България успешно пласира 300 млн. лв. ДЦК след проваления аукцион преди две седмици

Инвеститорите са купили петгодишните облигации при -0.1% доходност, като основният интерес е дошъл от банките

Николай Стоянов

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Министерство на финансите пласира успешно още 300 млн. лв. дълг на вътрешния пазар, с което набраната сума от началото на годината достигна 800 млн. лв. На аукциона в понеделник петгодишните книжа са пласирани при отрицателна доходност -0.1%, което е леко влошаване на условията спрямо февруари, когато 200 млн. лв. от същата емисия бяха продадени при -0.17%.

Покачването на търсената доходност от инвеститорите беше причина преди две седмици финансовото министерство да отхвърли поръчките за десетгодишни облигации. Това не е изолирана тенденция за България, като навсякъде притесненията, че при възстановяването от кризата може да се надигне инфлация, се отразяват аналогично на дълговите пазари. Сега при петгодишните книжа решението явно е било, че влошаването на условията не е толкова същество, а и все още отрицателната доходност означава, че държавата като крайно ще трябва да върне по-малко пари, отколкото е заела. Отчетеният спред спрямо аналогичните германски федерални облигации е 54 базисни точки, което е в рамките на обичайните нива.

Намаляващо търсене

И този аукцион индикира леко охлаждащ се интерес от инвеститорите. Поръчките са били общо за 458.5 млн. лв., което превишава предложените 300 млн. лв. 1.53 пъти. През февруари, когато бяха предложени 200 млн. лв. от същата емисия облигации, коефициентът на покритие достигна 2.1.

Голямата част от търсенето е било от банките, които са записали 89.3% от продадените ДЦК. Пенсионните фондове са купили 6.7%, а застрахователите - 0.7%, като останалите 3.3% са придобити от други инвеститори.

Изтъняващ резерв

Отхвърлянето на предишния аукцион финансовото министерство обоснова с търсенето на финансиране при оптимална цена, "отчитайки състоянието на фиска и наличния фискален резерв". При постоянно растящите непредвидени разходи, включително и около въведения нов локдаун, обаче бюджетът има сериозна вероятност да се окаже под натиск.

По последни данни към края на миналата седмица парите на правителството на депозит в БНБ са 7.7 млрд. лв., а извън това фискалният резерв обичайно включва и няколкостотин милиона лева в търговските банки. Голяма част от тази сума обаче са целеви средства, които по закон могат да се ползват само по предназначение - напр. близо половината на Сребърния фонд е предвиден за подкрепа на пенсионната система. Но извън това има още и Националният фонд (където се концентрират средствата по оперативни програми, вкл. и Фонда на фондовете), двата национални ядрени фонда (за изваждане на мощности от употреба и за обезвреждане на отпадъци), както и фонд "Сигурност на енергийната система" и др.

Така че въпреки внушително звучащата сума полето за маневри на финансовото министерство не е голямо и има индикации, че то периодично заема от някои от целевите средства за покриване на текущи нужди, като впоследствие покрива с постъпленията от данъци или ДЦК.