🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Ударно: Държавата ще се опита да набере рекордните 500 млн. лв. на аукцион за ДЦК

Външните пазари засега не изглеждат приоритет, поне за служебното правителство и преди избори

   ©  Лили Тоушек
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Министерство на финансите ще проведе аукцион на 5-годишни ДЦК за 500 млн. лв. следващия понеделник. Това е рекорден обем за еднократна продажба на вътрешен дълг, като подобни струпвания имаше след фалита на КТБ през 2014 г.

Сега ситуацията е различна - правителството има нужда от дълг, с който частично да финансира очаквания дефицит, както и да осигури ресурс за падежираща голяма емисия външен дълг през март догодина в размер на 1.25 млрд. евро. Служебният кабинет засега избягва въпроса за излизане на външните пазари, вероятно и заради предстоящите парламентарни и президентски избори през ноември.

Очаквания за отрицателна доходност

Ако емисията следващия понеделник е успешна, то в рамките само на месец правителството ще е набрало 1 млрд. лв. дълг от вътрешния пазар, където банките и пенсионните фондове са основни играчи. За тях най-вероятно емисията няма да е проблем, но такъв през последните години се оказва липсата на ясна стратегия и комуникация от страна на Министерството на финансите. Например от 2018 г. няма емисионен календар, а той позволяваше на първичните дилъри и инвеститори да си направят план кога и как да инвестират. Сега МФ обявява аукционите едва седмица по-рано. Това, паралелно със струпване на емисии за 1 млрд. лв. в рамките на месец, може и да създава известно напрежение на пазара.

Сега емисията ДЦК, която пуска държавата, е за 5-годишни облигации с купон 0%, а с оглед на емисиите досега постигната доходност ще е отрицателна. На предишните аукциони през годината за същия матуритет тя беше между -0.10 и -0.17%. Което видимо е изгодно за държавата.

Ще има ли емисия навън

Според Мартин Търпанов, ръководител на отдел "Дългови инструменти" в "Делтасток", условията на външните пазари все още са благоприятни и може да се вземат спокойно 1-1.5 млрд евро. Но и предупреждава: "Ситуацията навън вече не е много розова за бонд трейдърите - инфлацията влиза с взлом и централните банки обмислят как по-деликатно да започнат да изтеглят пандемичните програми за покупки на облигации, а по-смелите говорят и за вдигане на лихви през 2022 г."

При встъпването си в длъжност преди десетина дни обаче нoвият служебен финaнcoв миниcтъp Baлepи Бeлчeв зaяви, чe зa мoмeнтa нямa плaнoвe дo ĸpaя нa гoдинaтa пpaвитeлcтвoтo дa eмитиpa дълг нa мeждyнapoднитe пaзapи.

Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през тази година, е 4.5 млрд. лв., като до момента са пласирани ДЦК в размер на 1.3 млрд. лв., а при успех на новата емисия сумата ще нарасне на 1.8 млрд. лв. Към края на септември консолидираният бюджет е все още на излишък над един милиард, но е планиран на дефицит 4.6 млрд. лв. Засега и нивото на фискалния резерв е високо - ако се съди по данните на БНБ за баланса на управление "Емисионно" - към края на септември резервът е около 10 млрд. лв.

През март догодина обаче трябва да бъде рефинансирана голяма емисия за 1.25 млрд. евро, затова и очакванията са, че България ще излезе и на външните пазари. Това вероятно трябва да бъде направено от служебния кабинет, тъй като не е ясно дали и кога ще бъде сформирано редовно правителство. За целта може да се използва гъвкавата GMTN програма - договор, сключен с няколко глобални банки, позволяващи на правителството по-бързо да пласира дълг навън.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    fpd1488699386518396 avatar :-|
    Ivan Mitev

    Република България е без необходима защита срещу щети от предоставени левове за ползване със срок за връщане. Злокобната парична процедура причинява щети. Всички сме жертви на сгрешена държавна употреба на пари.
    За да отложи държавен стопански крах, правителството взима заеми за да плати щети от предоставените левове за ползване със срок за връщане.
    Ако не е лошата парична грешка, Република България нямаше да има сегашните дългове.
    Защо се запазва съдбовната парична сгрешеност?

    Нередност?
Нов коментар