаб спад на вноса, коментират от НСИ в отговор на въпроси на "Капитал". Преизчисляването на нетния износ означава, че по-голям дял от произведената в страната продукция е продадена в чужбина, а не в България, което води до ревизия надолу на потреблението. Освен това отделните компоненти се дефлират независимо от общите показатели.

"Бихме искали да обърнем внимание на факта, че по ЕСС 2010 (европейската методология за общи стандарти, определения, класификации и счетоводни правила с цел съпоставимост на данни в ЕС - бел. ред.) калкулирането на БВП като съставен макроикономически индикатор се разглежда като обвързана система, в която изменението на един компонент (независимо от местоположението му - производство, внос/потребление, натрупване, износ) може да доведе до различни нива на балансиране на системата", посочват от НСИ в отговор до "Капитал" и добавят, че в този случай влияние оказват и спецификите на сезонното изглаждане на данните. От НСИ поясняват, че това се прави със софтуер, препоръчан от Евростат.